Записки по българските въстания

Тази статия е за произведението на Захарий Стоянов. За филма вижте Записки по българските въстания (филм).

---

Записки по българските въстания
„Записки по българските въстания. 1870 – 1876. Разказ на очевидец“
Титулна страница на първото издание на том I, Пловдив, 1884 г.
Автор	Захарий Стоянов
Оригинален език	български
Вид	съчинение

Записки по българските въстания (пълно заглавие: „Записки по българските въстания. 1870 – 1876. Разказ на очевидец“) е историко-мемоарно съчинение на писателя и революционер Захарий Стоянов. Негова тема са борбите за национално освобождение на българите в периода 1870 – 1876 г. Състои се от три тома, издадени за пръв път съответно през 1884, 1887 и 1892 г. Книгата е посветена на Любен Каравелов. С нея се поставя началото на съвременната българска историография.

История

В „Предисловие“ към първи том на „Записките“ Захари Стоянов изтъква като главен мотив за написването им необходимостта да се съхрани правдив спомен за най-важната, според него, част от историята на България след падането ѝ под османско владичество – въстанията. Горчивина у писателя предизвиква забравата на Христо Ботев, Георги Бенковски, Панайот Волов и други революционери, загинали за свободата на родината си. Стоянов рязко се противопоставя на появилите се след Освобождението твърдения, че Априлското въстание е „незначително движение“. „Що се отнася до българското въстание, имало е слаби опитвания в две-три села…“ и „…не е съществувало организирано въстание в страната…“^[1] а турските кланета са безпричинни или провокирани от група „нехранимайковци“. В книгата си той се заема да изложи своята гледна точка на пряк участник в освободителните борби. Признавайки, че въстаниците не са били достатъчно добре организирани и въоръжени, авторът все пак твърди, че движението е постигнало своята цел.

След големия интерес към първото издание, произведението потъва в забрава до 20-те години на XX век, докато Александър Балабанов не го преоткрива и не инициира преиздаването му през 1928 г.^[2] За първи път трите тома излизат като една книга (712 страници). Изданието е по случай 1000-годишнината от Симеоновия век и 50-годишнината от Освобождението на България.^[3]

Съдържание

Основните събития описани в „Записките“ са несполучилото Старозагорско въстание, образуването на Гюргевския революционен комитет, подготовката на Априлското въстание, Великото народно събрание в Оборище, сформирането на Хвърковатата чета на Бенковски, хода на въстанието и най-вече случилото се в Пловдивски революционен окръг, в който е апостол самият автор. Разказът завършва с погрома на въстанието. „Записките“ остават недовършени поради ранната смърт на автора.

Без да поставя личността си на първо място, Захарий Стоянов разказва и за живота си като медвенски овчар, шивашки калфа в Русчук, дейността си като организатор на революционни комитети из пловдивските села и несгодите на турския плен.

Широкият поглед на автора превръща творбата му не само в историческо и мемоарно съчинение, а дава цялостна представа за живота в България в последните години преди Освобождението.

Герои

В съчинението си Захарий Стоянов оставя портрети на ред видни революционери: Георги Бенковски, Тодор Каблешков, Панайот Волов, баба Тонка, Матей Преображенски, Кочо Чистеменски, Никола Обретенов.

Наред с тях са представени не така известни, но заслужили мястото си в българската история дейци: Иван Арабаджията (сподвижник на Левски), Ботевите четници Сава Пенев и Димитър Тодоров (Димитрото), Михаил Жеков, Васил Соколски (послужил за прототип на доктор Соколов от „Под игото“).

„Записките“ са изпъстрени с множество епизодични, но колоритни персонажи: Кондю Делидимоолу, помакът Хасан Ага, разбойникът Амиш, Руско Робов (Робът), четникът Ботю Иванов и много други.

Език и стил

Стилът на „Записки по българските въстания“ е своеобразен. Незавършил дори средно образование, Захари Стоянов се оформя като самоук талант. Речта му е близка до народната, изпъстрена с турцизми и популярни изрази. В нея наред с драматичния патос присъства живият народен хумор, иронията и самоиронията. В „Строителите на съвременна България“ Симеон Радев го нарича „голям хуморист, най-големият безспорно с Ботева и Алеко Константинова“. Въпреки че намира „Записките“ за лишени от композиция и твърде небрежни по отношение на езика, Радев ги смята за „блестящ труд“, а персонажите представени в тях намира за обрисувани с рядка дарба.

Влияние

Съчинението на Захарий Стоянов е послужило като първоизточник за „Под игото“ на Иван Вазов и романа „В зори“ на полския писател Зигмунт Милковски (Теодор Томас Йеж). При създаване образа на баба Мокра последният е вдъхновен от баба Тонка Обретенова в Захариевото съчинение.^[4]

Адаптации

През 1976 г. въз основа на съчинението е заснет едноименният тринадесетсетсериен телевизионен филм с главен режисьор Борислав Шаралиев.

Източници

1. Джанюариъс Макгахан в „Турските зверства в България“.
2. Александър Балабанов. Един класик на българската проза (предговор към „Записките“ на Захари Стоянов // liternet.bg. Посетен на 28 април 2021.
3. Людмил Стоянов. Захарий Стоянов // Библиотека „Български писатели“ Живот – творчество – идеи. Под ред. на М. Арнаудов. Т. I-VI. София: Факел. 1929 – 1930. Посетен на 28 април 2021.
4. Емил Георгиев – „Очерци по история на славянската литература“, Първа част, издателство „Наука и изкуство“, 1977 г.

• Симеон Радев – „Строителите на съвременна България“
• Иван Богданов – „Мемоари и мемоаристи“ в „Литературни студии“, издателство „Български писател“, София, 1966 г.
• Петър Пондев – „Записки по българските въстания“ в „Очерци за български писатели“, издателство „Български писател“, София, 1967 г.

Външни препратки

• „Записки по българските въстания“ – електронно издание
• Александър Балабанов. Един класик на българската проза (предговор към „Записките“ на Захари Стоянов // liternet.bg. Посетен на 28 април 2021.