Другата

Другата може да си ти
La otra Podría ser tú
Жанр	Теленовела
Създател(и)	Лиляна Абуд
Сценарий	Орландо Мерино Хайме Гарсия Естрада Литературна редакция Тере Медина
Режисура	Бенхамин Кан Родриго Саунбос
Камера	Мануел Анхел Барахас Виктор Сото
Актьори	Хуан Солер Ядира Карийо Жаклин Андере Серхио Сендел
Начална мелодия	La otra (в изпълнение на Бени Ибара и Едит Маркес)
Страна	Мексико
Език	Испански
Епизоди	90
Продукция
Изпълнителен продуцент	Ернесто Алонсо
Продуцент(и)	Луис Мигел Барона
Времетраене	41-44 минути
Разпространение
ТВ канал	Canal de las Estrellas
Излъчване	20 май 2002 - 20 септември 2002
Страница в IMDb

„Другата“ (на испански: La otra) е мексиканска теленовела, създадена от Лиляна Абуд, режисирана от Бенхамин Кан и Родриго Саунбос, и продуцирана от Ернесто Алонсо за Телевиса през 2002 г.

В главните роли са Ядира Карийо, изпълняваща положителна и отрицателна, и Хуан Солер, а в отрицателните - Жаклин Андере, Серхио Сендел, Мануел Охеда и Вероника Хаспеадо.

Сюжет

В една тъмна и бурна нощ, Бернарда, любовницата на Леополдо Гилен, заедно с двете си малки дъщери, Еухения и Карлота, отиват на погребението му. Синът на Леополдо, Роман, съпругата му и свещеникът им казват, че не са добре дошли, и Роман ги изхвърля на улицата.

Години по-късно, Карлота и Еухения посещават университета, където Карлота изучава музика, а Еухения – счетоводство. Бернарда облагодетелства Еухения, а в същото време се държи грубо с другата си дъщеря, казвайки ѝ, че „за нищо не става“.

В действителност, Карлота е тази, която е успешна, тъй като свири добре на пиано, освен това има и други артистични заложби. Бернарда е материална жена, решена да омъжи дъщерите си за богати мъже, за да може да запази материалното си и социално положение.

Бернарда не иска дъщерите ѝ да излизат, като ги държи затворени вкъщи. Карлота и Еухения, обаче, не могат да бъдат спрени. Еухения има връзка с Роман. Той е спал с нея, подтикнат от отмъщението.

Той смята, че тя е негова полусестра. Тя обаче не е дъщеря на Леополдо. Когато Бернарда и Карлота откриват, че Еухения е бременна, Бернарда я изпраща в малък град с домашната си помощница. Там Еухения се запознава с Корделия, която е идентична на Карлота.

Междувременно, Карлота започва връзка с младия лекар, Алваро, който ѝ предлага брак. Когато Бернарда разбира, тя категорично се противопоставя и прави многобройни интриги, с които да разбие връзката им.

В крайна сметка, деспотичната Бернарда се съгласява и дава своята благословия на Карлота. Разбира се, Бернарда винаги и за всичко има скрит мотив. Еухения ражда, а Бернарда ѝ разказва какво се е случило. Това се оказва причината за преждевременната смърт на Еухения, причинена от собствената ѝ майка.

В последните си мигове Еухения моли Томаса, помощницата си, да скрие бебето ѝ и да каже, че е умряло. Еухения проклина майка си и умира. Бернарда казва на всички, че е умряла Карлота. Алваро иска да види тялото на любимата си, но Бернарда отказва. Съкрушен от загубата, Алваро заедно със семейството си заминава за друг град. В същото време, Бернарда казва на Карлота, че Алваро я е изоставил. Тази лъжа съсипва младата жена – тя прави опит да се самоубие, но не успява, а само погубва нероденото си дете.

Корделия се запознава с Алваро. Тя използва своя външен вид и го съблазнява. Десет години по-късно, Карлота се е превърнала в сянка, поробена от Бернарда, а Алваро и Корделия имат семейни проблеми, които причиняват нещастието на собствената им дъщеря, Наталия.

В крайна сметка, Карлота ще се освободи от майка си... и от плячка ще се превърне в хищник. Тя ще отиде в къщата на Алваро и ще заеме мястото на другата.

Актьори

Част от актьорския състав:

• Ядира Карийо – Карлота Гилен Саенс / Корделия Португал де Ибаниес
• Хуан Солер – Алваро Ибаниес Посада
• Жаклин Андере – Бернарда Саенс вдовица де Гилен
• Серхио Сендел – Адриан Ибаниес Кеведо
• Мануел Охеда – Хуан Педро Португал
• Алехандро Авила – Роман Гилен Кабайеро / Раул
• Еухенио Кобо – Отец Агустин
• Хорхе Варгас – Делфино Ариага
• Хулио Брачо Кастийо – Ласаро Ариага
• Асела Робинсън – Мирея Окампо Ерера
• Роса Мария Бианчи – Лупита Посада де Ибаниес
• Мати Уитрон – Фабиана Моралес
• Мерседес Молто – Еухения Гилен Саенс / Еухения Ариага Саенс
• Хосефина Ечанове – Томаса Лопес
• Вероника Хаспеадо – Аполония Португал
• Гастон Тусет – Д-р Салвадор Алманса
• Моника Санчес – Рехина Саласар Рубио
• Шантал Андере – Бернарда Саенс (млада)
• Елса Карденас – Марта Кабайеро вдовица де Гилен
• Силвия Манрикес – Марта Кабайеро де Гилен (млада)

Премиера

Премиерата на Другата е на 20 май 2002 г. по Canal de las Estrellas. Последният 90. епизод е излъчен на 20 септември 2002 г.

Награди и номинации

Година	Церемония	Категория	Номинация	Резултат
2003	Награди TVyNovelas	Най-добра теленовела	Ернесто Алонсо	Печели
		Най-добра актриса в главна роля	Ядира Карийо
		Най-добър актьор в главна роля	Хуан Солер
		Най-добра актриса в отрицателна роля	Жаклин Андере	Номинирана
		Най-добра първа актриса		Печели
		Най-добър актьор в отрицателна роля	Серхио Сендел	Номиниран(а)
		Най-добра актриса в поддържаща роля	Асела Робинсън
		Най-добро мъжко откритие	Хулио Брачо
		Най-добър режисьор	Бенхамин Кан	Номиниран(а)
	Награди El Heraldo de México	Най-добра теленовела	Ернесто Алонсо
		Най-добра актриса в отрицателна роля	Жаклин Андере
		Най-добър режисьор	Бенхамин Кан
	Награди INTE	Теленовела на годината	Ернесто Алонсо	Номиниран(а)
		Актриса на годината	Ядира Карийо
		Актьор на годината	Хуан Солер
		Актриса в поддържаща роля	Жаклин Андере

Външни препратки

• „Другата“ в Internet Movie Database

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата La Otra в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​