Иван Б. Додов е български офицер, генерал-майор, участник в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 10,5 с. с. отделение от Софийския тежък артилерийски полк и на Софийския тежък артилерийски полк през Първата световна война (1915 – 1918).
Биография
Иван Додов е роден на 5 декември 1873 г. в Сопот, Княжество България. През 1895 г. завършва в 16-и випуск на Военното на Негово Княжеско Височество училище и е произведен чин подпоручик. През 1899 г. е произведен в чин поручик, а през 1905 в чин капитан. На 22 септември 1912 г. е произведен в чин майор.
Майор Иван Додов взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913). На 1 октомври 1915 е произведен в чин подполковник.
По време на Първата световна война (1915 – 1918) подполковник Додов е отново е мобилизиран и командва на 10,5 см с. с. отделение от Софийския тежък артилерийски полк, за която служба съгласно заповед № 679 от 1917 г. „за бойни отличия през войната“ е награден с Военен орден „За храброст“, IV степен, 2 клас[1], като съгласно заповед № 905 от същата година наградата му е променена на Военен орден „За храброст“, IV степен, 1 клас[2]. По-късно поема командването и на самия Софийски тежък артилерийски полк, за която служба съгласно заповед № 464 от 1921 г. е награден с Народен орден „За военна заслуга“, III степен, с военно отличие[3]. През 1918 г. е произведен в чин полковник.
По време на военната си кариера служи 21-ви артилерийски полк, 7-и артилерийски полк, 2-ри артилерийски полк и Софийския арсенал.[4] През 1923 г. е назначен за инспектор на артилерията, а на 26 март 1925 г. е произведен в чин генерал-майор. През 1928 г. е уволнен от служба.
Умира през 1945 г. е погребан в централните софийски гробища.[5]
Семейство
Генерал-майор Иван Додов е женен за френската гражданка Габриела (Хавър) и има 3 деца – Симеон, Лалка и Богдан Додови.
Военни звания
Награди
Образование
Бележки
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 20
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 348
- ↑ ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 70 – 71
- ↑ Руменин, с. 278
- ↑ София помни – Карта на централния гробищен парк на град София, парцел 9
Източници
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 278.