Централните софийски хали или за кратко Халите са търговски комплекс в центъра на София разположени на бул. „Мария Луиза“ до пресечката с ул. „Екзарх Йосиф“. Халите са един от най-старите търговски комплекси.
История
Строителството на сградата, която се простира на повече от 3200 м², започва през 1909 г., след като проектът на архитект Наум Торбов е избран през 1907 г., и отнема две години.
До края на 40-те години на XX век Столичната община отдава около 170 магазина и сергии в Халите. Наемите и качеството на продуктите са строго регулирани. Интериорът на сградата на Халите е значително променен след 50-те години на XX век и комплексът е затворен през 1988 г., за да бъде реконструиран, модернизиран и отново отворен за Великден през 2000 г., след като 75% от комплекса са придобити от израелската компания Аштром, която инвестира 7 милиона долара в него.[1] Проекта за ревитализация и реконструкция на сградата, дело на архитектите Константин Антонов и Христо Ганчев, е награден с европейската награда за архитектура и наградата на София.
До юли 2022 г. в Халите работят над 1000 души на три етажа. Комплексът разполага със сергии и магазини за хранителни стоки, магазини за дрехи, аксесоари и бижута, щандове за бързо хранене и др.[1] След това сграда е придобита от Кауфланд, които с помощта на Националния институт за недвижимо културно наследство и главния архитект на София, решават, че проект от 2000 г. няма и целият интериор е разрушен, за да може емблематичната сграда да се превърне в квартален супермаркет и да изгуби идентичността си на сграда за търговия на дребно. На 10 май 2024 г. Кауфланд обявява, че Халите отварят отново на 23 май.
Архитектура
Стилът на сградата, която се счита за най-добрата творба на Торбов,[2] е неоренесансова, включваща също елементи от неовизантийската архитектура и необарок. Фасадата е известна с релефа на герба на София над главния вход, създаден от художника Харалампи Тачев. Известната малка часовникова кула с три циферблата е на върха на сградата. Първоначално сградата е построена с четири входа, но не всички се използват днес.[3]
Галерия
Литература
- Ганчев Хр. Кантарджиева А. Китов В. „Два примера за подхода към архитектурата на националния романтизъм в България“, Сп. „Нюзлетър“, № 2’88, стр. 44 – 50, НК за ЮНЕСКО във ФРГ, Бон 1988. Gantchev Ch. Kantardjieva A. Kitov V. Two examples of the approach to the architekture of Romanticism in Bulgaria, Newsletter, N 2 ’88, Deutsche UNESCO Kommission, p. 44 – 50.
- Ганчев Хр. „Архитектурата на Арт Ново/Сецесион в България – развитие и национални особености“, Сб. „Архитектурата Арт Ново в Европа“, стр. 26 – 36, НК за ЮНЕСКО във ФРГ, Бон 1988. Gantchev Ch. The Art Nouveau Architecture in Bulgaria – Development and National Examples, Art Nouveau / Jugendstil Architecture in Europe, p 26 – 36, Deutsche UNESCO Kommission, Bon 1988.
- Ганчев, Хр. Дойчинов, Гр. – Европейски влияния в българската архитектура 1878 – 1919 г. Академична архитектура – национален романтизъм., сп. „Архитектура“, кн. 5/2000.
Източници
Външни препратки
