Вахран I (Wahrām, Varahran) е четвърти владетел от Сасанидската династия на Персия. Управлява през 273 – 276 г.
Син е на Шапур I и наследява брат си Хормазд I.[1]
Вахран I обявява манихейството за ерес, убива пророка Мани и започва гонения на последователите му, решително налагайки Зороастризъм като държавна религия на Персия.[2][3][1]
През 273 г. Вахран I подновява мира с Римската империя, но две години по-късно император Аврелиан обявява война на Сасанидска Персия, възнамерявайки да поведе поход в Месопотамия. Това не се случва поради убийството на императора от приближените му (275 г.).
Вахран I умира през 276 г. и е наследен от неговия син Вахран II.[2][3]
Сасан • Папак • Ардашир I • Шапур I • Хормазд I • Бахрам I • Бахрам II • Бахрам III • Нарсе • Хормазд II • Шапур II • Ардашир II • Шапур III • Бахрам IV • Яздегерд I • Бахрам V • Яздегерд II • Хормазд III • Пероз I • Балаш • Кобад I • Замасп • Хосров I Ануширван • Хормазд IV • Бахрам VI • Хосров II Парвиз • Кобад II • Ардашир III • Шахрвараз • Борандохт • Азармедохт • Яздегерд III