Епиметей (на гръцки: Επιμηθέας, Epimetheus – „който късно се сеща“) в древногръцката митология е един от титаните от второ поколение. Син е на титана Япет и океанидата Климена[1]. Брат е на Прометей, Менойтий и Атлант.
Жени се за Пандора и косвено става причина за беди, сполетяли човечеството. Тяхната дъщеря Пира се омъжила за Девкалион, син на Прометей, и те станали единствените хора, оцелели след потопа.[2]
Епиметей бива въвлечен в конфликта между Зевс и своя брат Прометей. Пандора е изработена от боговете и изпратена на Епиметей, който пренебрегва заръката на брат си да не приема дарове от Зевс. Пандора, от своя страна, отваря съд (делва или кутия), в който били затворени всевъзможни злини и от тяхното нашествие човечеството започнало да страда. В този епизод от гръцката митология имената на братята предават валоризирането на предвидливостта и порицание на недосмислието: Прометей е този който мисли предварително, докато Епиметей не мисли за последиците.
В своя диалог "Протагор" Платон използва митическите фигури на Епиметей и Прометей за да представи стандартни разбирания.[3]
На Епиметей са кръстени един от спътниците на Сатурн и астероидът 1810 Епиметей.