Вълко Куртович

Вълко Куртович
български общественик и дарител
Роден	1788 г. Копривщица, Османска империя
Починал	1837 г. (49 г.) Пловдив, Османска империя
Семейство
Деца	Никола Чалъков Георги Вълкович Атанас Чалъков

Вълко Куртович Чалъков, наричан „Малкия чорбаджи Вълко“, за да се отличава от „Големия чорбаджи Вълко“ – Вълко Теодорович Чалъков, негов братовчед.

Биография

Вълко Куртович е известен търговец – джелепин и бегликчия, познат и добре приет в Цариград и султанския дворец. Бил уважаван член на българската православна община във Филибе и щедър дарител за православните духовни и просветни институти.^[1] Малкият чорбаджи Вълко Куртович е основал в Пловдив Св. Троичкото училище (днес Неделно училище към храм „Света Троица“)^[2], което съществува и сега, а неговите наследници през 1849 г., във връзка с народно-църковните борби го обърнали от гръцко на българско.^[3] От правилника на училището „Света Троица“ в Пловдив от 1834 г., съхраняван в Пловдивската народна библиотека, се вижда, че курсът на обучение бил в рамките на три години, и че тамм са се гризили освен за просвещаването, но и за възпитанието, на предимно деца от бедни семейства. Забранено е били се да се приемат в него деца на богати граждани. От това итда да се се види, че основателят Вълко Куртович Чалъков, като истински родолюбив български радетел е обезпечил с лични средства издръжката му, за да даде просвета на бедните си съграждани. Едва през 1849 г. наследниците на Вълко Чалъков успели да превърнат училището в чисто българско, където първи български учители били Велю Цицелков и Георги Груев.^[4]

Храм-параклис „Свето Въведение Богородично“ в Пловдив е построен през 1829 г., за да обслужва богомолците по време на строежа на новата черква „Света Неделя“. Главен ктитор на параклиса е Вълко Куртович.^[5]

В началото на XIX в. църквата „Св. Константин и Елена“ в Пловдив е пред рухване. Копривщенецът Тодор Моравенов близо 20 години събира средства и през 1832 г. тя е построена наново след осигурен султански ферман от Големи Вълко. По техен пример Вълко Куртович осигурява необходимите пари към 1814 – 1816 г. С негова помощ и чрез нарастването на капитала на вложените пари, храм „Света Неделя“ през 1839 г. е издигнат наново.^[6]

Семейство

Рада Чалъкова, сестра на Вълко Куртович Чалъков, е убита заедно с три­те си деца от османските турци на празника Велики четвъртък – 15 април 1837 г. В двора на църквата „Света Троица“ в Пловдив са запазени надгробията на свещениците, служили в края на XIX и начало­то на XX в. Източно от олтара е погребана и Рада Чалъкова. За нея като за света мъченица Рада Пловдивска е писано по време на Възраждането.^[7]

Източници

1. Мучинова, Мария Левкова. Дриновски сборник. Към биографията и обществената дейност на двама пловдивски българи – възпитаници на ришельовския лицей в Одеса. Одеса, periodicals.karazin.ua. с. 178 – 181, Т. VIII.
2. Неделно училище към храм „Света Троица“ // sveta-troica-plovdiv.com. Посетен на 26 април 2024.
3. Ослеков, Лука. Юбилеен сборник по миналото на Копривщица. Копривщица. София, Копривщенско благотворително дружество „20 април 1876 г.“, 1926. с. 522. Т. I.
4. Народните будители Чалъковци // bg-patriarshia.bg. Посетен на 26 април 2024.
5. Храм-параклис „Св. Въведение Богородично“ // visitplovdiv.com. Посетен на 26 април 2024.
6. Николова, Надя Манолова. Храмове и политика: Българско църковно строителство (1812 – 1821). София, Проф. М. Дринов, 2012. ISBN 978-954-322-544-6. с. 8.
7. Храм – параклис „Св. Въведение Богородично“ гр. Пловдив // plovdivskamitropolia.bg. Посетен на 26 април 2024.