Васил Огнянов

Васил Огнянов
български химик
Роден	14 април 1882 г. Кюстенджа, Румъния
Починал	1955 г. (72 г.) София, Народна република България
Учил в	Софийски университет

Васил Петров Огнянов е български химик, революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Васил Огнянов е роден в 1882 година в Кюстенджа. Учи в Робърт колеж от 1896/1897 до 1900/1901 година.^[1] Влиза във ВМОРО. През 1905 година в делегат на Първия конгрес на Серския революционен окръг на ВМОРО. ^[2][3]

Завършва специалност Химия в Софийския университетет 1908 година. Учителства в Габрово, Дряново и Враца. Автор е на учебници.

През Първата световна война е запасен капитан, командир на рота в Дванадесети пехотен балкански полк. За бойни отличия през войната е награден с ордени „За храброст“, IV степен и „Св. Александър“ V степен.^[4]

Между 1925 и 1945 година е началник на химическия отдел на Централния ветереринаро-бактериологичен институт. Предеседател на Съюза на българските химици от 1945 до 1950 година.^[5]

Родословие

Мина Горанова (? – 1884)

Петър Огнянов (1845 – 1933)

Мария Пенакова

Стефан Пенаков

Сава Огнянов (1876 – 1933)

Богдан Огнянов (1877 – ?)

Иван Огнянов (1878 – 1929)

Ана Трънка-Огнянова (1881 – 1921)

Александър Огнянов (1884 – 1953)

Анастасия Огнянова

Богдан Огнянов

Иван Пенаков} (1883 – 1971)

Васил Огнянов (1882 – 1955)

Ангелина Василева (1914 – 1993)

Карл Огнянов (1916 – 1987)

Любомир Огнянов (1910 – 1987)

Бележки

1. Събев, Орлин. Робърт колеж и българите. София, Изток-Запад, 2015. ISBN 978-619-152-624-6. с. 390.
2. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 371.
3. Макдермот, Мерсия. За свобода и съвършенство: биография на Яне Сандански. Наука и изкуство, 1987. с. 181.
4. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 74; ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 188-189
5. Химия и индустрия 83 (2012) 7−11, 2012 Съюз на химиците в България, Главни редактори на списание Химия и индустрия, стр 7.