След детронирането на Георги I Тертер Алдимир живее в изгнание, но в края на XIII век се връща в България като съюзник на регентката Смилцена. Той не се противопоставя на своя племенник Тодор Светослав, когато той завзема трона, и дори му съдейства за отстраняването на някои претенденти за трона. Въпреки това Тодор Светослав го отстранява, когато Алдимир му изменя и се съюзява с византийците.
Биография
Произход и ранни години
Родословно дърво на Тертеровата династия в България
Алдимир е част от рода Тертер, който има кумански произход и е смятан за клон на куманската владетелска династия Тертероба, като куманският хан Котян вероятно е техен близък родственик или дори пряк предшественик.[4] Победени от монголите, куманите на Котян са приети в Унгария, но няколко години по-късно, по време на монголското нашествие през 1241 година, Котян и синовете му са избити от тълпа унгарци в Пеща, след което много кумани се изселват от Унгария в България.[5] Смята се, че родът Тертер е част от това куманско заселване.[3] Времето и мястото на раждане на Алдимир са неизвестни. Медиевистът Пламен Павлов предполага, че той, както и по-големият му брат Георги Тертер, са родени след куманското заселване в България.[4]
Алдимир вероятно се издига, след като по-големият му брат Георги заема българския трон през 1280 година. Макар да няма преки сведения за него в този период, автори като Павлов и Йордан Андреев предполагат, че още по това време той получава висшата титла „деспот“ като близък родственик на владетеля.[3][4] Историкът Джон Файн смята, че още тогава Алдимир получава и областта на Крън, която по-късно е негово владение,[6] но други автори, като Павлов и Андреев смятат, че това става едва през 1298 година.[3]Петър Коледаров също приема, че Крън остава владение на рода на Смилец, докато той заема трона през 1292 година.[7]
След абдикацията на цар Георги I Тертер и обявяването на Смилец за търновски цар през 1292 година Алдимир е принуден да замине в изгнание. Възможно е първоначално той да придружава брат си като бежанец във Византийската империя, но малко по-късно със сигурност се установява в земите на Златната орда.
Деспот на Крън
При управлението на Смилцена
Когато Смилец умира през 1298 година за негов наследник е обявен малкият му син Иван IV Смилец, а управлението е поето от вдовицата на Смилец – първа братовчедка на византийския император Андроник II Палеолог, чието истинско име е неизвестно, поради което е условно наричана Смилцена. Не е сигурно кога Алдимир се връща в България, но скоро след смъртта на Смилец той вече е сред най-близките поддръжници на Смилцена, която към края на 1298 година[8] го жени за по-голямата от двете си дъщери, Марина.[3][4]
Смилцена дава на Алдимир като апанаж областта около крепостта Крън (край днешния Казанлък) – дотогава тя изглежда е владение на рода на Смилец, а предаването ѝ на Алдимир вероятно става причина братята на Смилец Радослав и Войсил да заминат за Византийската империя.[9] Файн описва земите на Алдимир като обхващащи цялата област южно от Стара планина от днешния Сливен на изток до Казанлък или Карлово на запад.[10] Негова столица е крепостта Крън, разположена в северната част на Казанлъшката котловина, близо до южния край на Шипченския проход.[3][4]
При управлението на Смилцена Алдимир е сред най-влиятелните личности в България. В началото на 1299 година той ръководи (според някои автори дори участвайки лично като български представител[9]) българска дипломатическа инициатива за сключване на скрепен с династичен брак съюз със Сърбия.[3][4] По това време със същата цел в Сърбия е и византийска делегация, водена от Теодор Метохит, който нарича Алдимир „авантюрист скит“ и го определя като дясната ръка на царицата.[4] В резултат на тези двойни преговори сръбският крал Стефан II Милутин се жени за дъщерята на императора Симонида Палеологина, а престолонаследника Стефан Урош[б. 2] за втората дъщеря на Смилцена Теодора.[4] По-късно тази роднинска връзка изиграва важна роля за семейството на Алдимир след неговата смърт.
Война с Радослав
През 1299 година синът на Георги I Тертер и племенник на Алдимир Тодор Светослав предявява претенциите си за българския трон и навлиза в страната с монголски войски. Научавайки за това, Смилцена и Иван IV Смилец напускат столицата преди Тодор Светослав да я доближи и отиват в Крън. Алдимир предоставя убежище на Смилцена и Иван IV Смилец,[9][8] въпреки че определено не се противопоставя на новокоронования си племенник. Възцаряването на Теодор Светослав през 1300 година слага край на татарската хегемония. Малко след своето възкачване на престола, Светослав успява да постигне споразумение със своя чичо Елтимир и да присъедини Крънското княжество към Търновското царство. Това укрепва значително българо-византийската граница.
През 1300 година братът на Смилец севастократор Радослав оглавява подкрепян от византийците поход срещу Алтимир, насочвайки се към столицата Търново. Радослав потегля от Солун с голяма българо-византийска войска. Нападението обаче завършва с катастрофален резултат за Радослав – той е пленен от Алдимир, ослепен[11][12] и върнат обратно в Солун, а придружаващите го византийски военачалници са изпратени като пленници на цар Тодор Светослав. По този начин Алдимир заявява верността си към царя, който го награждава с разширение на владението му.[3] Към Крънското деспотство са добавени съседните области на изток с крепостите Ямбол и Лардея край днешен Карнобат.[4] След събитията от началото на 1302 година и сполетялата трагедия за Радослав единствено най-малкият брат Войсил остава да се бори за възвръщане на родовите земи.
Походи на Теодор Светослав в Тракия
Карта на войните на цар Тодор Светослав с Византийската империя – отбелязано е деспотството на Алдимир
Възползвайки се от войната, която води Византия със селджукските турци в Анатолия в края на ХІІІ и началото на XIV век, Теодор Светослав предприема военни действия за присъединяване на българските земи в Тракия, които са отнети от византийците по време на междуособните войни, които избухват след смъртта на Михаил ІІ Асен. Българския цар предприема поход през 1303 година, в който има известен успех. Обезпокоен от настъплението на българите, Андроник ІІ Палеолог, прави опит да спечели на своя страна Елтимир и да го противопостави на Светослав, но крънският велможа остава верен на българския владетел.
През март 1304 година Теодор Светослав осъществява своя втори поход към Черноморската област и земите между Стара планина и Странджа. Андроник ІІ взима сериозни мерки за да спре настъплението на българските войски. В тези събития се вписва и името на смилецовия брат – Войсил, който участва на страната на византийския император срещу българските войски на Теодор Светослав и Елтимир. Край „Созопол, императорът изпрати заедно с мнозина други българина Войсил, който е най-малкия брат на Смилец и Радослав. Той нападна бързо и като внуши голям страх у враговете, веднага обърна в бягство настъпващите [българи].“ Войсил застава начело на византийски отряд. Българите са обърнати в бягство и при р. Скафида (дннес Факийска река, минаваща през Странджа планина) започва тежко сражение (юни-юли 1304 г.), в което византийската армия претърпява тежко поражение.
Макар че Алдимир демонстрира лоялност към Тодор Светослав, присъствието на Смилцена и Йоан в двора му вероятно е разглеждано от царя като заплаха. Освен това Алдимир може би се надява при възможност сам да заеме трона.[3][4] След победата на Тодор Светослав над Византия в битката при Скафида през 1304 година византийците се обръщат към Алдимир с предложение за съюз срещу България. Той първоначално отказва[13] и се държи враждебно с византийските войски, навлезли във владенията му през 1305 година. Въпреки това, към края на годината той преминава на страната на византийците, след като Тодор Светослав му отнема дадените малко по-рано крепости.[14] Малко след това Тодор Светослав възстановява прякото управление на Крън, като завзема и анексира деспотството.[14][15]
Възможно е Алдимир да е убит при завладяването на Крънското деспотство от Тодор Светослав, тъй като след това той вече не се споменава в източниците.[4][16]
Вдовицата на Алдимир Марина и техният син Иван Драгушин[1] успяват да избягат в Сърбия, където сестрата на Марина Теодора е женена за престолонаследника Стефан Урош. По-късно, при управлението на неговия първи братовчед Стефан Душан, Иван Драгушин получава владения в Македония. Ктиторски портрети на Марина и Иван Драгушин са запазени в Полошкия манастир край Кавадарци, където преди 1340 г. е погребан синът на Алдимир.[17]
↑Във византийските източници Алдимир е наричан с името Ἐλτιμηρῆς, поради което в по-ранната историография е използвана формата „Елтимир“. Първоначалното име „Алдимир“ е установено след откриването на надгробния надпис на сина му Иван Драгушин.[1] Някои източници използват и формата „Алдемир“.[2] Според Пламен Павлов името „Алдимир“ означава „горещо желязо“ на кумански.[3]
↑Стефан Урош е син на Анна Тертер, дъщеря на Георги I Тертер и племенница на Алдимир.
Андреев, Йордан и др. Кой кой е в средновековна България. Петър Берон, 1999. ISBN 978-954-402-047-7.
Андреев, Йордан и др. Българските ханове и царе. Велико Търново, Абагар, 2004. ISBN 978-954-427-216-6.
Коледаров, Петър. Политическа география на средновековната българска държава. Втора част (1186—1396). София, Издателство на Българската академия на аауките, 1989.
Vásáry, István. Cumans and Tatars: Oriental Military in the Pre-Ottoman Balkans, 1185–1365. Cambridge University Press, 2005. ISBN 9781139444088. (на английски)
.png)
