Юрий Ихорович Андрухович (на украински: Юрій Ігорович Андрухович) е украински писател, поет, есеист и преводач.
Биография
Роден е на 13 март 1960 г. в Ивано-Франкивск, Украйна. През 1985 г. става съосновател на поетичната група „Бу-Ба-Бу“, което е съкращение на „бурлеска, балаган, буфонада“, в която участват и поетите Олександър Ирванец и Виктор Неборак.[1]
В периода от 1989 до 1991 г. Андрухович следва в московския Литературен институт „Максим Горки“ и публикува две книги с поезия. През 1991 г. става член на редколегията на литературно-културологичното украинско списание „Четвер“, като е редовен автор и в други големи литературни списания на Украйна.[1]
През 2000 г. публикува в съавторство с полския писател Анджей Сташук сборника с есета „Моята Европа“ (второ издание през 2001). Превежда на украински език Шекспир и американските поети от бийт-поколението; изявява се като текстописец и автор на един музикален албум („Андрухоид“).[1]
Юрий Андрухович е баща на София Андрухович, която също като баща си е писателка.
Литературно творчество
Към 2015 г. Юрий Андрухович е публикувал пет романа, четири стихосбирки, цикъл кратки разкази, два тома есета, както и художествени преводи от английски, немски, полски и руски език.
Някои от текстовете му, например „Московиада“ и „Перверзия“, са изпълнени в отличителен постмодернистичен стил.
Списъкът на по-значимите му творби включва:
Небо і площі (1985), стихосбирка
Зліва, де серце (1989), цикъл разкази
Середмістя (1989), стихосбирка
Екзотичні птахи і рослини (1991), стихосбирка
Рекреації (1992), първи роман
Московіада (1993), роман
Перверзія (1996), роман
Дезорієнтація на місцевості (1999), сборник есета
Моя Європа (2000/2001), сборник есета с полския автор Анджей Сташук
Дванадцять обручів (2003), роман
Пісні для мертвого півня (2004), стихосбирка
День смерті Пані День (2006), антология с украински преводи на американска поезия от 1950-те и 1960-те
Диявол ховається в сирі (2006), сборник есета
Таємниця. Замість роману (2007), роман, съставен от интервюта
„Majdan! Ukraine, Europa“ (2014), сборник есета, заедно с Ярослав Хрътсак и други ((de)).
Андрухович е преведен на почти всички европейски езици.[2]
На български
Към 2021 г. четири книги на Юрий Андрухович са преведени и издадени на български:[3]
2020 – „Любовниците на Юстиция“, Издателство „Парадокс“, преводач: Албена Стаменова
2020 – „Писма до Украйна“, Издателство „Парадокс“, преводач: Албена Стаменова
Текстове на Андрухович (откъси от „Перверзия“ в превод на Иван Тотоманов, откъси от „Дванайсетте обръча“ и някои от неговите есета) са отпечатвани на страниците на списания „Факел“ и „Панорама“.[2]
През 2013 г. Андрухович е почетен гост на фестивала София: Поетики, организиран под надслов „Поетики на кризата“.[4]
През 2020 г. преводът на Албена Стаменова на поетичната книга „Писма до Украйна“ от Юрий Андрухович е удостоен с Националната награда „Христо Г. Данов“.
Политически възгледи
Андрухович пише на украински и известен с про-украинските и про-европейските си възгледи, макар че рядко е смятан за украинци националист, квалификация, която той категорично отхвърля. В интервютата си казва, че уважава както украинския, така и руския език, и твърди, че опонентите му не разбират, че самото съхраняване на украинския език е поставено под заплаха. По време на изборите за президент на Украйна през 2004 година, Андрухович подписва наред с други 11 атвори отворено писмо, в което нарича съветската култура „естраден език и криминален жаргон“. За двуезичното издание „Зеркало Недели“ Андрухович публикува есета, като самостоятелно ги превежда от украински на руски език.
Награди и отличия
За литературните си творби и дейността си като общественик, Юрий Андрухович е удостояван с множество национални и международни отличия, сред които Хердерова награда (2001), Наградата за мир на името на Ерих Мария Ремарк (2005), Награда за европейско разбирателство в Лайпцигски панаир на книгата (2006), Наградата Ангелус (2006), Наградата на името на Хана Аренд (2014).[5]
Андрухович е член на редколегията на украинските периодични издания „Krytyka“ и „Potyah 76“.
