Джамбатиста Вико

Джамбатиста Вико Giovanni Battista (Giambattista) Vico
италиански философ
Роден	23 юни 1668 г. Неапол, Неаполитанско кралство
Починал	23 януари 1744 г. (75 г.) Неапол, Неаполитанско кралство
Религия	католицизъм
Националност	Италия
Учил в	Неаполитански университет „Федерико II“
Философия
Епоха	Философия на 17 – 18 век
Школа	Конструктивистка епистемология (политическа философия)
Текстове	„Новата наука“
Повлиян	Платон, Тацит, Френсис Бейкън, Хуго Гроций
Повлиял	Бенедето Кроче, Самюел Бекет, Хейдън Уайт
Джамбатиста Вико в Общомедия

Джамбатиста Вико (на италиански: Giovanni Battista (Giambattista) Vico или Vigo) е италиански мислител, историк и философ. Известен е най-вече като автор на „Новата наука“ (Principi di Scienza Nuova d'intorno alla Comune Natura delle Nazioni), книга съдържаща неговата историко-философска концепция.

Настроен неодобрително към собствената си съвременност, Вико остава непризнат, но ретроспективно в неговото творчество се откриват актуални идеи от теория на повествованието, историцизма и др., а множество съвременни мислители се позовават на него (напр. Бенедето Кроче, Самюел Бекет, Хейдън Уайт).

Биография

Роден е на 23 юни 1668 година в Неапол, Неаполитанско кралство, в многодетното семейство на книжар. На 7-годишна възраст претърпява злополука и остава неподвижен за цели пет часа. Лекарите смятали, че момчето или ще умре, или ще остане умствено увредено. Обаче отсъденото в нито една от двете възможности не се сбъдва. Джамбатиста пораства като меланхоличен и раздразнителен.

За да избегне подигравките на съучениците си, слабоватият, срамежлив и затворен младеж почти не посещава учебни заведения. Официалното му обучение е в Университета в Неапол, който завършва през 1694 г. като доктор по гражданско и каноническо право. След това става преподавател по реторика в Неаполитанския университет, където работи почти до смъртта си. През 1723 г. кандидатства безуспешно за мястото на преподавател по гражданско право. По-късно Вико се отдава на научни изследвания в областта на историята, философията и филологията.

При формирането на възгледите си Вико е повлиян от любимите си четирима автори: Платон, Тацит, Френсис Бейкън и Хуго Гроций. Той отхвърля картезианската философия, възразява срещу големите политически учения от Ренесанса и Новото време на Макиавели, Спиноза, Хобс, Лок и Пиер Блей.

Умира на 23 януари 1747 година в Неапол на 78-годишна възраст.

Библиография

Съчинения (в оригинал и преводи)

• De Italorum Sapientia
• De Nostri Temporis Studiorum Ratione
• Scienza Nuova (1725; 1741)
• Vita de Giambatista Vico scritta da semedisimo / Животът на Джамбатиста Вико, описан от самия него, София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1995, 472 с.

За него (на бълг. и чужди езици)

• Верин Д., Новото изкуство на автобиографията (в „Животът...“, с.114 – 470)
• Лозев А., „Философия от думи или анахронизма на Вико“, в. Литературен вестник, #12/10/1992

Външни препратки

• Произведения на Джамбатиста Вико в проекта Гутенберг
• Portale Vico, специализиран уебсайт ((it))
• Ангел В. Ангелов, „Едуард Саид: Критически прочит към Ерих Ауербах“, електронно списание LiterNet, 30.11.2010, № 11 (132)
• ((it)) Andrea Battistini, Vico, Giambattista. В: Il Contributo italiano alla storia del Pensiero – Filosofia, 2012
• ((it)) Domenico Proietti, Vico, Giambattista. В: Enciclopedia dell'Italiano, 2011
• ((it)) Mario Fubini, Vico, Giovambattista. В: Enciclopedia Dantesca, 1970
• ((it)) Fausto Nicolini, VICO, Giambattista. В: Enciclopedia Italiana, 1937