Херцогство Неапол

Херцогство Неапол Ducatus Neapolitanus
— херцогство —
598-638? – 1137
Континент	Европа
Столица	Неапол
Неофициален език	италиански южно-италиански диалекти латински
Династия	Сергии
История	Средновековие
Предшественик Византийска империя Наследник Сицилианско кралство
Днес част от	Италия
Херцогство Неапол в Общомедия

Херцогство Неапол (на латински: Ducatus Neapolitanus, на италиански: Ducato di Napoli) е независима държава от 9 до 12 век в Южна Италия с център град Неапол.

Първоначално е византийска провинция (тема), управлявана от военен губернатор (dux). Както и в други византийски територии на Италия местната аристокрация успява да превърне херцогството в автономна държава и да направи длъжността „херцог“ наследствена. Държавата, просъществувала повече от пет века през Ранното средновековие, е известна и под името Неаполитанско херцогство (на италиански: Ducato napoletano).

Неаполитанското херцогство е въвлечено от самото си раждане и през цялото си съществуване в непрекъсната поредица от войни, главно отбранителни, срещу натиска на своите мощни и многобройни съседи. Сред тях са главно лангобардските княжества Беневенто, Салерно и Капуа, сарацинските пирати, византийските императори, папите и накрая норманите, които окончателно го завладяват през 1137 г., слагайки край на неговата история.

Територията принадлежи първо към Византийската империя, но херцозите успяват да се откъснат от нейното господство. От 840 до 1137 г. херцогството се управлява от династията Сергии, основана от херцог Сергий I.

През 1137 г. херцогството и град Неапол стават част от норманското Сицилианско кралство на Рожер II.

Територия

Южна Италия през 1112 г.

През 7 век херцогството включва, в допълнение към Неапол, тясната зона на крайбрежните райони (като близките Амалфи и Гаета), които лангобардите не успяват да завладеят. То се простира в района на сегашния Метрополен град Неапол, включително отвъд града, Везувиано, полуостров Соренто и остров Капри, Флегрейските полета и островите Иския и Прочида, района на Афрагола, териториите на Помиляно д'Арко, Кайвано, Сант'Антимо, Джулиано (до езерото Патрия), района на Нолано, както и районите на сегашната провинция Казерта, като Аверсано. През 866 г. остров Капри е дарен на Амалфи след договор. Населението на столицата Неапол през този период варира между 30 и 35 хил. жители. Херцогският дворец се е намирал в древния квартал „Нил“, между сегашния хълм Монтероне и улицата „Спаканаполи“. Комплексът се характеризира с дворове, портици и градини.

История

Неаполитанският патрициат от херцогската епоха е представен от т. нар. „магнатски семейства“, регистрирани в седалищата на средновековния град: сред тях изпъкват тези на Капече, Ферарио, Мелузо, Пишичели, Папансоня, Боча, де Дженаро, Русо и Морфиза, и те имат особено значение в гражданския живот на града от 10 век.

Датата на раждане на Неаполитанското херцогство е несигурна. Ако е вярно, че в Неапол е имало dux (херцог) от Готската война (първият е бил Конон, споменат от Велизарий), също толкова е вярно, че в началото той не е имал граждански правомощия, а само военни (най-висшите граждански авторитет е Iudex, като напр. византиецът Схоластик, споменат от папа Григорий I^[1]). По-специално, папа Григорий I, след като напразно моли екзарх Роман да изпрати dux, назначава лично трибуна Констанций за командир на градския гарнизон, който успява да защити града при обсадата на Неапол през 592 г. от Аричис I от Херцогство Беневенто и Ариулф от Сполето.^[2]

Формирането на херцогството е постепенен процес, който води до все по-голямо значение на dux-а, който най-накрая става най-висшата гражданска и военна власт през 638 г. В писмо папа Хонорий I нарежда на Магистър Милитум Анатолий, вероятно dux на Неапол, да предаде на Iudex Provinciae войник от каструма на Салерно, виновен за убийството на брат му.^[3]

От 638 г. нататък гражданските и военните власти са централизирани в херцога (dux), назначен от и

мператора и подчинен първо на екзарха на Равена и след края на екзархата на стратега на Сицилия.

През 661 г., след като лангобардската заплаха намалява, Констант II назначава местния служител Василий за херцог: това е първата стъпка към формирането на независима от Византия държава. През 763 г. херцог Стефан II Неаполитански сече местни монети с лика на светеца-покровител и със собствен монограм. Според някои историци оттогава датира автономията на херцогството, но то продължава да бъде част, поне номинално, от Византийската империя.

През 818 г., след смъртта на херцог Антим, Неапол се връща за кратък период под прекия контрол на византийците, които изпращат своите служители Теоктист и протоспатария Теодор II да управляват града. През 821 г. със Стефан III херцогският пост се връща на местната управляваща класа. Арабската династия се установява в Палермо през 831 г., но вече в Неапол може да се забележи промюсюлманска политика с оглед на по-средиземноморската, отколкото континентална насоченост на херцогството.^[4]

През 836 г. неаполитанците трябва да се съюзят със сарацините, за да се изправят пред още една обсада от принцовете на Беневенто (петата за двадесет години). По-нататъшна значителна стъпка към пълна автономия е направена през 840 г., когато херцог Сергий I обявява херцогския пост за наследствен.

Рафаело Санцио, Битката при Остия, 1515-1515 г.

Особено важен е съюзът, довел до създаването на Кампанската лига, промотирана от папа Лъв IV за защитата на Рим. Това е първият исторически съюз на италианските държави, обединени военно срещу външната заплаха, който предхожда по-известната Ломбардска лига с около три века. През лятото на 849 г. Кампанската лига е главният герой на битката при Остия, увековечена от Рафаело Санцио в известна фреска в стаите на Рафаело във Ватикана. Флот, съставен от кораби от херцогствата Амалфи, Гаета, Неапол и Соренто, под ръководството на консула Цезарий Неаполитански, разбива сарацините, които се готвят да акостират близо до Остия с намерението да извършат нахлуването и унищожаването на Рим и на Папството.^[5]

Освен това през 10 век те също трябва да се защитават от целите на император Ото II Саксонски.

През 1027 г. херцог Сергий IV Неаполитански дарява Графство Аверса на групата нормандски наемници на Райнулф Дренгот, които са го подкрепили в поредната война срещу Княжество Капуа. От базата в Аверса, в рамките на един век, норманите успяват да покорят цяла Южна Италия, давайки живот на Кралство Сицилия. Неаполитанското херцогство е една от последните територии, които попадат в нормански ръце, с капитулацията на херцог Сергий VII през 1137 г.

Херцози на Неапол

Номинирани от Византия

• 598 или 599ː Мавренций
• 599-600ː Годискал
• 600-603ː ?
• 603-60?ː Гондуин
• 60?-610ː ?
• преди 610-616ː Йоан от Компса
• .616-661ː ?
• 661-666ː Василий (назначен от византийския император Констанс II)
• 666-670ː Теофилакт I
• 670-672ː Козма
• 672-677ː Андрей I
• 677-684ː Цезарий I
• 684-687ː Стефан I
• 687-696ː Бонел
• 696-706ː Теодосий
• 706-711ː Цезарий II
• 711-719ː Йоан I
• 719-729ː Теодор I
• 729-79ː Георги
• 740-755ː Григорий I
• 755-800ː Стефан II (установява официална независимост от Византийската империя през 763 г., свързва сина си Цезарий с властта, след това другия си син Григорий II от 788 до 794 г.)
• 794/800-801ː Теофилакт II
• 801-818ː Антим
• 818-821ː Теоктист (този период е покрит от представител на Византийската империя, за да сложи край на наследствената война)
• 821ː Теодор II
• 821-832ː Стефан III
• 832-834ː Боно
• 834ː Лъв
• 834-840ː Андрей II
• 840ː Контард

С наследствени титли

Тези херцози са по-независими от своите предшественици и не са избрани от императора, а са потомци на Сергий I, който е избран от гражданите.

Династия на Сергиите

• 840-864ː Сергий I (граф на Кума )
• 864-870ː Григорий III
• 870-877ː Сергий II
• 878-898ː Атанасий II
• 898-915ː Григорий IV
• 915-919ː Йоан II
• 919-928ː Марин I
• 928-968ː Йоан III
• 968-977ː Марин II
• 977-998ː Сергий III
• 998-1002ː Йоан IV
• 1002-1027ː Сергий IV (през 1027 г. дарява Графство Аверса на Райнулф Дренгот – първият нормански рицар в Южна Италия)
• 1027-1030ː Пандулф IV от Капуа
• 1030-1036ː Пандулф IV от Капуа (2-ро регентство)
• 1036-1042ː Йоан V
• 1042-1082ː Сергий V
• 1082-1097 или 107ː Сергий VI
• 1097 или 1107-1120/112ː Йоан VI
• 1120/1123-1137ː Сергий VII (норманско завладяване на Неапол)

Вижте също

• Неаполитанско кралство
• Сицилианско кралство
• История на Неапол
• Равенски екзархат
• Римско херцогство

Източници

• Francesca Luzzati Laganà, Il ducato di Napoli, в Giuseppe Galasso (a cura di), Storia d'Italia, vol. III: Il mezzogiorno dai Bizantini a Federico II, Torino, UTET, 1983,с. 327–338
• Willi Gundlach (a cura di), Epistolae Langobardicae collectae, in Monumenta Germaniae Historica, Epistolae, III, Epistolae Merowingici et Karolini aevi, Berolini, 1891

Бележки

1. Gregorio Magno, Registrum epistolarum, III, 1, 2 e 15.
2. Gregorio Magno, Registrum epistolarum, II, 31 e 46.
3. Gundlach с. 693-718..
4. L'Italia mediterranea e gli incontri di civiltà. Bari-Roma, Laterza, 2001. ISBN 88-420-6138-7. с. 61.
5. CAMPANA, LEGA in "Enciclopedia Italiana

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ducato di Napoli в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​