Конче (община Конче)

Вижте пояснителната страница за други значения на Конче.
Конче
Конче
— село —
Общ изглед
Общ изглед
41.4958° с. ш. 22.3825° и. д.
Конче
Страна Северна Македония
РегионЮгоизточен
ОбщинаКонче
Надм. височина654 m
Население967 души (2002)
Пощенски код2424
Официален сайтwww.konce.gov.mk
Конче в Общомедия
Основното училище „Гоце Делчев“ в Конче
Джамията в Конче

Конче (на македонска литературна норма: Конче) е село в югоизточната част на Северна Македония, административен център на община Конче.

География

Селото е разположено между Градешката и Конечката планина (Серта, Конческата[1]), в долината на река Крива Лакавица, на 20 km южно от град Радовиш. Се­ло­то е на над­мор­ска ви­со­чи­на от 580 m. Землището на селото е го­лямо – 45 km2, като в него преобладават горите с 2,721 ha, обработваемото землище е 1,185 ha, а па­си­ща­та 368 ha.[2]

История

В местността Горна кула, разположена югоизточно от селото в подножието на Конечката планина са локализирани останки от късноантична и средновековна крепост.[3]

За първи път Конче се споменава в писмените извори през 1019 година в дарствена грамота на византийския император Василий II Българоубиец, където селището е описано като част от Струмишката епархия на Охридската архиепископия.[4] От XIV век над селото функционира манастирът „Света Богородица“.[5] Според Конченския практикон, придаден към дарствена грамота на цар Стефан Урош от 1366/7 г., в селото са живели 25 семейства, от които 4 вдовишки.[6]

През XV век Конче е център на вилаета Конича, който в 1491 година има 1728 джизие ханета (немюсюлмански домакинства).[7] През първите десетилетия на XVI век село Конче е център на нахия в Струмишката каза на Кюстендилския санджак.[8]

Към края XIX век Конче е голямо смесено село, числящо се вече към Радовишка каза. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Конче има 1230 жители, от които 330 са българи-християни, а мнозинството са турци – 900.[9]

В началото на XX век християнските жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото (Kontché) има 320 българи екзархисти.[10] В 1900 година в българското училище в Конче учителства деецът на ВМОРО Милан Ангелов.[11]

При избухването на Балканската война 9 души от Конче са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Конче живеят 129 турци и 155 българи.[13]

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Владимир Иванов Секираров от Куманово е български кмет на Буково от 27 септември 1941 година до 22 юни 1942 година. След това кметове са Янко Тонев Янков от Торос (22 юни 1942 – 20 октомври 1942), Симеон Младенов Данев от Долна Липница (3 ноември 1942 – 3 юни 1943) и Иван поп Иванов Босев от Горна Оряховица (17 август 1943 – 9 септември 1944).[14]

Според преброяването от 2002 година селото има 967 жители.[15]

Години Македонци Турци Сърби Други Общо
1948 — — — — 1246
1953 403 923 9 0 1335
1961 566 402 8 4 980
1971 571 387 4 4 966
1981 523 452 1 3 979
1991 472 522 2 1 997
1994 445 530 1 1 977
2002 444 521 0 2 967

В началото на XXI век в селото има основно училище, църква, джамия, поща, аптека и ветеринарна служба.[2]

Личности

Родени в Конче
  • Георги Спасов, български революционер, деец на ВМРО[16]
  • Костадин Спасов, български революционер, деец на ВМРО[16]
  • Коце Димов (1873 – след 1943), български революционер, деец на ВМОРО и ВМРО[16]
  • Марко Хаджикамчев (1897 – ?), куриер и деец на ВМРО[16][17]
  • Стоян Спасов, български революционер, деец на ВМРО[16]
  • Христо Ковачев, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[18]
  • Христо Кончалията, български революционер, деец на ВМРО[19]
  • Христо Попвасилев (1870 - ?), български просветен деец, завършил в 1893 година химия в Софийския университет, преподавал в Сярското българско педагогическо училище[20]
  • Христо Филев, български революционер от ВМОРО, четник на Христо Димитров – Кутруля[21]

Бележки

  1. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 353.
  2. ↑ а б Конче // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-11-17. Посетен на 17 ноември 2018.
  3. ↑ Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 317 – 318.
  4. ↑ Иван Снегаров. История на Охридската ариепископия, том 1, София, 1924, стр.56
  5. ↑ Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т. II, София 1932, с. 479
  6. ↑ Матанов Хр. Княжеството на Драгаши, София, 1997, с. 228.
  7. ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 43
  8. ↑ Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр.139
  9. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 234.
  10. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 138 - 139. (на френски)
  11. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 7.
  12. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 853.
  13. ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 243.
  14. ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  15. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 януари 2008 
  16. ↑ а б в г д Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 715.
  17. ↑ Попатанасов, Константин. Елате в Македония - И ни Вижте! // с. 64. Посетен на 3.4.2022.
  18. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 106.
  19. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 938.
  20. ↑ Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005. с. 118.
  21. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.37
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    

Strategi Solo vs Squad di Free Fire: Cara Menang Mudah!