Асен Кожаров

Асен Кожаров
български политик комунист
Роден	19 юли 1911 г. Неврокоп, Османска империя
Починал	19 ноември 1988 г. (77 г.) София, Народна република България

Чаръкчиев, Асен. Титовият терор във Вардарска Македония. София, Централен комитет на Македонските културно-просветни дружества в България, 1949.

Асен Тодоров Кожаров, с рождено име Асен Чаракчиев (Чаръкчиев), е български философ, политик, комунист, деец на Българския комунистически младежки съюз и на Българската комунистическа партия, както и на Вътрешната македонска революционна организация (обединена), един от основните дейци на македонизацията в Пиринска Македония след 1944 година.^[1]

Биография

Роден е в 1911 година като Асен Чаракчиев (Чаръкчиев) в град Неврокоп, Османската империя, днес Гоце Делчев, България. В 1931 година Чаракчиев става член на Българския комунистически младежки съюз и на Македонската народна студентска група и участва в списването на печатния ѝ орган „Македонски студентски лист“^[2], а от 1932 година е член на БКП, секретар на областния комитет на ВМРО (обединена) за България.^[3]

През 1934 година е изгонен от Васил Хаджикимов от редакцията на вестник „Македонска борба“.^[4] В 1935 година заедно с Васил Ивановски издава нелегалния вестник „Македонска революция“. На 15 август 1935 година Чаракчиев е арестуван от полицията заедно с други дейци на ВМРО (обединена). На съдебния процес през юли 1936 година Чаракчиев се обявява за „македонец“ и твърдо отстоява коминтерновските македонистки идеи за наличие на „македонска нация“, самоопределяне на Пиринска Македония и отделянето ѝ от България. Чаракчиев отрича организационните връзки на ВМРО (обединена) с БКП, макар да не крие, че е комунист. В писмо до Софийския областен съд защитава тезата за наличие на „македонска нация“ с политически аргументи – изявяването на македонците като българи пораждало у съседните държави и другите македонски народности подозрение към тяхната борба. Чаракчиев е осъден на 5 години затвор и 50 000 лева глоба за антидържавна и прокомунистическа дейност, целяща с насилие (въоръжено въстание) да промени държавния строй и да накърни териториалната цялост на страната.^[5]

В 1940 година Чаракчиев излиза от затвора и отново се занимава с противодържавна дейност. На 24 януари 1943 година се жени за Лиляна Милошева. През март 1944 г. отново е арестуван.

След Деветосептемврийския преврат в 1944 година Чаракчиев става секретар на Областния комитет на БКП в Горна Джумая и влиза в новото ръководство на Македонския научен институт, а по-късно влиза в ръководството на македонските емигрантски организации.^[6] В 1948 година завършва задочно философия в Софийския университет. След разрива между Тито и Сталин постепенно се отказва от македонистичните си позиции.^[7] От 1949 до 1951 година той е лектор по философия в Държавна политехника в София (сега Технически университет). От 1949 до 1960 година работи като сътрудник в ЦК на БКП. За известно време е член на кабинета на Тодор Живков.^[8]

От 1960 до 1962 година е директор на „Българска енциклопедия“ при БАН. От 1962 година е старши научен сътрудник в Института по философия. От 1952 до 1972 г. с кратки прекъсвания е научен секретар и заместник главен редактор на списание „Философска мисъл“, издавано в София. В 1963 – 1966 година е представител на ЦК на БКП в списание „Проблеми на мира и социализма“ в Прага. От 1966 до 1969 година е заместник-директор на Института по история на БКП при ЦК на БКП. Също от 1966 до 1981 г. е заместник-директор на Института за съвременни социални теории при БАН. В 1968 година променя фамилията си на Кожаров. В 1973 година става доктор на философските науки, а в 1977 – професор. В 1971 година е награден с орден НРБ I степен, а в 1981 година – с орден „Георги Димитров“.^[9]

Трудове

• Титовият терор във Вардарска Македония, Изд. на ЦК на Македонските културно-просветни дружества в България, 1949
• Характер и движещи сили на народно-демократичната революция в България, София, 1956
• Действеността на мисленето, София, 1961
• Монизъм и плурализъм в идеологията и политиката (1972, на английски 1973, на немски и руски 1974)
• Социалните сили, извършили социалистическата революция в България (на английски и френски), София прес, 1968
• Законът – основна форма на мисленето, в науката, философията, идеологията. Академие Ферлаг, Берлин, 1973
• Правата на човека и идеологическата борба днес (1977, на английски, немски и руски 1978)
• Системата йога в съвременния свят, Наука и изкуство, 1989

Бележки

1. Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 310 – 311.
2. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 237.
3. Шанданов, Петър. Богатство мие свободата, Гутенберг, 2010, стр.315.
4. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 245.
5. Добринов, Дечо. ВМРО (обединена). София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1993. ISBN 954-07-0229-1. с. 232, 235 – 236.
6. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 374, 390.
7. Васил Јотевски, Националната афирмација на Македонците во Пиринскиот дел на Македонија 1944–1948, Скопје, 1996.
8. Христо, Христов. Тодор Живков. Биография. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0586-1. с. 132.
9. Енциклопедия България, том 3, Издателство на БАН, София, 1982, стр. 464 – 465.