Владимир Карамфилов

Владимир Карамфилов
български революционер и просветен деец
Роден	10 май 1877 г. Прилеп, Османска империя
Починал	14 юли 1943 г. (66 г.) Пазарджик, България
Учил в	Софийски университет
Владимир Карамфилов в Общомедия

Владимир Димитров Карамфилов е български просветен деец, офицер и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Вътрешната македонска революционна организация.

Биография

Владимир Карамфилов е роден на 10 май 1877 година в Прилеп, тогава в Османската империя, в семейството на казанджията Димитър Мирчев Карамфилов и Мария Костова Стамболджиева.^[1] Агенти на сръбската пропаганда предлагат на баща му да получава по два наполеона месечно, а синът му и дъщеря му да бъдат изпратени в Сърбия, където да учат на държавни разноски. Както отбелязва Владимир Карамфилов: „Това предложение баща ми отхвърли с презрение, като им заяви, че той е българин и че ще намери средства да изучи своите деца.“^[2]

Карамфилов завършва последователно трикласното училище в родния си град, четвърти клас в класическата българска гимназия в Битоля при учителите Гьорче Петров и Пере Тошев, а от 1895 година учи в Солунската българска мъжка гимназия. Там се присъединява към ВМОРО и държи връзката между Даме Груев и ученическия революционен кръжок. През учебната 1897-1898 година се свързва с ученици от сръбската гимназия в Солун и предизвиква бунт, довел до напускането на близо 60 души, част от които продължават образованието си в българската гимназия в Солун.^[3]

Владимир Карамфилов, Досьо Андреев и Тодор Органджиев в МОО

Бюрото на 7 редовен конгрес на Илинденската организация: Стефан Аврамов, Петър Ацев (председател), Владимир Карамфилов и Траян Конов

Владимир Карамфилов, Тодор Александров (в средата), Иван Шатев

Затворници в Куршумли хан в Скопие в 1902 - 1903 г. Антим Катланов (отпред), Илия Керемитчиев, Димитър Ночов, Владимир Карамфилов и Михаил Ангелов

След завършването на гимназията с тридадесетия випуск през 1898 година,^[4] става учител в Прилеп, където ръководи и революционна група. Последователно учителства и в Крива паланка (1899-1900), Кратово (1900-1901) заедно с Тодор Александров и в Куманово (1901-1902), като същевременно ръководи и местните революционни комитети. В Кратово е и главен учител и секретар на Епархиалния съвет.^[5] Заради революционната си дейност е арестуван и осъден от турската власт на 101 години затвор през август 1902 година. През февруари 1903 година е амнистиран и напуска затвора Куршумли хан в Скопие. Участва в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание като член на прилепския околийски комитет и влиза като нелегален в четата на Борис Сарафов. След потушаването на въстанието се прехвърля през Сърбия в България.

В София следва математика в Софийския университет, който завършва през 1908 година. Членува в студентската Прилепска спомагателна дружба. При началото на Балканската война Владимир Карамфилов е командир на Нестроевата рота на 10-а прилепска дружина на Македоно-одринското опълчение.^[6] През 1914 година успешно завършва математическия факултет на Софийския университет^[7].

През Първата световна война служи в 3-ти полк на 11-а дивизия. Още през войната е назначен за председател на комисия по прехраната в Скопие, а след това изпълнява специални поръчения в Скопското губернаторство.

След края на войната Владимир Карамфилов се установява в Пазарджик, където преподава дълги години в местна гимназия. Делегат е от Татарпазарджишкото македонско братство на обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година. Става активист на Илинденската организация и участва като делегат на всички нейни конгреси. На 14 юли 1943 година умира в Пазарджик.^[8] Спомените му са събрани и издадени през 2005 година от Борис Николов и Владимир Овчаров в книгата „Спомени на Владимир Карамфилов за просветното дело и революционните борби в гр. Прилеп“^[9]. Негов личен архивен фонд се съхранява в Държавна агенция „Архиви“.^[10]

Външни препратки

• „Деятелността на сърбоманите в Куманово и околията“, статия от Владимир Карамфилов публикувана в "Сборник Илинден 1903 – 1922. В памет на голeмото македонско възстание", София, 1922 година
• „Един спомен от Солунската гимназия“, публикувано в „Илинден 1903 – 1926. Сборник в памет на големото македонско възстание“, книга пета, София, 1926 година

Бележки

1. Спомени на Владимир Карамфилов за просветното дело и революционните борби в гр. Прилеп, София, 2005, с. 5.
2. Спомени на Владимир Карамфилов за просветното дело и революционните борби в гр. Прилеп, София, 2005, с. 7.
3. Спомени на Владимир Карамфилов за просветното дело и революционните борби в гр. Прилеп, София, 2005, с. 18-20.
4. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 95.
5. Спомени на Владимир Карамфилов за просветното дело и революционните борби в гр. Прилеп, София, 2005, с. 33-35.
6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 338.
7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 73.
8. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 208-209.
9. Борис Николов, Владимир Овчаров, „Спомени на Владимир Карамфилов за просветното дело и революционните борби в гр. Прилеп“ Архив на оригинала от 2007-08-08 в Wayback Machine., ИК „Звезди“, 2005-08-08, ISBN 954-9514-58-7
10. ДАА, Фонд № 2036К, оп.1