PROFILBARU.COM

Иван Шапкарев
	Иван Шапкарев
Войни	Балканска война; Междусъюзническа война; Първа световна война
Награди	Военен орден „За храброст“
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	25 август 1891 г. Ботевград, Княжество България
Дата и място на смърт	26 ноември 1974 г. (83 г.) София, Народна република България
Родства	Кузман Шапкарев (баща), Елисавета Багряна (съпруга), Мария Пранджева (съпруга)
	Иван Шапкарев в Общомедия

Тази статия е за българския военен. За българския революционер вижте Иван Шапкаров.

Иван Кузманов Шапкарев е български военен деец, полковник.^[1]

Биография

Иван Шапкарев е роден на 25 август 1891 година в Орхание^[2] в семейството на видния български етнограф и фолклорист Кузман Шапкарев, който по това време е съдия в града, и жена му Екатерина.^[3] Основното си образование получава в Самоков, след което завършва Военното училище в София. Иван Шапкарев става военен и участва в Балканските и Първата световна война. Достига чин полковник.

В 1919 година се жени за бъдещата видна поетеса Елисавета Багряна. Двамата имат син Любомир Шапкарев, който е юрист. Елисавета го напуска на 16 април 1925 година заради Боян Пенев и така го спасява от атентата в „Света Неделя“.^[4]^[5] Официално Шапкарев и Багряна са разведени от 1926 г. И. Шапкарев има втори брак – с Мария Пранджева. Мария и Шапкарев имат дъщеря – Катя.^[1]

От 1928 до 1931 г. е преподавател по фортификация във Военното училище, а през 1931 – 1934 г. е командир на Втори инженерен полк в Пловдив. След преврата през 1934 г. е уволнен от армията и от 1937 до 1941 г. работи като началник на административния отдел в Главна дирекция на БДЖ. През септември 1944 – края на 1945 г. е началник на инженерното снабдяване при Щаба на армията.^[6] След пенсионирането си Шапкарев работи като външен сътрудник на Етнографския институт с музей при БАН, активен член е на Македонското културно-просветно дружество „Гоце Делчев“, сътрудничи в Института за български език на БАН и др.

Умира на 26 ноември 1974 г. в София.^[6]^[7] Личният му архив се съхранява във фонд 1504К в Централен държавен архив. Той се състои от 239 архивни единици от периода 1860 – 1975 г.^[6]

Публикации

Публикува в периодичния печат и редица статии с научно и патриотично съдържание. Иван Шапкарев се занимава задълбочено с изследвания в областта на фолклора, етнографията и диалектологията. Публикува много статии в печата за охридския говор и за различни народни обичаи.^[1] Като пенсионер Иван Шапкарев систематизира богатия архив на баща си.^[1]

„Детски игри и забавления“ (1951);
„Хляб и хлебни произведения“ (1952);
„Български прякори“ (1961);
„Самоковски градски говор“ (1967).^[8]

Родословие

Михаил Шапкарев

Петър Шапкарев

Константин Шапкарев
(? – 1821)

Пасхал Шапкарев
(? – 1814)

Евгения Попангелева
(? – 1850)

Мария Шапкарева

Битраков

Вета Битракова

Ангел Каневчев

Ката Каневчева

Мария Гьорева Стрезова
(1813 – 1900)

Анастас Шапкарев
(1792 – ?)

Депа Стасейкова
(? – 1832)

Елисавета Миладинова
(около 1846 – 1870)

Наумка Попиванова
Гроздина

Кузман Шапкарев
(1834 – 1909)

Екатерина Христова

Петър Шапкарев
(1843 – 1898)

Екатерина Групчева

Христо Групчев

Амалия Примджанова

Климент Шапкарев
(1875 – 1949)

Евтим Шапкарев
(около 1877 – 1927)

Ташула Шапкарева

Димитър Примджанов

Елисавета Багряна
(1893 – 1991)

Иван Шапкарев
(1891 – 1974)

Мария Пранджева

Катя Шапкарева
(1911 – ?)

Петър Шапкарев
(1908 – 1997)

Иван Шапкарев
(1919 – 1998)

Катя Шапкарева

Михаил Шапкарев
(1941 – 2007)

Здравка Шапкарева

Бележки

↑ ^а ^б ^в ^г Михайлов, Крум, Шалев, Димитър. Стари български родове. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 180.
↑ Дуков, Любомир. Иван Кузманов-Шапкарев, In Memoriam // Българска етнология (2). 1975. с. 98.
↑ Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 33.
↑ 120 години от рождението на вечната и свята Елисавета Багряна // Архивиран от оригинала на 2015-11-17. Посетен на 13 ноември 2015.
↑ Дора Габе и Багряна – вечните съпернички // „Новинар“, 30 юни 2010. Посетен на 13 ноември 2015.
↑ ^а ^б ^в Иван Кузманов Шапкарев // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 18 март 2018 г.
↑ Парцел 61 // София помни. Посетен на 7 май 2018.
↑ Динеков, Петър. [In Memoriam]. Иван Кузманов Шапкарев // Български фолклор (2). 1975. с. 83 – 84.