Местоположение на община Айраска в Метрополен град Торино
Разположен югозападно от град Торино, в посока град Пинероло, Айраска се простира върху обширна равнина, богата на извори – район, който по-рано е бил включен в „Резервата на кралските ловни пространства“ и е известен със своите гори за сеч и изобилна дивеч.[4]
През Айраска минават следните потоци: Рио Торто, Джинго, Никола Алто, Никола Басо, Нова дела Стационе и Корниана.
Има следните подселища (на итал. frazioni)[5] и местности: Кашинета, Габелиери, Вичендете, Борда, Стационе Нуова.
Сред 323-те чужди граждани с постоянно местожителство в общината към 1 януари 2023 г. преобладават тези на Румъния (178 души). Български граждани липсват.[7]
Топоним
Според учени като Флекия (1871) и Данте Оливери (1965) името на селището произхожда от латинското благородническо име Арий (Arrius), съчетано с лигурскатанаставка -asco.[4]
Според други то произлиза от Aja – място за обработка на житни култури.[4]
Трета версия се дължи на генеалогичните проучвания на сем. Кока ди Сан Марко де Кавоти[8] и по-точно относно сем. Кавилясо и Айраска (Cavigliasso y Airasca), към което принадлежи Тереза – съпругата на италианския предприемач, икономист, химик и агроном Ернесто Мария Кока (1879 – 1940): понеже нейният род дава на историята доблестни адмирали, през 1326 г. граф Бертолино Пиосаско Ди Роси иска да го почете и дава името Айраска на селището и замъка, изградени недалеч от Торино.
История
Името Айраска се появява в Средновековни документи от втората половина на XIV век: феод на Графство Пиоскаско, територията е принадлежала на Резервата на кралските ловни пространства. Последните графове са Дероси ди Пиосаско, като последният граф е граф Феличе (1791 г.).[4]
През 1693 г. селището е полуразрушено от френските войски начело с ген. Никола дьо Катина.
Построена като селскостопанско селище, през XX век община Айраска е включена в индустриалната зона на Торино, което води до силен прираст на населението през втората половина на века.[4]
Свидетелство за произхода на Айраска е намиращият се на 4 км от него замък Марсаля, типичен пример за селскостопанско имение в равнината на Пиемонт.[4]
Икономика
Основния икономически сектор е отглеждане на пшеница, царевица, зърнени култури, зеленчуци, фураж и овощни дървета, говеда, кози и птици. Вторичният икономически сектор се състои от малки и средни предприятия в секторите: млечни продукти, хранителни продукти, текстил, строителство, механични, металургични, дървообработващи, каменни, каучукови и пластмасови изделия, изделия от стъкло и кожа. Третичният сектор се състои от добра мрежа за дистрибуция, както и мрежа на услуги, включващи банкиране, застраховане и недвижими имоти.[9]
Забележителности
Градска архитектура
Замък на графовете Пиосаско-Айраска / Замък на 9-те зъбера
Замъкът (на итал. Castello dei conti Piossasco-Airasca, Castello dei Nove Merli) е древен замък, принадлежал на графовете Пиосаско-Айраска, който съхранява фрески от XV и XVII век.[10]
Потокът Джинго
Замък Марсаля
Замъкът (на итал. Castello della Marsaglia) е разположен на 4 км извън Айраска. Той е известен с битката от 4 октомври 1693 г. между пиемонтските войски начело с херцог Виктор Амадей II Савойски и френските войски начело с ген. Никола дьо Катина.[10]
Религиозна архитектура
Енорийска църка „Свети Бартоломей“
Църквата (на итал. Chiesa Parrocchiale di San Bartolomeo): барокова църква, построена в края на XVII век върху руините на предходна църква от 1332 г. със запазена оригинална камбанария. Вътре има стенописи от XVIII век и фини дървени мебели, вкл. дървен хор и амвон от същия период.[11]
Църква на Братството на Светия Дух
Църквата (на итал. Chiesa della Confraternità dello Spirito Santo) е от първата половина на XVIII век и е свидетелство за пиемонтската архитектура.[11]
Събития
Маргера – традиционна карнавална фигура от Айраска
Карнавал на алегоричните коли (Carnevale degli Strambicoli)[12] – в периода февруари-март в сътрудничество с градовете Волвера, Ноне и Виново; с шествия на малки движещи се платформи и други превозни средства с алегорични фигури и на хора с традиционни карнавални маски от Пиемонт. Маските на Айраска се казват Прайè (Prajè) – отговорник за поддръжката на напоителните канали и Маргера – работничка в маслена манифактура. По време на всеки парад квалифицирано жури оценява различните Strambìcoli и присъжда награди за най-екологичните, въображаемите, зрелищните и технически по-сложните.
Пролетен панаир – първи понеделник на април с голям пазар и лунапарк.
Патронен празник на Свети Бартоломей – 24 август. Съпътстван от голямо угощение на име „Панаир на пилето“, на което пилета на местни производители са приготвени по най-различни рецепти на пиаца Кастело и по улиците на градчето. Заедно с това се провежда и надбягване с пилета, в което участват пилета от различните квартали (Аурора, Кастело, Давал, Розела, Стационе и Сан Роко).
Най-близкото летище за вътрешни и международни полети е на 42 км (Торино Казеле); за директни междуконтинентални линии се използва летището Милано Малпенса, на 154 км
