Вèрен е село в Южна България, община Братя Даскалови, област Стара Загора.
Село Верен се намира на около 37 km запад-югозападно от областния център град Стара Загора, около 6 km север-северозападно от общинския център село Братя Даскалови и около 42 km североизточно от град Пловдив. Разположено е западно от Чирпанските възвишения, в южното подножие на Сърнена Средна гора. През селото, както и на запад от него, текат на юг две малки, пресъхващи през лятото реки с дъждовно и дъждовно-снежно подхранване – притоци на Омуровска река, на които южно от селото има два микроязовира[2][3]. Надморската височина в центъра на селото е около 280 m. Климатът е преходно-континентален.
Общински пътища от село Верен водят:
Землището на село Верен граничи със землищата на: село Медово на север; село Марково на североизток; село Малък дол на югоизток; село Братя Даскалови на юг; село Тюркмен на югозапад; село Православ на запад.
В землищната територия северно от селото (в местността Кайряка[4]) има предимно пасища, както и участъци с широколистна и иглолистна гора. Обработваемите земи на селото са главно в южната част на землището му.
Населението на село Верен, наброявало 1276 души при преброяването към 1934 г., намалява до 940 към 1965 г., 532 към 1975 г. и 146 (по служебен документ на НСИ от 31.12.2023 г.) към 2023 г.[5]
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 196 лица, за 189 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 4 – към „турска“ и за 3 – „не отговорили“.[6]
Поминъкът на населението е основно земеделие и животновъдство. Отглеждат се зърнено-житни култури, слънчоглед, фъстък, овощия, лозя и други.
След Руско-турската война (1877 – 1878 г.) по Берлинския договор 1878 г. селото – тогава с име Садъклии[7] – остава в Източна Румелия; присъединено е към България след Съединението 1885 г.[8] Село Садъклии е преименувано на Верен чрез превод на името от турски език[9] през 1906 г.[10]
Турското население след Освобождението се изселва. По време на Втората световна война голяма част от населението подпомага лявата съпротива. Съседните села Колю Мариново, Партизанин, Братя Даскалови и Горно Белево са наречени на партизани. В центъра на Верен има по този повод голям паметник. В миналото селото е известно със своята винарска изба и има няколко защитени марки. Преди Втората световна война в село Верен е имало и няколко частни розоварни.
Училище в село Садъклии (Верен) е създадено през 1883 г.[11] Народното основно училище „Васил Левски“ в село Верен е закрито като основно през 1962 г.[12] и е преобразувано в начално училище, което е закрито през 1969 г.[13]
Читалище „Христо Ботев“ в село Верен е създадено през 1908 г.[14] През 2009 г. на законово основание[15] към наименованието му е добавена годината на неговото първоначално създаване и то става „Христо Ботев 1908“. Към 2023 г. читалището има фолклорна певческа група, самодейна група за модерни танци; библиотеката му има над 10500 книги.[16]
Изпълнителната власт в село Верен към 30.08.2024 г. се упражнява от кметски наместник.[17][18]
В село Верен към 2024 г. има:
През октомври 2018 г. е открадната бронзовата камбана на църквата „Свети Георги“ в село Верен.[21]