Юлиански календар

Юлианският календар (наричан също „стар стил“) е предложен от Юлий Цезар през 46 г. пр.н.е. (708 AUC) като реформа на римския календар.^[1]

При завоюването на Египет римляните се запознават с нов за тях начин на летоброене и Юлий Цезар решава да го въведе в Рим, но с по-голяма точност, за да свърже слънчевата година с европейското положение на Слънцето и със сезоните. По нареждане на Юлий Цезар александрийският астроном и математик Созиген създава на основата на римския календар нов календар, наречен юлиански. Въведен е в Римската империя на 1 януари 46 г. пр.н.е. и така 1 януари става начало на годината. В него продължителността на годината е 365 дни и 6 часа. Всяка четвърта година се смята за високосна и се състои от 366 дни.^[1]

През 20 и 21 век датата според юлианския календар е 13 дни преди грегорианската дата, а след 2100 г. несъответствието ще се увеличава.

Юлий Цезар организира създаването на Юлианския календар и го въвежда в действие

Промяна на имената на месеците и разпределението на дните в тях от реформата, въвела юлианския календар[2]
Римски календар от Нума Помпилий		Юлиански календар от Юлий Цезар
Mесеци (латински/български)	Дни	Дни	Месеци
11. Ianuarius [3] / Януари	29	31	1. Януари
12. Februarius / Февруари	В нормални години – 28. Във високосни години: 23, ако годината е променлива; 23/24, ако годината е фиксирана.	Нормални години: 28 Високосни години: 29	2. Февруари
1. Martius / Март	31	31	3. Март
2. Aprilis / Април	29	30	4. Април
3. Maius / Май	31	31	5. Май
4. Iunius [3] / Юни	29	30	6. Юни
5. Quintilis [4] / Квинтили (Iulius / Юли) [5]	31	31	7. Юли
6. Sextilis / Секстили (Augustus / Август) [5]	29	31	8. Август
7. September / Септември	29	30	9. Септември
8.October / Октомври	31	31	10. Октомври
9. November / Ноември	29	30	11. Ноември
10. December / Декември	29	31	12. Декември

През 44 година пр.н.е. по инициатива на Марк Антоний, в памет на Юлий Цезар месец Квинтили е преименуван на Юлиус, откъдето произлиза съвременното му име юли. Аналогично през 23 г. пр.н.е. по инициатива на римския Сенат и в чест на Октавиан Август, месец Секстили е преименуван на Августус, наричан днес август.^[5]

Гръцкият астроном Метон (около 400 г. пр.н.е.) открива, че 235 синодични месеца съвпадат по продължителност с 19 слънчеви тропични години (имат 6940 денонощия). Това е т.нар. цикъл на Метон, който показва, че ако първият месец на лунната година съвпада точно с първия месец на слънчевата година, то след 19 години се повтаря това съвпадение. Благодарение на откритието на Метон съгласуването на лунното изчисление с египетската слънчева година става лесно.

По-трудно се оказва съгласуването на лунния календар с юлианския, тъй като 19-годишният период от юлиански години има не 6939, а 6936 денонощия и 18 часа. По такъв начин юлианската година изостава с 4 дни от лунната. Това изоставане има много малък период и след четири 19-годишни цикъла (76 години) лунният календар ще изпревари слънчевия с 19 дни, но юлианският календар с прибавените 19 дни ще се върне назад. Затова след 76 години началото на лунната година съвпада точно с началото на юлианската. Изчислените по лунния цикъл фази на Луната, ще съвпаднат със същите юлиански числа и месеци, както преди 76 години. Така за 76 слънчеви години точно изтичат 76 лунни и 76 юлиански. По такъв начин следващата година от новия цикъл ще започне не само в един и същи ден, но и в един и същи час от денонощието.^[5]

Римският християнски монах Дионисий Малки определя, че годината на Христовото рождение съвпада със 754 г. от основаването на Рим. С това началото на новата ера (н.е.) се слага от рождението на Иисус Христос.

Вижте също

• Новоюлиански календар
• Римски календар
• Григориански календар
• Приемане на григорианския календар за изчисления за приравняване на календарите
• Високосна година

Източници и бележки

1. Richards, E. G. Explanatory Supplement to the Astronomical Almanac. 3rd. Mill Valley, Calif, University Science Books, 2013. ISBN 978-1-891389-85-6. с. 595.
2. Macrobius, Saturnalien 1, 14, 7.
3. Буквата J не е измислена до 16 век.
4. Правописът Quinctilis също се удостоверява; виж страница 669 от „Оксфордска компания за годината“.
5. Soliman El-Azir. Revista de Humanidades: Sarasuati // El Calendario Romano. Архивиран от оригинала на 2016-11-19. Посетен на 18 de noviembre de 2016.