Витигис или Витихис (Vitigis, Witichis, Witiges, Vitiges, Vitige; * ок. 470/ 480 † ок. 542) e от 536 до 540 г. крал на остготите.
Той е син на Валтарис от Faesulae (днешен Фиезуле в Тоскана).
Витигис е херцог и не е от династията на Амалите. Той е военен с успехи от 530 г. и кралски гвардеец. Провъзгласен е за крал на остготите на мястото на Теодахад на голямото военно събиране на готите в Терачина от войската при извадени мечове more maiorum на Schild. Убива крал Теодахад.
Витигис е вече женен от 518 г. за Раутгундис. Витигис, защото не е от Амалите, се жени през 537 г. за Матазуента, сестра на Аталарих, единствена дъщеря на вестготския княз Еутарих и Амалазунта и внучка на остготския крал Теодорих Велики.
Витигис дава по външнополитически причини през 537 г. Прованс на франките и очаква затова напразно тяхната помощ. Той води остготите в отбранителната война против източноримските войски на император Юстиниан I. През 537/ 538 обсажда напразно Рим, в който е влязъл Велизарий. Когато положението на готите става все по-лошо, Витигес, според Прокопий, изпраща тайно послание в Персия, за да убеди Сасанидите в нападение на римските източни провинции. През 540 г. Хосров I наистина напада Източен Рим, но тогава вече е късно за Витигес. През май 540 Велизарий превзема без битка Равена и пленява Витигис. Според Прокопий, Витигис се съгласява с готските благородници, да даде на Велизарий императорската титла за запада.
Витигис е отвлечен заедно с жена му и други готски аристократи и царската хазна на Теодорих в Константинопол. Там се отнасят с него с много чест. Юстиниан I го провъзглася за patricius и му дава голяма пенсия. Така свършва първата фаза на готската война.
Династия на Амалите · Острогота (240) · Книва (251-260) · Хунвил (*310-?) · Атал (*325-?) · Атанерик (300-350) · Ахиулф (?-350) · Ерманарих (350-375) · Витимир (375-376) · Видирих (376-?) · Винитар (380-390) · Хунимунд (390) · Торизмунд (400) · Вандалар (395-440) · Валамир (440–470) · Тиудимир (469–474) · Видимир (440-473) · Видимир млади (473) · Теодорих Страбон (471-481) · Теодорих Велики (474–526) · Аталарих (526–534) · Амалазунта (526–535) · Теодахад (534–536) ·