Юлия Кръстева

Юлия Кръстева
българо-френска психоаналитичка и писателка
Юлия Кръстева през 2008 г.
Родена	24 юни 1941 г. (83 г.) Сливен, Царство България
Националност	България  Франция
Учила в	Софийски университет Университет Париж-VIII[1]
Философия
Регион	Западна философия
Епоха	Съвременна философия
Школа	Постструктурализъм
Интереси	Философия на езика, семиотика
Идеи	интертекстуалност, abjection
Повлияна	Хана Аренд
Повлияла	Джудит Бътлър
Научна дейност
Област	Литературна теория, психоанализа
Работила в	Университет Париж-VII: Дени Дидро
Повлияна	Михаил Бахтин, Жак Лакан, Ролан Барт, Жак Дерида, Люсиен Голдман, Жорж Батай
Семейство
Съпруг	Филип Солерс
Деца	1
Уебсайт	kristeva.fr Страница в IMDb
Юлия Кръстева в Общомедия

Юлия Стоянова Кръстева (на френски: Julia Kristeva) е френско-българска изследователка – психоаналитичка, лингвистка, семиотичка, философ и феминистка. Работата ѝ заема изключително важно място в постструктуралната мисъл и литературна критика. Тя е също известна писателка, като част от романите ѝ имат за тема България и Балканите.

Биография

Юлия Кръстева е родена в Сливен на 24 юни 1941 г. Учи от малка френски език. Завършва френска филология в Софийския университет през 1964 г.

Със стипендия от френското правителство заминава за Париж през 1966 г. Оттогава живее във Франция и пише на френски, а в последно време също така понякога пише и кратки статии на английски.

Във Франция развива научна дейност, работи с Ролан Барт и Люсиен Голдман. Присъединява се към структуралистката литературно-философска група „Тел Кел“ и се жени за „нейния водач“ Филип Солерс.

Юлия Кръстева в Националната библиотека на Франция през 2016 г.

Защитава докторат по семиология (1968) и държавен докторат по литература на лингвистична тема в Париж (1973). Професор по лингвистика в Парижкия университет става през 1974 г. Завършва обучение по психоанализа към 1979 г. Кръстева е атеистка.^[2]

Има огромен брой научни публикации и книги^[3], много от които са преведени на други езици, между които: Semiotiké: recherches pour une sémanalyse (1969), La Révolution du langage poétique (1974), Polylogue (1977), Histoires d'amour (1983) и Colette (2004). Всички нейни научни трудове се издават на английски от издателството на Колумбийския университет в Ню Йорк (Columbia University Press).

Юлия Кръстева е професор в Парижкия университет Дени Дидро и има частна практика като психоаналитик. Редовно преподава в Колумбийския университет в Ню Йорк като гост-професор, където дели професорския стол по семиология с Умберто Еко и Цветан Тодоров, както и в Университета на Торонто и др. университети в Европа и САЩ. Тя е и изпълнителен секретар на Международната асоциация по семиология и член на много редакторски съвети. Юлия Кръстева е също член-кореспондент на Британската академия в секцията по хуманитарни и обществени науки от 2002 г.^[4][5]

През 2008 г. Кръстева основава международната награда „Симон дьо Бовоар“. Присъжда се на личности, които според журито са се отличили чрез художествена работа или действия за насърчаване на свободата на жените в света. Носителки на наградата са Аян Хирси Али и Таслима Насрин през 2008 г., колективът One Million Signatures for the Repeal of Discriminatory Laws през 2009 г., китайките Гуо Циянмей и Ай Сияомин през 2010 г., Людмила Улицка през 2011 г.

Признание и отличия

Норвежкото правителство ѝ дава през 2004 г. Холбергова награда (считана за еквивалент на Нобелова награда за хуманитарни науки) за „новаторската работа, посветена на въпросите, които са разположени в пресечната точка между език, култура и литература“.^[6]

През април 1997 г. Кръстева получава Ордена на Почетния легион, сойто е сред престижните отличия във Франция. През 2021 г. за 80-ата ѝ годишнина е издигната в ранг на „велик офицер на Почетния легион“.^[7][8][9]

Юлия Кръстева е почетен доктор на много университети, между които: Университет на Западно Онтарио (1995), Харвардски университет (1999), Университет на Торонто (2000), Свободен университет в Брюксел (2000), Университет на Байройт (2000), New School University в Ню Йорк (2003), Софийски университет (31 май 2002 г.), Университет „Куин Мери“ в Лондон (2011), Университет на Буенос Айрес (2011)^[10], Университет на Хайфа (2014).

Феминизъм

Юлия Кръстева на корицата на американското издание на „Бракът като изящно изкуство" с Филип Солерс, издадена през 2016 г.

Кръстева прави популярното разделение на 3 вида феминизъм по идеология и исторически произход, което е широко употребявано днес. Това става в публикацията „Времето на жените“ в „Новите болести на душата“ (1993). С това разделение Кръстева отхвърля първите 2 вълни и се застъпва за третата. В чест на тази публикация на български се публикува сборник, озаглавен „Времето на жените“ (1997), в който статията е преведена на български.

Юлия Кръстева е нареждана сред основните теоретички на женското писане в рамките на литературния феминизъм. тя обаче открито критикува феминизма в трилогията „Женският гений“ (посветена на Хана Аренд, Мелани Клайн и Колет, публикувана от 1999 до 2002 г.) и се разграничава от феминистичните теории, като настоява върху неповторимостта на всеки субект.

Критика

Роман Якобсон пише за Юлия Кръстева, че тя „има дарбата да поставя под въпрос общоприетите аксиоми.“^[11]

А в „Чужденката“ Ролан Барт пише текст, посветен на нея: „Юлия Кръстева промени мястото на нещата: тя винаги унищожава последните предразсъдъци. Нейната работа е изцяло нова, точна не от позицията на научното пуританство, а защото, заемайки цялото пространство, тя се нарежда на място, изпълва го с точност и задължава всеки, който не я приема, да се намери в позицията на отблъснат или на цензор.“^[12]

Hякои от критиците на Юлия Кръстева атакуват нейните теории, които са стъпили върху сексуалността и по-конкретно хомосексуалността, за да я направят основа на поетическия език или майчиното желание. Най-силна критика към аргументацията на Кръстева отправя феминистката Джудит Бътлър в книгата си „Безпокойства около родовия пол“. Джулиана де Ной посочва, че Кръстева е буквално „охулена“ за нейните „изключително правоверни психоаналитични възгледи, подкрепящи режима на задължителната хетеросексуалност“ (виж хетеронормативност), а Елизабет Грос казва, че „единствената категория на любовта, липсваща в „Истории за любовта“, е любовта на жена към жена“.^[13]

Сред нейните критици са също така професорите по математика и физика Алън Сокал и Жан Брикмон, които в книгата „Модерни глупости“, която е критика извън адекватния контекст на постмодернизма и по тази причина е намирана за несериозна от постмодерните философи като Дерида^[14], посочват 3 статии на Кръстева с употреба на математични термини, целящи според професорите да впечатлят читателя. Те например критикуват Кръстева, че е цитирала математическата теория на множествата в своя статия.^[15][16]

Комисия по досиетата: картон на Кръстева

През 2018 г. Комисията по досиетата огласява, че от 1971 г. Юлия Кръстева е сътрудник на „Държавна сигурност“ под псевдоним „Сабина“.^[17][18] В Туитър и на официалния си сайт Кръстева отрича да е била агент на ДС или на която и да е друга служба; същото казва и нейният адвокат пред френския в. „Монд“.^[19][20][21] Съобщението от Комисията по досиетата получава голям обществен отзвук.

Библиография

Теория

Литературознание и лингвистика

• Le Langage, cet inconnu. Une initiation à la linguistique, SGPP, 1969 (под името Julia Joyaux; преизд. Seuil, Points n° 125, 1981).
• Semeiotikê. Recherches pour une sémanalyse, Seuil, 1969.
• Le Texte du roman. Approche sémiologique d’une structure discursive transformationnelle, La Haye, Mouton, 1970.
• La Traversée des signes (авторски колектив), Seuil, 1975.
• Polylogue, Seuil, 1977.
• La Révolution du langage poétique. L'avant-garde à la fin du XIX, Lautréamont et Mallarmé, 1985.
• Le Temps sensible. Proust et l'expérience littéraire, Gallimard, 1994, Folio Essais, 2000.
• Dostoïevski (сборник статии и студии), Buchet/Chastel, 2020.

Друга есеистика и теоретични изследвания

• Des Chinoises, Des Femmes, 1974; преизд. Pauvert, 2001.
• Folle Vérité (авторски колектив), 1979.
• Pouvoirs de l'horreur. Essai sur l'abjection, Seuil, 1980.
• Histoires d'amour, Denoël, 1983.
• Au commencement était l'amour. Psychanalyse et foi, Textes du XX, Hachette, 1985.
  В началото бе любовта. Психоанализа и вяра. Превод от френски Ирена Кръстева. София: Критика и хуманизъм, 1992, 64 с.
• Soleil noir. Dépression et mélancolie, Gallimard, 1987.
  Черно слънце. Депресия и меланхолия. София: Оксиарт, 2008, 272 с. ISBN 978-954-704-020-5
• Étrangers à nous-mêmes, Fayard, 1988, ISBN 2-213-02177-5
• Les Nouvelles Maladies de l'âme, Fayard, 1993, ISBN 2-213-02961-X
• Sens et non-sens de la révolte, Fayard, 1996.
• La Révolte intime, Fayard, 1997.
• L’Avenir d’une révolte, Calmann-Lévy, 1998.
• Visions Capitales, Réunion des Musées Nationaux, 1998, преизд. Éditions de la Martinière, 2013.
• Contre la dépression nationale, entretiens avec Ph. Petit, Textuel, 1998.
• Le Féminin et le Sacré, avec Catherine Clément, Stock, 1998.
• Le Génie féminin
  • tome 1: Hannah Arendt, Fayard, 1999
  • tome 2: Melanie Klein, éd. Gallimard-folio, 2003, ISBN 2-07-042739-0
  • tome 3: Colette, Fayard, 2002.
• Au risque de la pensée, Éditions de l'Aube, 2001.
• Micropolitique, Éditions de l'Aube, 2001.
• Chroniques du temps sensible, Éditions de l'Aube, 2003.
• La Haine et le Pardon, Fayard, 2005.
• Seule, une femme, Éditions de l'Aube, 2007.
• Cet incroyable besoin de croire, Bayard, 2007.
• Leur regard perce nos ombres, в съавторство с Jean Vanier, Fayard, 2011 ISBN 978-2-213-65469-0
• Pulsions du temps, Fayard, 2013. ISBN 978-2-213-67083-6
• Beauvoir présente, Fayard, 2016

Романи

Юлия Кръстева в София през 2004 г.

Юлия Кръстева в Несебър през 2005 г.

• Les Samouraïs, 1990.
  Самураите, 1990 (автобиографичен)
• Le Vieil Homme et les Loups, 1991.
  Старецът и вълците. Превод от френски Елена Константинова. София: Хемус, 1993, 172 с. ISBN 954-428-033-2
• Possessions, 1996.
  Обладаване. Превод от френски Нина Венова. София: Хемус, 1998, 238 с. ISBN 954-428-139-8
• Meurtre à Byzance, 2004.
  Убийство във Византия. Превод от френски Албена Стамболова. София: Сиела, 2005, 276 с. ISBN 954-649-799-1
• Thérèse mon amour, récit, Fayard, 2008.
• L’Horloge enchantée, Fayard, 2015.

За Юлия Кръстева

• Irene Ivantcheva-Merjanska, Ecrire dans la langue de l'autre. Assia Djebar et Julia Kristeva. Paris: L'Harmattan, 2015.
• Миглена Николчина, Смисъл и майцеубийство. Прочит на Вирджиния Улф през Юлия Кръстева, 1997
• Kelly Oliver, Reading Kristeva. Unraveling the Double-bind. Bloomington, Indiana University Press, 1983
• Toril Moi, The Kristeva Reader, Columbia University Press, 1989
• John Lechte, Julia Kristeva. London, New York, Routledge, 1990 (Coll. „Critique of the twentieth century“)
• Jennifer Radden, The Nature of Melancholy: From Aristotle to Kristeva, Oxford University Press, 2000.
• Megan Becker-Leckrone, Julia Kristeva And Literary Theory, Palgrave Macmillan, 2005.
• Sara Beardsworth, Julia Kristeva, Psychoanalysis and Modernity, Suny Press, 2004. (2006 Goethe Award for Psychoanalytic Scholarship for the best book published in 2004)
• Kelly Ives, Julia Kristeva: Art, Love, Melancholy, Philosophy, Semiotics and Psychoanalysis, Crescent Moon Publishing Édition, 2010.
• Kelly Oliver, Ethics, Politics, and Difference in Julia Kristeva's Writing, Routledge Édition, 1993.
• John Lechte, Maria Margaroni, Julia Kristeva: Live Theory , Continuum International Publishing Group Ltd, 2005
• Anna Smith, Julia Kristeva: Readings of Exile and Estrangement, Palgrave Macmillan, 1996.
• David Crownfield, Body/Text in Julia Kristeva: Religion, Women, and Psychoanalysis, State University of New York Press, 1992
• Inge Suchslan, Julia Kristeva. Zur Einführung. Hamburg 1992
• Kelly Oliver (ed.), The Portable Kristeva. New York, Columbia University Press, 1997
• Kathleen O'Grady (ed.), Julia Kristeva: A Bibliography of Primary and Secondary Sources in French and English, 1966 – 1996, (?) 1997 (110 стр.) ISBN 0-912632-68-2
• Алан Сокал/Alan Sokal/Jean Bricmont: Impostures Intellectuelles (Интелектуални мошеници), Paris 1997 ISBN 2-253-94276-6

Източници

1. 05406581X // Система за университетска документация на Франция.
2. Юлия Кръстева в „Християнство и култура“^{[неработеща препратка]}
3. Списък публикации на Юлия Кръстева
4. Professor Julia Kristeva FBA // Посетен на 11 ноември 2018 г. (на английски)
5. Julia Kristeva in conversation (Opening lecture by Julia Kristeva on 'Is there such a thing as European culture?'), 24 май 2010 г.
6. ((en)) „Holbergprisens symposium 2004: Julia Kristeva“ Архив на оригинала от 2017-08-01 в Wayback Machine., сайт на Холберговата награда
7. „Юлия Кръстева стана велик офицер на почетния легион“, Mediapool, 6 декември 2021 г.
8. „Emmanuel Macron élève Julia Kristeva à la dignité de Grand Officier“, личен сайт на Юлия Кръстева
9. Ангелова, Искра. Юлия Кръстева е отличена от Еманюел Макрон // NewsOne. Архивиран от оригинала на 2021-12-06. Посетен на 2021-12-07.
10. „Entrega de Diploma de Dr. Honoris Causa a la Prof Julia Kristeva“, economicas.uba.ar, 11 de Noviembre de 2011
11. Desire in Language: A Semiotic Approach to Literature and Art, Columbia University Press, 1980 („Both readers and listeners, whether agreeing or in stubborn disagreement with Julia Kristeva, feel indeed attracted to her contagious voice and to her genuine gift of questioning generally adopted 'axioms,' and her contrary gift of releasing various 'damned questions' from their traditional question marks.“ Roman Jakobson)
12. Roland Barthes, Œuvres complètes, vol 3, Seuil 2002‎ – p. 477: „Julia Kristeva change la place des choses: elle détruit toujours le dernier préjugé, celui dont on croyait pouvoir se rassurer et s’enorgueillir ; ce qu’elle déplace, c’est le déjà-dit, c’est-à-dire l’insistance du signifié, c’est-à-dire la bêtise; ce qu’elle subvertit, c’est l’autorité, celle de la science monologique, de la filiation. Son travail est entièrement neuf, exact, non par puritanisme scientifique, mais parce qu’il prend toute la place du lieu qu’il occupe, l’emplit exactement, obligeant quiconque s’en exclut à se découvrir en position de résistance ou de censure“.
13. Juliana De Nooy, Derrida, Kristeva, and the dividing line: an articulation of two theories of difference, Taylor & Francis, 1998, pp. 272 – 274
14. ((fr)) Jacques Derrida, „Sokal et Bricmont ne sont pas serieux“ Архив на оригинала от 2009-02-16 в Wayback Machine., Le Monde, 20 novembre 1997 (Жак Дерида, „Сокал и Брикмон не са сериозни“, в. Монд, 20 ноември 1997 г.)
15. За Fashionable Nonsense: Postmodern Intellectuals' Abuse of Science в Amazon.com Review.
16. Daniel Barbiero, Book Review: In defense of science, Issues, Volume XV Issue 4, Summer 1999
17. Христо Христов, „Само на desebg.com: Цялото досие на Юлия Кръстева онлайн (лично и работно дело)“, desebg.com, 30 март 2018 г. Посетен на 2 април 2018 г.
18. Христо Христов, „Всички разбират от досиетата на ДС (какво бе пропуснато при прочита на делото „САБИНА“ – Юлия Кръстева)“, desebg.com, 2 април 2018 г. Посетен на 02.04.2018 г.
19. Съобщение от Ю. Кръстева в официалния ѝ сайт
20. „Адвокатът на Юлия Кръстева: Тя никога не е сътрудничила на службите“, „24 часа“, 30 март 2018 г.
21. Съобщение в Туитър акаунта на Ю. Кръстева, 29 март 2018 г.

Външни препратки

• ((fr)) Блог на Юлия Кръстева
• Критика за Юлия Кръстева в Литернет
• Ралица Асенова, „Пулсации на времето – една среща с Юлия Кръстева“, в-к „Култура“, бр. 21 (2727), 7 юни 2013
• ((fr)) Сайт на Центъра „Ролан Барт“ с подробни библиографични и др. данни
• ((en)) За Юлия Кръстева на сайта на Мичиганския университет
• ((en)) Kelly Oliver, „Kristeva and Feminism“ Архив на оригинала от 2019-06-29 в Wayback Machine., Center for Digital Discourse and Culture at Virginia Tech University, 1998
• ((en)) За Кръстева на сайта на Erratic Impact (PRB), сайт за философски изследвания

Статии

• „Има ли женски гений?“, в-к „Литературен вестник“, бр. 22, 5 юни 2002

Интервюта

• Интервю с Юлия Кръстева на Нина Живаневич, в-к „Литературен форум“, бр. 3 (487), 22 януари 2002
• „Стилът на Колет е химн на цъфтежа“, интервю на Мишел Газие и Кзавие Лакавалри, в-к „Литературен вестник“, бр. 25, 26 юни 2002
• „Проф. Юлия Кръстева: Европа приема България, нека кажем кои сме“, интервю на Тони Николов, в-к „Дневник“, 25 май 2005

Новини

• „Проф. Юлия Кръстева пристига в България“ Архив на оригинала от 2020-10-29 в Wayback Machine., в-к „Сега“, 10 май 2005
• „Проф. Юлия Кръстева представи книгата си „Убийство във Византия“, bulphoto.com, 28 май 2005

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Julia Kristeva в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

• Портал „Психология“