Има следните подселища (на итал. frazioni[3]) и местности: Албарето, Бозе, Бридола, Бролина, Гамбоне, Гуй, Джерболе, Джоркина, Капелина, Мартинето, Монтичели, Коста, Кастелацо, Маурана, Оберджо, Омбрекио, Пиане, Паерно, Понтас-Барке, Рода, Салекио, Самбуко, Трамвай, Сан Мартино, Сан Пиетро ди Песано, Фазонера.[4]
Намира се на 49 км от Торино и на 97 км от Милано.
На територията му се намира Синьото езеро, където се практикува спортен риболов, както и няколко водни потока: Рио Морто, Рио Албера, Рио Виняроса, Рио Инкиля, Рио Мулини.[4]
Към 1 януари 2023 г. населението на общината е 2108 души,[2] от които 127 чужди граждани, сред които преобладават тези на Румъния – 63 души. Български граждани липсват.[5]
Топоним
Най-вероятно името „Боленго“ е свързано с галските или лигурските думи boléngh и boia със значението на „езерце“, „малко блато“ на пиемонтски; топонимът е подкрепен от множеството езерни басейни навсякъде из околността, в подножието на морените.[6]
Най-старите свидетелства за името са от 1001 г. под формата на Bolenco, Bolinco и Bolenc, и водят до хипотезата за наличие на латинизираниялигурскисуфикс -incus, използван за образуване на имена на жители.[7]
История
Вероятно възниква през римско време. Там минава Via delle Gallie (на лат. via Publica или strata Publica) – римски консулски път, построен от Октавиан Август за връзка на долината на река По с Галия.
През X век територията му включва три малки населени места: Боленго (главно селище), Паерно и Песано. В нач. на XII век, с цел противопоставяне на експанзията на Верчели, по нареждане на град Ивреа е започнат строеж на свободен от налози укрепен замък. Целта е там да се преместят жителите на трите селища и за целта им е обещан статут, равен на този на жителите на Ивреа.[7]
Строежът на замъка и на укрепения заслон завършва през 1250 г., но там се преместват единствено жителите на Паерно и Песано, чиито селища изчезват впоследствие. От двете селища са останали малко следи в днешно време: от Паерно е внушителната камбанария с име „Чукарун“, извисяваща се самотно на поле сред горите на Мореновия релеф „Ла Сера ди Ивреа“, някога принадлежала на романската църква „Св. Мартин“ и разрушена през XVIII век с епископски указ. От Песано е намиращата се в днешно Боленго романска църква с камбанария „Св. Св. Петър и Павел“, активна до 1887 г.[6]
Връзката на Боленго с Ивреа продължава и през XIV век с налагането на Савойското господство.
В модерната епоха пиемонтските владетели дават Боленго като феод на древния пиемонтски благороднически род Фриджерио, който притежава владения между Вале д'Аоста и Канавезе. Важен негов представител е Бонифаций Енрико Фриджерио († 1838), граф на Брюсон, който развива забележителна политическа кариера в Наполеоновото кралство в Италия и става сенатор.[8]
Връзките на Боленго с голямата италианска политика продължават и през XIX век благодарение на Доменико Марко († 19 март 1889) – адвокат и политик, депутат на Кралство Сардиния, който след Обединението на Италия заема важни длъжности на различни места в Италия, вкл. и в град Калтанисета, където допринася за основаването на първата публична библиотека в града – Скарабели.[8]
Боленго има и значимо религиозно присъствие благодарение на бившата Обител на салезианците, седалище на йезуитите от векове, а след това и на салезианците до 1968 г.
Икономика
В областта на селското стопанство се отглеждат пшеница, зърнени култури, зеленчуци, грозде за вино, говеда, кози, овце, свине, птици, коне. Има силно развит инндустриален сектор с компании за производство на млечни продукти, храни, напитки, опаковки, дървообработване, строителни материали, обработка на камък, металургия, механика, производство на селскостопанска техника, офиси, компютри и компютърни системи, мебели и строителство. Третичният сектор се състои от достатъчна дистрибуторска мрежа, както и набор от услуги, които включват банкиране и недвижими имоти.[9]
Енорийска църква „Св. Евсебий“
Забележителности
Религиозна архитектура
Енорийска църква „Св. епископ Евсебий“
(Parrocchiale di Sant'Eusebio Vescovo)
Св. Св. Петър и Павел
Църква „Св. Св. Петър и Павел“
Църквата (Chiesa dei santi Pietro e Paolo): романска църква с камбанария, разположена на поклонническия път Виа Франчиджена, действаща до 1887 г. Има форма, която не е много разпространена в Канавезе: камбанария на фасадата, подравнена с централния кораб на църквата. В камбанарията се намира входът към църквата, състоящ се от тесен бъчвовиден проход.[10]
Камбанария на Св. Мартин (Чукарун)
Чукарун
Камбанарията (Torre campanaria di San Martino, Ciucarun): постройката, чиито архитектурни особености я причисляват към XI век, се извисява самотно на полето сред горите на Мореновия релеф „Ла Сера ди Ивреа“. Навремето е част от романската църква „Св. Мартин“, която е разрушена през 1731 г. с епископски указ. Първият документ, касаещ църквата, датира от основаването през 1250 г. на укрепеното селище Боленго по волята на Ивреа. По този повод населението на Паерно и други съседни села получава заповед да напусне домовете си и да се премести в новото село. Няколко десетилетия в Паерно не остава нищо друго освен каменната църква с камбанарията – дълго време място за поклонение на местното население, традиционно посветено на Св. Мартин. Прогресивното влошаване на сградата е документирано в текст от 1477 г., когато тя престава да бъде автономна енория и продължава да функционира само като ораторий.[11]
Градска архитектура
Замък на Боленго
Замък на Боленго
Замъкът (Castello di Bollengo) е от средновековен произходː изграждането му приключва през 1250 г.
От 1708 до 1798 г. принадлежи на графовете Дентис, а след тяхното изчезване има различни собственици, сред които и братя Ларги от Верчели. Те го превръщат във великолепна вила, която впоследствие е закупена от сенатор Константино Нигра, чийто благороднически герб все още се вижда на фасадата. Нигра напуска замъка след смъртта на брат си и поради конфликт с общината и той отива у неговите роднини Дероси. От 1907 до 1919 г. е в ръцете на френските йезуити, принудени да напуснат Франция, с техния колеж „Свети Лудвиг Гонзага“. В този период колежа завършват над 450 души през този период и те стават видни лица в политиката, правото и медицината във Франция. Французите посещават замъка много пъти, последният от които на 2 юни 1963 г. На тях се дължат много снимки както на замъка, така и на самото Боленго.
От 1921 до 1932 г. замъкът е седалище на Националната служба за майчинство и детство (ONMI) – италианска социална организация за защита и защита на майки и деца в затруднено положение. През 1932 г. той става седалище на испанските йезуити, принудени да напуснат Испания. От 1939 г. в него се настаняват салезианците. Сред известните личности, получили свещенически сан в Боленго, е кардинал Тарчизио Бертоне – държавен секретар и камерлинг на Светата Римска църква.[12] До началото на 1960-те г. замъкът е салезиански институт за мисионери, ежегодно подготвящ около 30 свещеници за салезианските домове по целия свят. Навремето има красив парк с дървена алея и открит плувен басейн.
Към 2020 г. басейнът е обрасъл с растителност, а залите на замъка са разрушени, вкл. красивата оригинална църква и театърът. Въпреки упадъка внушителната сграда се извисява над селото и околността.[13]
Вила „Виняроса“
Вила „Виняроса“ (Vignarossa) за пръв път е спомената през XVII век. Нейни собственици са графовете Пинкия, които живеят там шест месеца в годината. От 1713 г. до 1849 г. в нея се помещава Институтът за духовни упражнения. В нея има и богата библиотека. На 25 и 26 март 1849 г. вилата е разграбена от войските, идващи от Новара.
От графовете Пинкя тя минава в ръцете на барон Луиджи Дамиано Буска и след това у съпругата му баронеса Енрикета Баукиеро Паолети дел Меле, която живее във вилата със сестра си Ерминия и води пищен живот. След смъртта ѝ през 1909 г. вилата отива у сестра ѝ, която я дава на Института за вдовици и неомъжени жени. Той настанява над 25 души, но престава да развива благотворителната си дейност през януари 1966 г. Във вилата остава старият ѝ пазач.
През 1973 г., вече разграбена след множество вандалски прояви, вилата преминава у ЕNA (Общинска служба за помощ) и впоследствие у Община Боленго. Тя отчуждава вилата от части лица за сметка на построяване на детска градина в местност Сант Еузебио (там днес се намира красив каменен фонтан, който идва от вилата). Днес вилата е реставрирана и е жилищна сграда.[12]
Патронен празник на Св. Евзебий – първа неделя на август
Образование
Една държавна детска градина
Едно държавно начално училище от 1-ви до 5-и клас вкл.
Средни училища – в село Буроло на 1,3 км и в град Ивреа на 5,7 км
Гимназии – в град Ивреа
Култура
Градска библиотека „Ецио Филипи“
Театри, кина и музеи – в град Ивреа, на 5,7 км
Религиозни центрове
Католическа енорийска църква „Св. епископ Евзебий“ (Parrocchia di Sant'Eusebio Vescovo)
Католически параклис „Св. Бернардин“ (Cappella di San Bernardo)
Католически параклис „Св. Рох“ (Cappella di San Rocco)
Католически параклис „Св. Мария“ (Cappella di Santa Maria)[14]
Спорт
Аматьорски футболен клуб „Боленго Албиано Мореника“ (U.S.D. Bollengo Albiano Morenica[15])
Общинска фитнес зала
Поле за минифутбол
Тенис кортове (Campi da tennis G. Bravo)
Спортно поле (Campo sportivo G. Gaglione)
Солариум, басейн и спортен риболов „Синьо езеро“ (A.S.D. Lago Just Blu[16])
Транспорт
ЖП гара – в град Ивреа по линията Кивасо-Аоста, на 6 км
Летища – въздушната връзка за вътрешни и международни полети се осигурява от летище Торино Казеле, на 56 км; за директни междуконтинентални линии се използва летище Милано Малпенса, на 92 км
