Георги Гочев (революционер)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Гочев.
Георги Гочев
български революционер
Роден
1878 г.
Починал
7 март 1942 г. (64 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Георги (Гошо, Гьошо) Коцев Гочев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска и Вътрешната македонска революционна организация.

Биография

Георги Гочев е роден през 1878 в град Щип, тогава в Османската империя.[1] Баща му Коце Гочев и брат му Пане Гочев са също революционери от ВМОРО.[2] В 1895 година завършва Кюстендилското педагогическо училище и работи като учител. Влиза във ВМОРО. През лятото на 1898 година властите го задържат, осъден е на 3 години и лежи Куршумли хан в Скопие.

В 1903 година работи за Централния комитет в Солун, като води шифрованата кореспонденция на комитета и участва в организирането на канали за пренос на оръжие от Гърция. По-късно е помощник на задграничните представители Борис Сарафов и Иван Гарванов. През март 1908 година става помощник на Славчо Абазов в ръководството на Кюстендилския пограничен пункт на ВМОРО.[3][4] Поддържа близки контакти с Христо Матов и Тодор Александров.[5] Делегат е на Кюстендилския конгрес на ВМОРО.

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и е войвода на партизанска чета №32, като подпомага сръбските войски в Кратовско,[6] заедно с чета №31 на Стоян Мишев.[7] Заедно с четите на Славчо Абазов и Ефрем Чучков завземат кратовското село Бреза и го предават на сърбите.[8] По-късно е в четата на Иван Бърльо и в щаба на 15 щипска дружина.[9]

След войните участва във възстановяването на революционната организация. Присъства на Седмия конгрес на ВМРО в 1928 година.[12]

Умира на 7 март 1942 година в София.[13]

Бележки

  1. ↑ Парцел 28 // София помни. Посетен на 12 януари 2016.
  2. ↑ Настевъ, Хр. Тритѣ бесилки въ Щипъ // Илюстрация Илиндень 2 (102). Илинденска организация, Февруарий 1939. с. 3.
  3. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 35-36.
  4. ↑ Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 - 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 40.
  5. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 254 - 255.
  6. ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 21.
  7. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 354.
  8. ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 22.
  9. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 182, 893.
  10. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 206.
  11. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 32.
  12. ↑ Информация за Седмия конгрес на ВМРО
  13. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 103-104.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    

Strategi Solo vs Squad di Free Fire: Cara Menang Mudah!