Ян (* 1440, † 1491), граф на Женева, барон на Фосини и на Бофор, съпруг на Елена Люксембургска и на Мадлен дьо Брос
Аймон (* 1442, † 1443)
Филип II Савойски, нар. Безземни (* 1438 или 1443, † 1497), родоначалник на кадетския клон Савоя-Брес и 7-и херцог на Савоя (1496 – 1497), съпруг на Маргарита дьо Бурбон, втора дъщеря на Шарл I, и на Клодин дьо Брос, дъщеря на Жан II дьо Брос, господар на Брусак и Сен Север, граф на Понтиевр
Жак (* 1450, † 1486), граф на Ромон, господар на Во, съпруг на Мария Люксембургска-Сен Пол
Анна (*/ †1452)
Франциск (* 1454, † 1490), архиепископ на Auch и администратор на Женевската митрополия
Йоанна (Жана) (* ок. 1456).
Има и няколко природени братя и сестри от извънбрачни връзки на баща си.
Биография
Раждане
Датата на раждане на Шарлота Савойска не е ясно установена. Речникът на френската биография се задоволява с приблизителна дата – около 1442 г., но Пиер дьо Ваисиер[1] я поставя през 1445 г. Родила първото си дете през 1458 г., Шарлота не може да е била на по-малко от 16 или 17 години и следователно не може да е родена през 1445 г. Освен това Самюел Гишенон[2] доказва, че тя е била сгодена за първи път за херцога на Саксония Фридрих Саксонски, най-големият син на пфалцграфа на Саксония Фридрих II Саксонски,[3] чрез договор, подписан в Лозана на 11 март1443 г., в който за Шарлота се казва, че е "secundogenita illustris principis … Ludovici Dei gratia Ducis Sabaudiæ»: следователно тя вече е родена и е втора дъщеря на херцог Луи I Савойски и Анна дьо Лузинян. Младоженецът е Фридрих Саксонски, обаче възрастта за консумиране на брака е определена за него на 15 г. (което ни отвежда към 1454 г.), а тази на Шарлота на 12 г., следователно Шарлота би била родена през 1442 г. (или в края на 1441 г.). По неизвестни причини по-късно годежът е развален. Сгодена повторно за Луи, дофин и бъдещ крал на Франция като Луи XI, брачният договор е подписан на 28 януари 1451 г.[4]; тя все още няма нужните 12 години.
Брак
Шарлота Савойска, детайл от диптих със св. Франциск
Дофинът Луи Френски, бъдещият крал Луи XI, се разбунтува срещу баща си, крал Шарл VII. Той бяга в своите земи в Дофине и преговаря тайно с Лудвиг I Савойски, който се съгласява да му даде дъщеря си за жена. Договорът е подписан на 14 февруари1451 г. в Женева при францисканците.[5]
Бракът е сключен на 9 март 1451 г. чрез пълномощник в Шамбери в Савоя, а след това на 2 април в Гренобъл в Кралство Франция.[6] Шарлота е на 6 години (или по-вероятно на 9, виж по-горе), а младоженецът – на 27 г. Това е брак чрез пълномощник: принципен ангажимент, който ще бъде сключен или не, когато годениците навършат законовата възраст, което не е случаят тук, тъй като законната възраст за брак за момичета е определена от Католическата църква на 12 години. Дофинът Луи вероятно не е получил папското разрешение, необходимо за неговия съюз. Бракът, сключен без съгласието на френския крал[3], е вторият за дофина, тъй като първата му съпруга Маргарет Шотландска умира бездетна през 1445 г.
След брака Шарлота става дофина на Франция. За да избегне гнева на баща си, Луи намира убежище с младата си съпруга в двора на Филип III Добрия, херцог на Бургундия, който им предоставя замъка на Женап. Тъй като бракът не е денонсиран, той е валиден, но първото от децата на двойката няма да се роди, преди принцесата да е годна за брак, тоест на 12-годишна възраст по това време.
Въпреки достойнствата ѝ Луи я пренебрегва. След възкачването му на трона той незабавно я изоставя в Бургундия, където двамата са в изгнание, за да си осигури наследството, оставяйки младата кралица зависима от Изабела дьо Бурбон. Съвременник на Шарлота отбелязва, че макар тя да е отлична принцеса, тя не е от онези, които могат да донесат голяма радост на мъж.[7] Въпреки това е похвалена за вкуса и превъзходството на личната си библиотека.[8]
На 22 юли 1461 г. Шарлота става кралица на Франция, заемайки позицията до смъртта на съпруга си на 30 август 1483 г. Тя му ражда осем деца, от които три оцеляват: Шарл VIII, който става крал на Франция, Ан, която е регентка на Франция за брат си, и Жана, която става кралица на Франция като съпруга на Луи XII.
Характер
Според хрониките от онова време Шарлота е надарена с посредствена красота.[9] Тя не играе политическа роля, тъй като съпругът ѝ решава да премести резиденцията си в замъка в Плеси дю Пар ле Тур далеч от тази на семейството – замъка на Амбоаз, за да избегне намесата на служители на кралицата в държавните дела.[10] Животът ѝ обаче е посветен не само на образованието на дъщерите ѝ, но и на отличното четене, с придобиването на голям брой книги. Също така замъкът на Амбоаз изпъква с богатството на своята библиотека.[11] Въпреки оскъдните си средства кралицата има до смъртта си библиотекар и свирач на лютня.[12] Този замък става люлката на Националната библиотека на Франция.[13]
Саркофагът на Луи XI и Шарлота Савойска
За разлика от съпруга си Шарлота почти не пътува. Годината 1470 обаче се отличава с голямото ѝ поклонническо пътуване. След раждането на дофина Шарл – единственият жизнеспособен мъжки наследник, тя отива в Ле Пюй ан Веле, за да благодари на Света Богородица, прекарвайки там празника на Вси светии.[14]
Смърт
В края на своя самотен живот болната Шарлота умира на 1 декември 1483 г. в Амбоаз на 42-годишна възраст, само няколко месеца след смъртта на съпруга си. Пожелава да бъде погребана до него в базиликата „Нотр Дам дьо Клери“ в Клери Сен Андре в днешния френски департаментЛоаре. Тази двойка по изключение не е погребана в Кралското абатство „Сен Дени“.
Брак и потомство
∞ 14 февруари 1451 за Луи (* 3 юли 1423, Бурж; † 30 август 1483, замък Плеси ле Тур), дофин на Франция, бъдещ крал на Франция като Луи XI, най-големият син на крал Шарл VII и Мария Анжуйска, от когото има осем деца, три от които доживяват до зряла възраст:
Луи (* 18 октомври 1458, † 1460)
Йоаким (* 15 юли 1459, † 29 ноември 1459)
Луиза (* юли 1460, † 1460)
Ан дьо Божьо (* 3 април 1461, Женап, † 14 ноември 1522, Шантел), чрез брак херцогиня на Бурбон, бъдеща регентка на Кралство Франция; ∞ 1473 за Пиер II дьо Бурбон (* 1438, † 1503), херцог на Бурбон, от когото има две деца.
Жана (* 23 април 1464, Ножан льо Роа, † 4 февруари 1505, Бурж), чрез брак кралица на Франция, ∞ за Луи XII (* 27 юни 1462; † 1 януари 1515), крал на Франция (7 април 1498 – 1 януари 1515), от когото няма деца.
Франсоа (* / † 4 декември 1466, Орлеан), дофин на Виен
Pierre Leveel, „Charlotte de Savoie, reine de France et dame d'Amboise (1461-1483)“, in Bulletin et mémoire de la Société archéologique de Touraine, no 42 – 3, 1990, p. 22 – 23.
Murielle Gaude-Ferragu, „„L'honneur de la reine“ : la mort et les funérailles de Charlotte de Savoie (1er-14 décembre 1483)“, inRevue historique, no 652, 2009, p. 779 – 804.
Charles Cawley, Medieval Lands, Savoy, Посетен на 1 май 2010
Бележки
↑Pierre de Vaissière, Le château d'Amboise, Paris, 1935, rééd. 1949, Шаблон:Dabbr 21.
↑Samuel Guichenon, Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, Lyon, 1660, p. 531.
↑Jean Favier, Louis XI, Шаблон:Dabbr 236, Fayard, Paris, 2001.
↑Alexandre Tuetey, Inventaire des biens de Charlotte de Savoie, Reine de France, Шаблон:Dabbr 20-33, Imprimerie de AD. Lainé et J. Havard, Paris, 1865.
↑A. Tuetey, Inventaire des biens de Charlotte de Savoie, Reine de France, Шаблон:Dabbr 5, Imprimerie de AD. Lainé et J. Havard, Paris 1865, ainsi que, Jean-Pierre Babelon, Le château d'Amboise, Шаблон:Dabbr 48, Actes Sud, Arles 2004.
