Илия Попиванов

Илия Попиванов
български революционер
Роден	1878 г. Балдево, Османска империя
Починал	септември 1944 г. (66 г.) Неврокоп, Царство България

Учители и учителки в Неврокопското българско училище през учебната 1901/1902 година с името на Илия Попиванов

Илия Попиванов Дзигаров (изписване до 1945 година: Илия попъ Ивановъ Дзигаровъ) с псевдоними Адамов и Бобошевски^[1] е български революционер, войвода на Вътрешната македонска революционна организация.

Биография

Илия Попиванов е родом от неврокопското село Балдево, тогава в Османската империя. Брат е на свещеник Никола Попиванов и син на свещеник Иван Дзигаров. Завършва III курс на Сярското българско педагогическо училище в 1900 година. Работи като учител, като преподава в Неврокоп.

Присъединява се към ВМОРО. Участва в Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година^[2] заедно с брат си и татко си. Заловени те са оковани и затворени в солунския затвор Еди куле. Получават присъди по 101 години, но са освободени след застъпничеството на френски и английски дипломати в Солун.

През 1912 година е избран в ръководството на общинското управление като председател на тричленна комисия, след напускането на действащия кмет Пейо Яворов.^[3]

През 1922 година заедно със Стоян Филипов, Никола Атанасов, Илия Гавалюгов (Стефанин), Димитър Устанлиев и Аврам Личков влизат в четата на Динчо Балкански от Горна Сушица, приближен на Алеко Василев и имащ за цел да се сражава с представителите на властта на правителството на БЗНС и контрачетите в Пиринска Македония.^[4] През 1923 година Илия Попиванов вече е войвода на чета в Мехомийско, а негов секретар е синът на Стоян Мълчанков Иван Мълчанков.^[5] На 7 май 1923 година след взето решение на ЦК на ВМРО неговата чета убива между Банско и Мехомия миналият на страната на БЗНС Симеон Молеров.^[6] На Серския конгрес на ВМРО от септември 1924 година е избран за запасен член на окръжния комитет.^[7]

През юли 1928 участва като делегат от Пиринския революционен район на Седмия конгрес на ВМРО. В началото на 1931 година депутатът от Българска работническа партия Александър Мартулков обвинява Стоян Филипов и Илия Попиванов в манипулиране на изборите за XXIII обикновено народно събрание в Пиринска Македония.^[8] В началото на 1942 година е избран за председател на настоятелството на Неврокопското дружество на Илинденската организация, в дружеството са още Вангел Попангелов, Петър Тилков, Костадин Филипов и Марин Божиков.^[9] Същата година заедно с Борислав Иванов, председател на Съюза на македонските младежки организации в града, организират честване на годишнината от Илинденското въстание и организират панихида на гроба на Тодор Александров.^[2] Убит е без съд и присъда след Деветосептемврийския преврат от 1944 година в околността на Неврокоп.

Външни препратки

• "Гоце Делчев", публикувано в сп. "Илюстрация Илинден", год. XIV, книга 6 (136), София, юни 1942 година

Бележки

1. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 6, 17.
2. Райкин, Спас. Политическо пътешествие срещу ветровете на XX век, Том IV, ПЕНСОФТ, София, 2001, стр.470
3. Градско Общинско Управление Неврокоп (Гоце Делчев) – историческа справка, ТЕРИТОРИАЛНА ДИРЕКЦИЯ 'ДЪРЖАВЕН АРХИВ' – Благоевград
4. Тюлеков, Димитър. Обреченото родолюбие ВМРО в Пиринско 1919-1934, Унив. Изд. „Неофит Рилски“, Благоевград, 2001
5. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 260.
6. Тюлеков, Димитър. Обреченото родолюбие ВМРО в Пиринско 1919-1934, Унив. Изд. „Неофит Рилски“, Благоевград, 2001
7. Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925). София, Веда-МЖ, 2005. ISBN 954-8090-03-1. с. 17-20, 80-84.
8. Тюлеков, Димитър. Обреченото родолюбие ВМРО в Пиринско 1919-1934, Унив. Изд. „Неофит Рилски“, Благоевград, 2001
9. Новоучредени Илинденски дружества // Илюстрация Илиндень XIV (5 (135). София, Издание на Илинденската Организация, май 1942. с. ІІ.

Пейо Яворов

→

кмет на Неврокоп (1912)

→

Илия Чанджиев