Съществуват различни версии за произхода и истинското име на Евренос, смята се, че името му е Еврен или Вранеш, а наставката -ос получава от гръцкото население в Анадола и Тракия. Според Станфърд Шоу и Йозеф фон Хамер произлиза от семейство на византийски велможи, приели исляма,[3][4] а според турски източници има тюрски произход.[5][6][7][8] Има маргинална хипотеза, че произхожда от рода на наемник от Каталонската компания.[9][10]
Според гръцка късносредновековна легенда баща му е византийския управител на Бурса Орнос,[11] преминал на османска служба след успешната обсада на града от 1326 година.[12] В османските източници той е известен като Пранги Иса бей, като Василис Димитриадис го свързва с евентуалното му погребение в оживеното фериботно пристанище Пранги (турски: Сирчик, Кирчик) на Марица.[13] Според по-съвременни изследвания Пранги Иса бей е погребан в тюрбе (вакъф на Евренос[14]) край Конче, Северна Македония, а истинското му име е Бранко Лазар, което предполага славянски произход на фамилията.[15][16][17]
Евренос умира в 1417 година в Енидже Вардар (днес Яница, Гърция),[22] град основан от самия военачалник между 1383 и 1387 година, на земя предоставена му официално от султан Мурад I през октомври 1386 година.[23] Погребан е в мавзолей, който след реставрация през XIX век е запазен и до днес. Последната цялостна реставрация е завършена в 2010 година.
Евренос учредява вакъф върху обширни земи в Гюмюрджинско и Сярско. Това е сред най-дълго просъществувалите вакъфи в империята, като наследници на Евренос бей го управляват до Балканската война (1912 – 1913).[24]
Баща е на 7 сина Хаджи Барак бей, Хаджи Иса бей, Сюлейман бей, Бегче бей, Хизиршах бей, Али бей и Якуб бей и на поне две дъщери Огулбула кадън и Селчук кадън. Три от децата му са от християнката Керана, а други три от Мария.[25]
Сгради, строени по поръчка на Евренос бей
Много от строените по поръчка на Евренос бей сгради са оцеляли цялостно или частично до днес в Македония и Тракия.[26] Сред тях са:
↑ абвI. Melikoff, Encyclopedia of Islam, second edition, Vol. 2, 720 – 1
↑Reinert, Steven W. Evrenos // Oxford Dictionary of Byzantium. Т. 2. New York/Oxford, Oxford University Press, 1991. с. 765.; Trapp, Erich и др. Ἐβρενέζ // Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Т. 3. Wien, Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften, 1976–1996. с. 207–208.; Името му се среща и във формите Εβρενός Evrenós, Ἀβρανέζης Avranézis, Βρανέζης Vranézis, Βρανεύς Vranéfs, Βρενέζ Vrenéz, Βρενέζης Vrenézis и Βρενές Vrenés
↑Stanford J. Shaw: History of the Ottoman Empire and Modern Turkey. Volume 1, Empire of the Gazis: The Rise and Decline of the Ottoman Empire 1280–1808. Cambridge University Press, 1977.
↑Joseph von Hammer: Geschichte des Osmanischen Reiches. Zweite verbesserte Ausgabe Bd. I - IV. Hartlebens, Pesth 1836. (Serbo-Croatian edition by Nerkez Smailagić. Zagreb, 1979.)
↑Nicolle, David. Cross & Crescent in the Balkans The Ottoman Conquest of Southeastern Europe (14th–15th Centuries). Pen & Sword Books, 2011. ISBN 9781844687602. According to some sources, mainly Greek, Evrenos son of Isa (Jesus) Bey Prangi came from a family of Byzantine origin which transferred its alliance to the Turkish Karasi rulers of western Anatolia and had converted to Islam in the 14th century. Other scholars, generally Turkish, claim that the family was of ancient Turkish origin. Certainly Gazi Evrenos was first mentioned as a middle ranking bey.
↑Lowry, H., The Shaping of the Ottoman Balkans 1350–1550: The Conquest, Settlement and Infrastructural Development of Northern Greece, Istanbul, 2008, стр.17
↑P. Voutierides, “Neai Ellenikai Poleis-Yenitsa” Panathinaia 25 (1912-13), S. 210.
↑Demetriades, Vasilis. The Tomb of Ghāzī Evrenos Bey at Yenitsa and Its Inscription // Bulletin of the School of Oriental and African Studies, University of London 39 (2). 1976. DOI:10.1017/S0041977X00050023. с. 328–332.
↑Кил, Махиел. Изкуство и общество в България през турския период. София, Любомъдрие - Хроника, 2002. с. 129.
↑ абSteven W. Reinert: Evrenos. In: Oxford Dictionary of Byzantium. 2, Oxford University Press, =New York/Oxford 1991, S. 765.
↑Demetriades, Vasilis. The Tomb of Ghazi Evrenos Bey at Yenitza and Its Inscription, Bulletin of the School of Oriental and African Studies, University of London, Vol. 39, No.2, 1976, pp. 328 – 332.
↑Lowry, Heath W.; Erünsal, Ismail E. The Evrenos Dynasty of Yenice-i Vardar: Notes & Documents, Bahcesehir Universitesi Yayinlari, 2010, стр.8 - 15
↑Machiel Kiel, “The Oldest Monuments of Ottoman-Turkish Architecture in the Balkans: The Imaret and the Mosque of Ghazi Evrenos Bey in Gümülcine (Komotini) and the Evrenos Bey Khan in the Village of Ilıca/Loutra in Greek Thrace” Sanat Tarihi Yıllıġı, Kunsthhistorische Forschungen 12 (Istanbul, 1983): pp. 117-138.