PROFILBARU.COM

	Хлебно дърво
	Джакфрут (A. heterophyllus)
	Класификация
царство:	Растения (Plantae)
отдел:	Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):	Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):	Еудикоти (eudicots)
(без ранг):	Розиди (rosids)
(без ранг):	Фабиди (fabids)
разред:	Розоцветни (Rosales)
семейство:	Черничеви (Moraceae)
триб:	Artocarpeae
род:	Хлебно дърво (Artocarpus)
	Научно наименование
	Artocarpus Forster & G.Forst., 1775
	Хлебно дърво в Общомедия
	[ редактиране ]

Хлебно дърво (Artocarpus) е род покритосеменни растения от семейство Черничеви (Moraceae).^[1]

Подобни на тези растения са били широко разпространени още през периода креда, но настоящите вероятно произлизат от по-късен вид от околностите на остров Борнео. Били са познати на полинезийците и южноазиатците, преди откриването на земите им от европейските пътешественици, сред които основна заслуга за опознаването им извън родината им имат Джеймс Кук и ботаниците Форстър (баща и син - наименовали рода Artocarpus) - с него на кораба "Резолюшън" по време на неговата втора голяма експедиция, в района на Тихия океан.^[2]

Към рода се отнасят около 60 вида вечнозелени топлолюбиви тропически тропически растения - дървета и храсти. Някои от тях имат ядливи - в суров вид и сготвени - плодове (с вкус, сходен с този на плодовете дуриан, но с много по-приятна миризма): истинско хлебно дърво (Artocarpus altilis), кемпедак (Artocarpus integer), джакфрут (Artocarpus heterophyllus), куай мук (Artocarpus parvus), лакуча (Artocarpus lakoocha), пудау (Artocarpus kemando), джънгъл джак, наричан и анжили (Anjili/ Anjily - Artocarpus hirsutus), чаплеш (Chaplaish - Artocarpus chama), и маранг/тарап (Artocarpus odoratissimus). Те се култивират за храна, предимно в Югоизточна Азия (вкл. Папуа-Нова Гвинея) и в Океания. Има различни други видове, чиито плодове са ядливи, но се отглеждат по-рядко и основно на местно ниво. В страни с по-студен климат могат да се отглеждат в оранжерии, но въобще по-ниски от обичайното (което понякога е и до 35 м.) Ядливи са също така и семената на някои от видовете хлебни дървета, но едва след задължителна термична обработка (варене или печене).^[3]

Растението е еднодомно (на едно дърво има и мъжки и женски цветове) и всяко може да дава плодове и само. Цветчета му са дребни и образуват съцветия, които преминават след опрашването в съплодия (изглеждащи като голям плод). Семената могат да се засаждат.^[4]

Различни части на някои от хлебните дървета се ползват в народната медицина на Югоизточна Азия. Латексът на хлебните дървета също има широка гама на потребление в Югоизточна Азия, в някои случаи - и като храна (поначало подобни субстанции не са силно отровни, но рядко са годни за директна консумация от хора)^[5], но най-вече в бита - за добив на лепила и оцветители, понякога - и на лекарства.^[6]

За ценна се смята и дървесината на някои видове хлебни дървета, включително тази на Artocarpus hirsutus, който вид се отглежда и заради плодовете; в това отношение пример е също и дървото келеданг (Artocarpus lanceifolius), разпространено на остров Калимантан.^[7]

Видове

Източници

↑ Artocarpus, su Plants of the World Online, Royal Botanic Gardens, Kew. URL consultato il 28/5/2022.
↑ Williams, Evelyn W.; Gardner, Elliot M.; Harris, Robert; Chaveerach, Arunrat; Pereira, Joan T.; Zerega, Nyree J. C. (2017-01-10). "Out of Borneo: biogeography, phylogeny and divergence date estimates of Artocarpus (Moraceae)". Annals of Botany. 119 (4): 611–627. doi:10.1093/aob/mcw249. ISSN 0305-7364. PMC 5458716. PMID 28073771.
↑ Soepadmo, E. 1997. Artocarpus heterophyllus Lamk, dalam Verheij, E.W.M. dan R.E. Coronel (eds.). Buah-buahan yang dapat dimakan. Sumber Daya Nabati Asia Tenggara (PROSEA) 2: 96-103. Penerbit Gramedia. Jakarta.
↑ http://www.botanix.kpr.eu/bg/index.php?text=16
↑ Douglas, A.E. (2006). "Phloem-sap feeding by animals: problems and solutions". Journal of Experimental Botany. 57 (4): 747–754. doi:10.1093/jxb/erj067. PMID 16449374.
↑ Seibert, B. & P.C.M. Jansen. 1997. Artocarpus J.R. & G. Forster, dalam Verheij, E.W.M. dan R.E. Coronel (eds.). Buah-buahan yang dapat dimakan. Sumber Daya Nabati Asia Tenggara (PROSEA) 2: 87-91. Penerbit Gramedia. Jakarta
↑ Djarwaningsih, T., D.S. Alonzo, S. Sudo, and M.S.M. Sosef. 1995. Artocarpus J.R. Forster & J.G. Forster. in R.M.H.J. Lemmens, I. Soerianegara and W.C. Wong (eds.). Timber Trees: minor commercial timber. Plant Resources of South-East Asia (PROSEA) 5(2): 64.