Дитер Велерсхоф (на немски: Dieter Wellershoff) е германски писател, автор на романи, разкази, есета, стихотворения и сценарии.
Дитер Велерсхоф е роден през 1925 г. в град Нойс, провинция Северен Рейн-Вестфалия. През 1930 г. семейството се мести в Гревенброх, където Дитер израства и през 1932 г. тръгва на училище.
През Втората световна война момчето е мобилизирано в нацистката Служба за трудова повинност, а през 1943 г. постъпва като доброволец в танковата дивизия „Херман Гьоринг“[1]. През 1944 г. Велерсхоф е ранен в Литва. През 1945 г. заедно с други разпръснати войници се отправя на Запад и попада в американски плен. Преживяванията си през войната описва в автобиографичната си книга „Сериозен случай“ (Der Ernstfall) (1995).
След края на войната Велерсхоф полага късна матура и от 1947 г. следва германистика, история на изкуството и психология в Бонския университет. През 1952 г. публикува своята високо ценена дисертация върху Готфрид Бен. От 1952 до 1955 г. работи като редактор в студентски вестник, създава театрална пиеса, няколко радиопредавания и радиопиеси.
През 1959 г. Велерсхоф става издателски редактор в Кьолн. Подпомага вече успели писатели като Хайнрих Бьол и дава път на млади автори като Ролф Дитер Бринкман, Николас Борн и Гюнтер Валраф.
През 1960 г. взима участие в срещите на свободното писателско сдружение Група 47. През 1965 г. става инициатор на движение, от което възниква литературната „Кьолнска школа“. Своите теоретични постановки Дитер Велерсхоф развива в статията си „Нов реализъм“:
През средата на 60-те години Велерсхоф редуцира издателската си дейност и започва да пише собствени романи. През 1981 г. става писател на свободна практика.
Велерсхоф получава многобройни покани като летор, гост-доцент и Writer in Residence в немски и чуждестранни университети. Член е на Академията на науките и литературата в Майнц[2] и на немския ПЕН клуб. Книгите му са преведени на 15 езика.
Писателят умира през юни 2018 г. в дома си в Кьолн на 92-годишна възраст.