Иван Бухлев

Иван Бухлев
български духовник
Роден	17 октомври 1857 г. Горно Броди, Османска империя
Починал	20 юли 1916 г. (58 г.) Станимака, Царство България
Иван Бухлев в Общомедия

Иван Т. Бухлев – Фанка е български просветен деец и духовник от Източна Македония.

Биография

Надгробният паметник на Иван Бухлев, снимката с портрета му е оставена до гроба.

Бухлев е роден на 17 октомври 1857 година в сярското село Горно Броди, тогава в Османската империя, днес Ано Вронду, Гърция. Завършва педагогическото училище на Марули в Сяр и става учител. В 1883/1884 година се присъединява към Петър Сарафов и Димитър Мавродиев като учител в българското училище в Сяр.^[1] В края на 1884 година след клевети от гръцките духовни власти, заедно с други български общественици е арестуван и предаден на военен съд. Осъден е на четири години заточение в Диарбекир. Първоначално лежи една година в затвора в Солун, а впоследствие е преместен за още една година в Халеб. След това е заточен в Диарбекир, където остава в периода 1887 – 1888 година.^[2]

По-късно се преселва се в Станимака. През 1892 година чрез хаджи Йерамия църквата „Света Богородица - Благовещение“ е предадена на отец Иван Бухлев и оттогава в нея се служи на български език. На 4 юни 1895 година участва в учреждението на Станимашкото македоно-одринско дружество. През 1906 година, по време на антигръцките протести в Станимака, в присъствието на отец Иван Бухлев църквата „Св. Никола“ е предадена на българското църковно настоятелство. През 1909 година намира ковчеже с църковнославянски книги в църквата „Богородица Балъклийка“^[3][4]. Умира на 17 юли 1916 година в Станимака.

Неговият син Александър Попиванов Бухлев (1898 – 1944) е офицер от българската армия, разстрелян без съд след Деветосептемврийския преврат от 1944 година^[5].

При избухването на Балканската война в 1912 година горнобродчанинът Иван Бухлев, роден в 1890 година, вероятно роднина на Иван Бухлев, е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в четата на Георги Занков и 6 охридска дружина.^[6]

Бележки

1. Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 159.
2. Мавродиев, Димитър. От Серес до Диарбекир (спомени). София, машинопис, ЦДА, 1935.
3. Света Богородица - Благовещение Архив на оригинала от 2012-09-09 в Wayback Machine., www.history.asenovgrad.org
4. Свети Никола Архив на оригинала от 2012-09-09 в Wayback Machine., www.history.asenovgrad.org
5. Бухлев, Александър Попиванов Архив на оригинала от 2013-02-06 в Wayback Machine., www.victimsofcommunism.bg
6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 103.