Базирано е на шасито на чехословашкиятанкЛТ-38, със силно наклонена броня на надстройката и дългостволно противотанково оръдие. Според някои следвоенни експерти „Хетцер“ е решението срещу многобройните съюзнически танкове М4 Шърман и Т-34.[2] Съветски ветерани също се изказват положително за машината[3]. Появява се в заключителния етап на войната и, въпреки че са произведени около 2800 машини, те никога не достигат.
Разработка
При бомбардировки през ноември 1943 г. са унищожени част от производствените мощности на фабриката „Алкет“ (Alkett или Altmärkische Kettenfabrik) за самоходни оръдия (Щурмгешюц III). В резултат на това се проверява възможността да бъдат използвани съоръжения на „БММ“ (Böhmisch-Mährische Maschinenfabrik). На 6 декември1943 г. в доклад до Хитлер се споменава, че този завод няма необходимото пространство и подемни мощности за сглобяване на 24-тонната машина.[4]
Предложението на Фридрих Круп за самоходно противотанково оръдие с шаси на Панцер IV и бойно отделение на Щурмгешюц 40 е отхвърлено – танковете от този тип все още са широко използвани и отклоняването на ресурси за нови проекти е невъзможно. По изчисления на германското главно командване (ОКХ) в началото на 1945 г. армията ще има нужда от 75-мм самоходни противотанкови оръдия, с производство от не по-малко от 1100 броя на месец. От наличните разработки за най-евтина и подходяща е възприета ходовата част и силовата установка на Мардер III.[5]
Между август и септември 1943 г. инженери от фирма „БММ“ изготвят чертежи за ново евтино самоходно противотанково безоткатно оръдие. По начални данни новата машина е с тегло 13 тона и е способна да развие 55-60 км/ч, разполага с 60 мм челна, но силно наклонена броня и достатъчно дебела странична, която да предпазва от шрапнели[4]. Интерес към проекта е проявен едва след гореспоменатите бомбардировки. В края на ноември „БММ“ получава заповед до края на следващия месец да завърши проекта за ново щурмово оръдие.[5]
На 17 декември1943 г. е представен проект за 13-тонно щурмово оръдие, базирано на компоненти на оригиналния Панцер 38(т), и машина, базирана на шасито на нов разузнавателен танк. Като въоръжение на първия вариант е предложено 105-мм безоткатно оръдие, а за втория – 105-мм пускова установка за противотанкови ракети и 30-мм автоматично оръдие. В крайна сметка е предложен вариант, обединяващ по-добрите страни на двата проекта. Тъй като безоткатното оръдие и пусковата установка са в начален процес на разработка за основно въоръжение е избрано 75-мм противотанково оръдие (PaK 39 L/48),[4] въведено в серийно производство за Ягдпанцер IV.[5]
На 24 януари1944 г. е изготвен дървен модел, а два дни по-късно е представен на Службата по въоръжение на сухопътните войски (Heereswaffenamt).[4] На 27 януари машината е окончателно одобрена и скоро след това е приета на въоръжение под означение Sturmgeschütz nA mit 7,5 PaK 39 L/48 Auf Fahrgestell PzKpfw 38(t) – „75-мм щурмово оръдие от нов вид базирано на шаси на Панцер 38(т)“[5].
„Хетцер“, изложен в танковия музей в Уортингтън, Онтарио, КанадаСъщата машина, изглед отстраниСъщата машина, изглед отзад
Командването на артилерията държи това означение да остане, защото иска машината за себе си. От своя страна, генералХайнц Гудериан, като генерален инспектор на танковите войски, иска новата машина да бъде самоходно противотанково оръдие. В крайна сметка Гудериан надделява. На 11 септември1944 г. машината получава официално наименование Jagdpanzer 38 – Panzerjäger 38 (7.5cm Pak 39 (L/48) (Sd.Kfz.138/2) – „Ягдпанцер 38 – Панцерйегер 38, въоръжен със 7,5-см противотанково оръдие“.[4]
Името „Хетцер“ е получено в резултат на недоразумение. Това е кодовото име на друг проект, споменат по време на среща между отдел за тестване на оръжията към Службата по въоръжение на сухопътните войски (Wa Prüf) и „БММ“ за определяне на концептуалния модел на Ягдпанцер 38. От „БММ“ погрешно разбират, че „Хетцер“ е названието на тяхната машина, а не конкурентен дизайн. В информационен бюлетин до Хитлер от 4 декември Гудериан затвърждава грешката. Той погрешно обяснява, че „Хетцер“ е прякор на Ягдпанцер 38, даден от войниците.[4]
Ягдпанцер 38 достига стадий на масово производство само за четири месеца. Не са изработвани прототипи за пълни тестове, но такива не са необходими, тъй като всички компоненти на Панцер 38(т) са тествани и са се доказали през годините.[4]
Някои от преимуществата на „Хетцер“ са също и недостатъци. Силно наклонената броня и ниският профил, които го правят по-неуязвим за вражеските танкове и артилерия, ограничават силно пространството на бойното отделение, а командирът на машината има ограничен брой прибори за наблюдение. От произвежданите през войната немски самоходни противотанкови оръдия „Хетцер“ има най-малка възможност за движение на оръдието.[6] Първоначалните планове предвиждат то да е разположено в средата на машината. По тази причина приборите и предпазителят му са разположени от дясната страна, където е трябвало да бъде пълначът. Тясното бойно отделение принуждава изнасянето на оръдието максимално вдясно. По този начин на пълнача се налага да зарежда оръдието от неудобната страна, да се протяга над него, за да включи или изключи предпазителя и да се протяга под или през пътя на движение на отката на оръдието, за да достигне голяма част от наличните муниции.[7]
Техническо описание
Корпус
„Хетцер“ е проектиран така, че да представлява малка цел. Висок е едва 1,845 м (2,1–2,17 м[1] заедно с щита на картечницата) и широк 2,526 м (2,63 заедно със страничните панели). Шасито е с дължина 4,766 м, а общата дължина с оръдието е 6,27 м. Оръдието се издига на 1,402 м от земята.[8]
Всички бронирани повърхости са силно наклонени. Челната горна броня е с дебелина от 60 мм и наклон от 60 градуса спрямо вертикалната ос, а челната долна броня е с дебелина от 60 мм (по съветски данни 64 мм) и наклон от 40 градуса. Предната броня се състои от валцовани бронирани плочи, които се застъпват и са заварѐни за увеличаване на здравината. Използването на заварки вместо болтове намалява времето за производство на корпуса почти наполовина[9]. Предната броня е изготвена съгласно спецификация „Е22“ и е с твърдост по Бринел от 265-309. Страничните и задни панели с дебелина от 20 мм са направени от нисколегирана стомана (Siemens-Marteneit) с твърдост по Бринел от 220-265.[8] Въпреки малката дебелина те осигуряват сравнително добра защита на екипажа от противотанкови пушки и малокалибрени снаряди (до 45 мм), както и от шрапнели от по-големи снаряди и бомби[9]. Горните странични панели са под наклон 40 градуса, долните странични и задната плоча – под 15 градуса. Горната броня е с дебелина 8 мм, а долната е 10 мм.[8]
„Хетцер“, изложен в Артилерийския музей на американската армия, Абърдийн, МерилендСъщата машина, поглед отстрани
Окачването на Ягдпанцер 38 използва водещите и паразитните колела на Панцер 38(т). Водещите са в предната част на машината[11]. Те са двуредови, с по 19 зъба на ред, и диаметър от 535 мм[11]. За разлика от ЛТ-38 четирите опорни колела при „Хетцер“ са с по-голям диаметър (увеличен от 775 до 810 мм[12]) и машината разполага само с едно поддържащо колело. Теглото на Хетцер от 16 тона се разпределя между вериги с ширина 35 см, а контактната повърхност е с дължина 3,02 м, което води до сравнително ниско налягане със земята от 0,76 кг/см2.[13] Една верига (Kgs350/140) е изградена от 96 звена (понякога и 98).[11] За подобрена маневреност веригата е удължена от 2140 до 2630 мм[12].
Електрооборудване
Електрическата система е изпълнена с едножилни проводници и е под напрежение от 12 волта. Захранването се осигурява от генератор Бош (Bosch GQLN 30/12-900) и оловен акумулатор Бош с капацитет 100 амперчаса. Запалителната система е Бош със стартер Бош (Bosch BPD 3/12). Електрическата система се използва за подсветката на прицела, клаксона, фаровете, пътните лампи, радиостанциите и спусъка на оръдието.[11]
Въоръжение
Основното въоръжение на Хетцер е 75 мм противотанково оръдие PaK 39, калибър 48. Монтирано е в дясната част на машината, на лафет поддържан от челната горна броня. Това ограничава хоризонталното движение наляво до едва 5 градуса и 11 (10[9]) градуса вдясно вместо предвидените от началния проект 15. Освен това дясното окачване е натоварено допълнително с 55 кг в резултат на това изместване на оръдието вдясно.[8]
За да може да се вмести в тясното бойно отделение, сравнително голямото оръдие е поставено на карданна рамка, проектирана за противотанкови оръдия PaK 39 и PaK 40 през 1942 – 1943 г. от К. Щолберг. Немското командване решава да я използва едва след пленяването на съветски самоходни артилерийски установки С-1 (СУ-76И), СУ-85 и СУ-152, които използват подобни разработки.[9]
Бронепробиваемостта на оръдието е определена с огневи тестове. Проведени са срещу бронирани листове разположени на 30 градуса спрямо вертикалната ос. Резултатите са показани в следващата таблица.[14]
Вид снаряд
Pzgr.39
Pzgr.40
Gr.38 HL/C
Тегло на снаряда
6,8 кг
4,1 кг
5 кг
Начална скорост
750 м/с
930 м/с
450 м/с
Разстояние
100 м
106 мм
143 мм
100 мм
500 м
96 мм
120 мм
100 мм
1000 м
85 мм
97 мм
100 мм
1500 м
74 мм
77 мм
100 мм
2000 м
64 мм
100 мм
Първи отдел за тестване на оръжията към службата по въоръжение на сухопътните войски (Wa Prüf 1) изготвя на 5 октомври 1944 г. доклад, касаещ способност на Ягдпанцер 38 да пробива бронята на съюзническите танкове[10]. Данните са изчислени на базата на предположението, че танкът е разположен на повърхност под наклон 30 градуса спрямо снаряда и в табличен вид изглеждат по следния начин:
Кромуел 75-мм М3
Чърчил 75-мм М3
Шърман А2 75-мм М3
Шърман А4 76-мм M1A1
T34/85 85-мм S53
ИС-2 122-мм A19
Предна
Купол
1000 м
1700 м
1000 м
1000 м
700 м
100 м
Щит на оръдието
1600 м
1400 м
100 м
100 м
100 м
0 м
Бронирана плоча пред механик водача
1800 м
1300 м
0 м
0 м
0 м
0 м
Челна
1400 м
1100 м
1300 м
1300 м
0 м
100 м
Странична
Купол
1800 м
1700 м
3000 м
3000 м
1300 м
300 м
Надстройка
3000 м
3000 м
3500+ м
3500+ м
1400 м
200 м
Шаси
1800 м
3000 м
3500+ м
3500+ м
3200 м
500 м
Задна
Купол
2100 м
2600 м
3000 м
3000 м
1800 м
0 м
Шаси
3500+ м
3500+ м
3500+ м
3500+ м
1000 м
100 м
Допълнителното въоръжение се състои от картечница МГ-34, разположена на покрива с възможност за кръгов обстрел. Може да бъда управлявана и използвана от пълнача намиращ се в бойното отделение. Към нея той разполага с перископ с 3 кратно увеличение, а спусъкът е разположен на дясната дръжка за управление на картечницата. Патроните не се подават с лента и се налага пълначът да отваря люка и да сменя пълнителя с капацитет 50 патрона[12]. На картечницата е поставен щит (при първите произведени машини такъв липсва[15]), но разстоянието между него и основата, както и скъсените му страни, за да не пречи на прицелния перископ на оръдието, не осигуряват пълна защита.[8]
Двигател и трансмисия
„Хетцер“, изложен в Музея на тексаските военни сили в Остин, Тексас„Хетцер“, изложен в Имперския военен музей в Дъкфорд
Хетцер разполага с бензинов двигател Прага АЕ (Praga AE), който представлява разработка на шведския двигател Сканиа-Вабис 1664 (Scania-Vabis 1664). Той е 6 цилиндров, лесен за поддръжка и с добри експлоатационни характеристики. Мощността му в различни разработки е между 160 и 176 к.с. при 2500 об/мин[12] (150 к.с. при 2600 об/мин[13]). Работният обем на двигателя е 7754 см3. Хетцер разполага с полуавтоматична трансмисия Прага-Уилсън (Praga-Wilson) с пет предни и една задна скорости. Резервоарите са с общ капацитет от 320 литра (два резервоара – един с обем 220 и един със 100 литра[12]), които осигуряват запас на ход от 180 км (185-195 км[12]) по шосе и 130 км по пресечен терен[13]. Максималната скорост на машината е 46,8 км/ч[12]. Ягдпанцер 38 разполага с два карбуратора Солекс (Solex 46 FNVP).[6]
Средства за наблюдение
Уредите за наблюдение са ограничени. Два перископа (понякога е монтиран само по един[9]) за механик водача и перископичен мерник за основното оръдие Sfl.Z.F.1a използван от стрелеца. Пълначът разполага с перископ за картечницата, който може да се върти на 360 градуса, и фиксиран перископ към лявата страна. Командирът може да използва перископ SF14Z, но само при отворен люк. Екипажът няма почти никаква видимост към дясната страна на Ягдпанцер 38.[16][9]
Радио
При Ягдпанцер 38 се използва система за вътрешна комуникация. В „Хетцер“ е монтирано радиоFuG5, което се състои от 10 W предавател и УКВ приемник.[17] То работи в диапазона от 27,2 до 33,3 MHz и позволява безжична комуникация до 6,4 км (глас) и 9,4 км (морзова азбука). Командната версия на машината е снабдена с второ радио – Fu 8. То разполага с 30 W предавател и приемник на средни вълни. Работи в диапазона от 0,83 до 3 MHz и позволява безжична комуникация, в стационарно положение, до 50 км (глас) и 120 км (морзова азбука), а в движение обхвата намалява до 15 км (глас) и 50 км (морзова азбука).[18]
Доработки
„Хетцер“, изложен в танковия музей в Сомюр, ФранцияСъщата машина, изглед отстраниХетцер
Готова за бойни действия машина тежи 16 тона вместо първоначално планираните 13. Тези три допълнителни тона натоварват допълнително ходовата част и окачването от листови пружини. Машината е по-тежка и по-ниска с 10 см (8-10 см[12]) в предната част. На 25 юни1944 г. е взето решение за следните модификации[19]:
изменение на бронята с цел равномерно разпределение на тежестта;
разработване на нова силова установка;
използване на по-дебели листови пружини, за компенсиране на неравномерно разпределената маса и подобряване на характеристиките на ходовата част.
През април 1944 г. са премахнати скобите за извличане от бойното поле. Заменени са с отвори в добавеното разширение на задната броня на шасито. Кожухът на оръдието е олекотен чрез смаляване на фланеца на горната челна броня. За ускоряване на производството е прекратено пробиването на отвори във външния пръстен на водещите колела. Щитът на картечницата е скъсен.[19]
Между май и юли 1944 г. са нанесени промени по командирския люк, който се отваря към задната част, а също и по двата люка за зареждане на радиатора[15] (в долната дясна част) и на резервоара[15] (в долната лява част). Премахнат е топлинният предпазител на ауспуха. Поставени са три цилиндъра с отвори, които са предназначени за поставяне на кран, в случай че се наложи ремонт на двигателя или трансмисията и при демонтаж на оръдието[15].[19] За да се ограничат „слепите“ зони около машината са добавени два перископа. Един е поставен от лявата страна и осигурява поле за наблюдение от около 200 градуса, а вторият е насочен назад. Възможността за наблюдение отдясно на машината остава силно ограничена.[15]
През август 1944 г. са въведени по-леки вътрешен и външен кожух на оръдието, което намалява теглото с 200 кг. Въведени са опорни колела с централен диск с увеличен диаметър и по-малки джанти.[15] За да се ускори допълнително производството започва внедряването на различни паразитни колела.[19]
През октомври 1944 г. отворите за перископа на механик–водача са изрязани в челната броня, а кожухът му е премахнат. Това се прави, за да се избегне проникване на бронебойни снаряди през него. Поставен е метален сенник за перископа. Болтовете на опорните колела са заменени с нитове. Поставени са искрогасители (Flammvernichter). Поставен е и пружинен компенсатор в задната част на цевта на картечницата. Въведена е нова дюза за по-бързо зареждане на резервоарите. Ненадеждната електрическата горивна помпа е заменена с ръчна помпа „Золекс“ (Solex-Handpumpe).[19]
През ноември 1944 г. броят на снарядите е увеличен от 41 на 46. Въведена е нова, по-надеждна водна помпа. Модифицирани са отдушниците, за да се осигури равномерно отопление на екипажа. Поставена е нагряваща плоча за акумулатора, за да се избегне замръзването му.[19] В бойното отделение е добавен вентилатор за горещите летни дни.[20]
От средата на януари 1945 г. е въведен нов диференциалМодел 6,75 с предавателно отношение 10:80, който заменя стария Модел 6 с предавателно отношение 12:88.[19] Започва монтирането на подобрен двигател с мощност 176 к. с. (до 180 к. с.) и усилена ходова част.[20]
На 19 март1945 г. Гудериан издава заповед за преминаване към дизелов двигател. Тя не е изпълнена, поради опасения, че производството ще бъде забавено. Проучване на Службата по въоръжение на сухопътните войски показва, че подобна промяна би наложила подмяна на всички части освен бронята, опорните и паразитните колела.[19]
За прикрепяне на клони за камуфлаж в горната предна и странична част на корпуса са заварѐни малки пръстени. Отворите, използвани за извличане на повредена машина от бойното поле, са подсилени или заменени със заварѐни U-образни скоби.[19]
Серийно производство
На 18 януари 1944 г. са поръчани 1000 Панцерйегер 38(т). Определен е график за достигане на производство от 1000 броя на месец.[21]
1944 г.
1945 г.
Завод
април
май
юни
юли
август
септември
октомври
ноември
декември
януари
февруари
март
„БММ“
20
50
100
200
250
300
350
400
400
400
450
500
Шкода
0
0
0
10
50
100
150
200
300
400
450
500
„Хетцер“, изложен в танковия музей в Мунстер, Германия. Скобите в горната част на машината са за закрепяне на клони за камуфлаж. Означението на машината показва, че принадлежи към 2-ра рота от 272-ри противотанков батальон
Договорът на „БММ“ е увеличен до 2000 броя с номера 321001-323000, а след завършването им са преномерирани, започвайки от 325001. В тези бройки са включени Бергепанцерваген 38, ремонтно-евакуационна машина, и Ягдпанцер 38 Щар, опростена версия на Ягдпанцер 38. Шкода също получава договор за 2000 броя с номера 323001-325000.[21]
Първите три броя са завършени по график през март 1944 г. и са приети от инспектор от службата по въоръжение на сухопътните войски през април. Последвани са от още двадесет броя и на 20 април са демонстрирани на Хитлер. „БММ“ успяват да постигнат целите за май и юни, но не покриват тази за юли. Като причина се посочва забавяне на доставките на оръдейните лафети. Освен това произведените през този месец машини имат редица недостатъци: проблеми с въздушните филтри, карбураторите, свещите, стабилизаторите и други. По тази причина службата по въоръжение на сухопътните войски намалява плановите бройки за периода август-декември.[21]
Шкода завършват първите десет машини през юли. При тях проблемите са повече, което е свързано с неопитния персонал. До този момент „Шкода“ не са произвеждали бронирани машини, с изключение на няколко прототипа за германската армия. Освен това заводът е обект на бомбардировки през октомври и декември.[21]
Четири фирми получават поръчки за доставка на компоненти за Ягдпанцер 38. Сред тях са „Шкода“ в Пилзен, „БММ“, „Линке Хофман“ в Бреслау и „ПОЛДИ Хюте“ (POLDI Hütte) в Хомутов, Западна Чехия.[21]
През януари 1945 г. е достигнат рекорд за месечно производство: 434 машини. След 1 февруари са поръчани още 2100 Хетцер. За юни 1945 г. е запланувано производството на Ягдпанцер 38(д) – модел с дизелов двигател.[21]
Производството намалява през февруари, поради бомбардировките над Прага, и продължава да намалява през март и април. Това се дължи на прекъсвания на тока, недостиг на части и бомбардировка на „БММ“ на 25 март. По тези причини сглобяването на машините се поверява на още няколко завода (в Миловице и Шлан). На 24 април заводът на „Шкода“ е бомбардиран отново. През май основен проблем е недостигът на оръдия PaK 39, които се произвеждат в Германия. По тази причина започва да се монтира 75-мм оръдие StuK 40, произвеждано от „Шкода“ в Пилзен.[21]
Въпреки гореизброените проблеми през войната са произведени общо около 2800 Ягдпанцер 38.[21]
От май 1944 г. се произвежда командна версия на „Хетцер“ – „Панцербефелсваген 38“ на немски: Panzerbefehlswagen 38), в която картечницата и част от мунициите са пожертвани за сметка на допълнителни радиостанция и антена[22]. На базата на „Хетцер“ е създаден и влекач „Бергепанцер 38“, който обаче може да извлича само по-леки танкове[23]. В края на 1944 г. двадесет „Хетцера“ са оборудвани с огнехвъргачки и получават названието „Флампанцер 38“ (на немски: Flammpanzer 38).[24] Модификацията „Хетцер-Бизон“ е въоръжена със 150-мм оръдие за поддръжка на пехотата[25]. До края на войната са разработени варианти на „Хетцер“ за разузнавателни машини, основен танк, самоходна гаубица, усъвършенствани САУ, които не са одобрени заради конкуренцията на по-добри проекти или остават недовършени заради разгрома на Третия райх.[26]
Бойна история
Хетцер като част от барикада по време на въстанието във ВаршаваДруг изглед на същата машинаХетцер пленен и използван от Армия Крайова по време на въстанието във Варшава
Три месеца след началото на серийното производство са сформирани първите бойни части. Между 4 и 13 юли 1944 г. 731-ви противотанков батальон е снабден с 45 машини и е прикрепен към група армии „Север“, а между 19 и 28 юли е сформиран 743-ти противотанков батальон и е прикрепен към група армии „Център“ на Източния фронт. Всеки батальон се състои от три роти от по 14 машини плюс още 3 за щаба на батальона. Освен тях 731-ви противотанков батальон разполага и с четири ремонтно-евакуационни машини. Само още три противотанкови батальона са снабдени са Ягдпанцер 38: 741-ви през септември 1944 г., 561-ви през февруари 1945 г. и 744-ти през март 1945 г.[27][28]
Основният замисъл при създаването на Ягдпанцер 38 не е формиране на независими противотанкови батальони, а попълване на пехотните дивизии с противотанкови роти. Те трябва да се използват за поддръжка на атаки на пехотата или контраатаки срещу противникови пробиви. В рамките на пехотните дивизии са сформирани противотанкови роти с по 14 машини, до януари 1945 г., и с 10 машини след февруари 1945 г.[27][28]
В началото на 1945 г. от всички налични Хетцер боеспособни са около 67-68%. Това са високи показатели, като се има предвид, че тези машини участват не само в борбата с противниковата бронетехника, но и срещу пехота и огневи точки.[28]
Ягдпанцер 38 получава добри отзиви за участието си в Арденската офанзива, където действа в изпълнението на различни задачи. В Прибалтийските райони[29] и Унгария противотанковите роти са използвани успешно срещу пробиви в защитната линия. Добро е представянето им по време на боевете за Будапеща, където по спомени на ветерани, групи от по три-четири машини действат синхронизирано и се прикриват взаимно при пресичане на кръстопътища, маневрират и си осигуряват прикриващ огън една на друга.[30]
В района на езерото Балатон и град Секешфехервар подразделения, в чийто състав влиза Хетцер понасят тежки загуби. Там те са използвани в ролята на танкове по време на атака през открита местност в условия на плътен огън от страна на съветската артилерия. Големи загуби от тези понася и групата на генерал Шернер, при пробив на съветските войски в Южна Моравия са пленени 50 изправни изоставени Хетцер и Щурмгешюц 40, с боеприпаси и гориво.[30]
По време на въстанието в Прага Ягдпанцер 38 е използван както от немците, така и от въстаниците. Няколко машини са пленени и поради липсата на въоръжение или муниции са използвани като подвижни бронирани картечни огневи точки.[30]
Българската армия получава 4 броя „Хетцер“ на 17 март 1945 г. от трофейните складове на Трети украински фронт. Зачислени са като щурмово оръдие „Прага“. Заедно с 5 други щурмови оръдия с тях се формира щурмова батарея към бронираната дружина на Първа българска армия. Заемат позиции за отбрана в края на април 1945 г. край гр. Наканиджа, Унгария, където ги заварва и краят на бойните действия в Европа. След войната са свалени от въоръжение и вероятно са заровени като ДОТ на южната граница[31].
Следвоенно производство и използване
СССР
След войната в съветски ръце попада документацията на „Ягдпанцер 38 Щар“ (опростен вариант на „Хетцер“, без противооткатен механизъм на оръдието, с 12-цилиндров дизелов двигател и запас на ход 200 км). Към проекта е проявен интерес и за осъществяването му е събран екип от немски и съветски специалисти. Работата им продължава една година. Има сведения, че е започната работа по изготвянето на прототип. В крайна сметка проектът е спрян, тъй като 75-милиметровото оръдие вече е недостатъчно за борба с противниковите танкове, а поставянето на по-мощно оръдие е свързано с промени по корпуса и ходовата част.[32]
Чехословакия
След края на войната на територията на Чехословакия се намират над 300 Ягдпанцер 38 пригодни за възстановяване и довършване. Освен тях около 100 машини са изправни и са приети на въоръжение.[33] На 27 ноември 1945 г. щабът на танковите войски на Чехословакия взема решение за използване на бивши немски бойни машини за нуждите на отбраната на страната. Сред избраните машини са „Хетцер“, получил ново означение СТ-I (ST-I), „Мардер“, с ново означение СТ-II (ST-II), а за обучение на личния състав на танковите войски се използва „Хетцер“ с премахнато въоръжение и означение СТ-III (ST-III).[33]
През февруари 1946 г. фирма „ЧКД“ (Českomoravská Kolben-Daněk) получава поръчка за производство или основен ремонт на 50 машини СТ-I, преоборудвани съгласно новите изисквания и 50 учебни машини СТ-III. През 1947 г. Шкода получава поръчка за 20 СТ-I, а през 1949 г. за още 30 машини. През 1950 г. Чехословакия разполага със 150 машини СТ-I и СТ-III от ново поколение. Броят нараства до 249 или 252 машини ако се включат изправните немски машини.[33]
От 1949 до 1955 г. фирма „ЧКД“ работи по проект за огнеметен танк МП-I (MP-I) с цилиндричен купол върху шаси от СТ-I и двучленен екипаж. Проектът се забавя заради недостатъчната далекобойност на огнехвъргачката (достига максимум 140 м) и постепенно военните губят интерес[33].
Г-13 (G-13)
G-13 изложен в танковия музей в Тун, Швейцария
На 15 август 1946 г. Швейцария поръчва от Чехословакия осем изтребители на танкове с маса до 16 тона. Изпратеният образец „Хетцер“ се харесва на швейцарските военни, които присвояват на машината обозначение G-13. Шкода бързо изпълнява поръчката като използва наличните немски машини. През ноември 1946 г. е направена нова поръчка за 100 машини. Тъй като наличието на оръдия PaK 39/2 е изчерпано, а през войната „Шкода“ произвежда противотанкови оръдия PaK 40 е взето решение те да бъдат пригодени за „Хетцер“. Освен това бензиновият двигател е заменен с дизелов с мощност 148 к.с. на фирма „Заурер“. Командирският люк е преместен в лявата страна и е оборудван с въртящ се перископ. Картечницата в горната част на машината е заменена със зенитна. G-13 се харесва на швейцарските военни и през 1947 г. поръчват още 50 броя. Те остават на въоръжение в швейцарската армия до 1966 – 1968 г.[34]
Тази статия е включена в списъка на избраните на 12 август 2008. Тя е оценена от участниците в проекта като една от най-добрите статии на български език в Уикипедия.
La fecundación de las orquídeas de Charles Darwin Tema(s) Selección natural Idioma Inglés Título original On the Various Contrivances by Which British and Foreign Orchids are Fertilised by Insects, and on the Good Effects of Intercrossing Texto original The Various Contrivances by which Orchids are Fertilised by Insects en WikisourceEditorial John Murray País Reino Unido Fecha de publicación 1862 SerieEl origen de las especies La fecundación de las orquídeas[editar datos en...
Choi Byung-chanChoi Byung-chan pada tahun 2018Lahir12 November 1997 (umur 26)Jeonju, North Jeolla, Korea SelatanPekerjaan Singer actor Karier musikGenre K-pop InstrumenVokalTahun aktif2016–sekarangLabel IST Artis terkaitVictonNama KoreaHangul최병찬 Alih AksaraChoe Byeong-chanMcCune–ReischauerCh'oe Pyŏngch'an Choi Byung-chan (최병찬; lahir 12 November 1997) juga dikenal sebagai Byungchan, adalah seorang penyanyi dan pemeran asal korea Selatan. Ia memulai debut sebagai anggota g...
هذه المقالة يتيمة إذ تصل إليها مقالات أخرى قليلة جدًا. فضلًا، ساعد بإضافة وصلة إليها في مقالات متعلقة بها. (أكتوبر 2021) إريكا مارينا معلومات شخصية الميلاد سنة 1975 (العمر 47–48 سنة) أبوكارانا مواطنة البرازيل الحياة العملية المهنة مفوض الشرطة تعديل مصدري - تعديل ...
Artikel ini sebatang kara, artinya tidak ada artikel lain yang memiliki pranala balik ke halaman ini.Bantulah menambah pranala ke artikel ini dari artikel yang berhubungan atau coba peralatan pencari pranala.Tag ini diberikan pada Oktober 2022. Aimee Dawis （俞文娟[1]）KebangsaanIndonesiaTemaSosial budaya Tionghoa-IndonesiaKarya terkenalBreaking Barriers: Portraits of Inspiring Chinese-Indonesian Women, The Chinese of Indonesia and Their Search for Identity Aimee Dawis adala...
Wong Bersaudara, tahun tidak diketahui Wong bersaudara adalah tiga sutradara yang bersaudara dan juru kamera kakak beradik yang beretnis Tionghoa yang aktif dalam dunia perfilman Hindia Belanda (kini Indonesia). Putra dari seorang pengkhotbah Advent, ketiganya – Nelson (1895–1945), Joshua (1906–1981), dan Othniel (1908–1986) – menempuh pendidikan di Amerika Serikat sebelum pindah ke Shanghai dan mendirikan The Great Wall Productions. Pada tahun 1927, Nelson tiba di Hindia ...
For the powers of police officers in the United States, see Law enforcement in the United States § Powers of officers. Capacity of the states to regulate behavior and enforce order Constitutional lawof the United States Overview Articles Amendments History Judicial review Principles Separation of powers Individual rights Rule of law Federalism Republicanism Equal footing Strict scrutiny Government structure Legislative branch Executive branch Judicial branch State government Local gover...
Brazilian Realist painter Manuel Lopes RodriguesBorn31 December 1860 Died22 October 1917 (aged 56) Manuel Lopes Rodrigues (December 31, 1860 — October 22, 1917) was a Brazilian Realist painter. Born in the city of Salvador, in the State of Bahia, he was initially homeschooled by his father, João Francisco Lopes Rodrigues, later entering at the Liceu de Artes e Ofícios, being taught by Miguel Navarro Cañizares. Later, he became a teacher for the Liceu, where he taught Priscilia...
1977 single by Bill Withers For other uses, see Lovely Day (disambiguation). Lovely DaySide B of the late-1970s US reissueSingle by Bill Withersfrom the album Menagerie B-sideIt Ain't Because of Me BabyReleasedDecember 21, 1977Genre R&B soul funk Length 3:46 (single version) 4:15 (album version) LabelColumbiaSongwriter(s) Bill Withers Skip Scarborough Producer(s) Bill Withers Clarence McDonald Bill Withers singles chronology Close to Me (1977) Lovely Day (1977) Lovely Night for Dancing (1...
Cells associated with capillary linings PericyteTransmission electron micrograph of a microvessel displaying pericytes that are lining the outer surface of endothelial cells that are encircling an erythrocyte (E).DetailsIdentifiersLatinpericytusMeSHD020286THH3.09.02.0.02006 FMA63174Anatomical terms of microanatomy[edit on Wikidata] Pericytes (formerly called Rouget cells)[1] are multi-functional mural cells of the microcirculation that wrap around the endothelial cells that line t...
2005 compilation album by Paul WesterbergThe ResterbergCompilation album by Paul WesterbergReleasedMay 17, 2005GenreAlternative rockLabelWarner Bros.ProducerPaul WesterbergPaul Westerberg chronology Besterberg: The Best of Paul Westerberg(2005) The Resterberg(2005) 49:00... Of Your Time/Life(2008) The Resterberg is a compilation album of recordings by Paul Westerberg, released in 2005. It contains alternate mixes, single versions, and a previously unreleased track. Track listing All s...
The following is a timeline of the history of the city of Abidjan, Ivory Coast. This is a dynamic list and may never be able to satisfy particular standards for completeness. You can help by adding missing items with reliable sources. Prior to 20th century Part of a series on the History of Ivory Coast Gyaaman Kong Empire Ashanti Empire French West Africa 1960–1999 1999 coup d'état First Civil War Second Civil War (Crisis) Africa portalvte 1898 - Village of Abidjan founded.[1...
American adult animated sitcom television series Agent ElvisTitle screenGenre Sitcom Action comedy Black comedy Adventure Spy fiction Created by Priscilla Presley John Eddie Developed by Mike Arnold John Eddie Voices of Matthew McConaughey Kaitlin Olson Johnny Knoxville Niecy Nash Tom Kenny Don Cheadle Music by Tyler Bates Timothy Williams Country of originUnited StatesOriginal languageEnglishNo. of seasons1No. of episodes10ProductionExecutive producers Mike Arnold Priscilla Presley John Eddi...
Shape with three equal sides Equilateral redirects here. For other uses, see Equilateral (disambiguation). Equilateral triangleTypeRegular polygonEdges and vertices3Schläfli symbol{3}Coxeter–Dynkin diagramsSymmetry groupD3Area 3 4 a 2 {\displaystyle {\tfrac {\sqrt {3}}{4}}a^{2}} Internal angle (degrees)60° In geometry, an equilateral triangle is a triangle in which all three sides have the same length. In the familiar Euclidean geometry, an equilateral triangle is also equiangular; that i...
Form of Christianity rejecting God The article's lead section may need to be rewritten. Please help improve the lead and read the lead layout guide. (October 2022) (Learn how and when to remove this template message) Part of a series onAtheism Concepts Implicit and explicit atheism Naturalism Negative and positive atheism History History of atheism Enlightenment State atheism New Atheism Society Demographics of atheism Discrimination against atheists Criticism of religion Secular ethics Secul...
Mathías Suárez Datos personalesNombre completo Mathías Sebastián Suárez SuárezApodo(s) ZorritoNacimiento Montevideo24 de junio de 1996 (27 años)País UruguayNacionalidad(es) UruguayaAltura 1,81 m (5′ 11″)Peso 80 kg (176 lb)Carrera deportivaDeporte FútbolClub profesionalDebut deportivo 15 de diciembre de 2013(Defensor)Club Montevideo City TorqueLiga Primera División de UruguayPosición Lateral derechoDorsal(es) 29Goles en clubes 4Selección nacionalSelección U...
Carlos III del Reino Unido Rey del Reino UnidoSoberano de los reinos de la Mancomunidad de Naciones El rey Carlos III en 2023Rey del Reino Unido y de los otros Reinos de la Mancomunidad de Naciones Desde el 8 de septiembre de 2022(1 año y 184 días)Predecesor Isabel IIInformación personalNombre completo Charles Philip Arthur George[nota 1]Tratamiento Su Majestad Señor (informal)Otros títulos Duque de Cornualles (1952-2022) Duque de Rothesay (1952-2022) Príncipe de Gales ...
ألبانو دي لوكانيا شعار الإحداثيات 40°35′00″N 16°02′00″E / 40.583333333333°N 16.033333333333°E / 40.583333333333; 16.033333333333 [1] تقسيم إداري البلد إيطاليا[2] التقسيم الأعلى مقاطعة بُتِنسة خصائص جغرافية المساحة 55.87 كيلومتر مربع (9 أكتوبر 2011)[3] ارتفاع 89...
بارون ايسيدور چوستين سيڤيرين تايلور (بالفرنساوى: Isidore Taylor) معلومات شخصيه الميلاد 5 اغسطس 1789[1][2] بروكسيل الكبيره[3] الوفاة 6 سبتمبر 1879 (90 سنة)[4][5][2][6][7][8][9] باريس[4] مواطنه فرنسا عضو فى اكاديمية الفنون الجميله ...
