Шарл-Фердинан Рамю (на немски: Charles-Ferdinand Ramuz) е швейцарски писател, поет, романист и есеист, един от най-значими представители на швейцарската литература на френски език.
Биография
Шарл-Фердинан Рамю е роден в Лозана в семейството на търговец на хранителни стоки и вино. След като учи в Класическия колеж, завършва гимназия и през 1896 г. се записва да следва във философския факултет на Лозанския университет. Решението да стане поет взима по време на шестмесечния си престой в Карлсруе.[1]
През 1900 г. заминава в Париж, за да продължи следването си. През 1904 г. отива отново в Париж, за да разработи докторска теза върху френския писател Морис дьо Герен. Но се отказва от намерението си и развива дейност във френската столица като поет. Живее в Париж от 1903 до 1914 г., като междувременно се запознава с Андре Жид. След това заедно с новосъздаденото си семейство се завръща в Лозана.
Рамю публикува многобройни литературни произведения и получава редица награди за творчеството си. По негов текст композиторът Игор Стравински създава през 1917 г. балета „История на войника“ („L'Histoire du soldat“). Романът на Рамю „Дерборанс“ („Derborence“) (1934), основан върху събитията от срутване в планината през 1714 г., е екранизиран под същото заглавие през 1985 г.
Библиография
1904: Le Petit Village (poèmes)
1904: „Cinq poèmes en prose“ et „Le Lac“, dans le recueil collectif Les Pénates d'argile
1905: Aline
1906: La Grande Guerre du Sondrebond
1907: Les Circonstances de la vie
1908: Le Village dans la montagne
1908: Jean-Luc persécuté
1910: Nouvelles et Morceaux
1911: Aimé Pache, peintre vaudois
Еме Паш, художник от кантона Во, изд.: Народна култура, София (1986), прев. Ася Къдрева и др.
1913: Vie de Samuel Belet
1914:
Raison d’être
Adieu à beaucoup de personnages et autres morceaux
„L’Exemple de Cézanne“
Chansons
1915: La Guerre dans le Haut-Pays
1917:
Le Règne de l'esprit malin
Le Grand Printemps
La Guérison des maladies
1919: Les Signes parmi nous
1920:
L'Histoire du soldat, (théâtre musical, musique d'Igor Stravinsky)
↑Il s'agit de textes de chansons et de contes traduits antérieurement par Ramuz pour Stravinsky, à partir de 1913, et déjà édités à l'époque, en particulier par Henn à Genève et Chester à Londres.