Херман Фегелайн

Херман Фегелайн
германски офицер от СС
Фегелайн през юни 1942 г.
Звание	групенфюрер
Години на служба	1925 – 1945
Служи на	Ваймарска република Нацистка Германия
Род войски	Райхсвер СС
Военно формирование	Вафен-СС
Командвания	8-а СС кавалерийска дивизия Флориан Гайер
Битки/войни	Втора световна война
Награди	Рицарски кръст Железен кръст
Дата и място на раждане	30 октомври 1906 г. Ансбах, Германска империя
Дата и място на смърт	28 април 1945 г. (38 г.) Берлин, Нацистка Германия
Херман Фегелайн в Общомедия

Херман Фегелайн (на немски: Hermann Fegelein) е германски групенфюрер, високопоставен член на Вафен-СС.

Биография

Фегелайн е роден в Ансбах, Бавария, в семейството на пенсионирания оберлейтенант Ханс Фегелайн. Като момче, работещо в конната база на баща си в Мюнхен, той става опитен ездач и участва в скокове. През този период се запознава с Кристиан Вебер, който е един от първите членове на нацистката партия. Вебер по-късно помага за влизането на Фегелайн в Шуцщафел (СС).^[1]

През 1925 г., след като учи в Мюнхенския университет в течение на 2 години, Фегелайн се присъединява към Reiter-Regiment 17. На 20 април 1927 г. той се присъединява към баварската държавна полиция в Мюнхен като кадет офицер.^[2] През 1929 г. напуска полицейската служба, когато е заловен да краде изпитни решения от кабинета на преподавателския надзорен орган. Официалното съобщение по онова време е, че той напуска по „семейни причини“. Фегелайн по-късно заявява, че е напуснал полицията „за своя сметка“, за да служи по-добре на нацистката партия и СС. В Мюнхен Фегелайн влиза в контакт с националсоциализма и СС. Баща му прави института си на разположение на СС като място за срещи, а учебните заведения и коне са използвани от конните единици на Щурмабтайлунг (СА) и СС.^[3][4]

Фегелайн се присъединява към нацистката партия (с номер на членство 1 200 158) и СА през 1930 г. Прехвърля се в СС на 10 април 1933 г., с членство 66 680.^[5] Работи е като инструктор в Reitinstitut Fegelein и става лидер на SS-Reitersturm, конна спортна група на СС. До средата на 1930-те години той поема администрацията на института от баща си. Повишен в СС-Оберщурмфюрер на 20 април 1934 г. и на СС-Хоптщурмфюрер на 9 ноември 1934 г. От ноември 1935 г. Фегелайн ръководи подготовката на курсове и съоръжения за конен спорт за Берлинските олимпийски игри. Той се опитва да изкара конен отбор, но не успява да надделее над силната конкуренция на кавалерийското училище в Хановер, което спечелва всички златни медали на конниците.

През септември 1939 г., след нахлуването на Полша, Фегелайн командва Totenkopf Reiterstandarte. Те са гарнизон във Варшава до декември. През май и юни 1940 г. участва в битката при Белгия и Франция като член на SS-Verfügungstruppe (по-късно преименуван на Вафен-СС). Части под командването му на Източния фронт през 1941 г. са отговорни за смъртта на над 17 000 цивилни граждани по време на наказателната операция „Припятски блата“ в Белоруска ССР. Като командир на 8-а кавалерийска дивизия Флориан Гайер през 1943 г. той участва в операции срещу партизани, както и в отбранителни операции срещу Червената армия, за които е награден с бронзовата бойна звезда.

След сериозно раняване през септември 1943 г. Фегелайн е преназначен от Хайнрих Химлер към персонала на щаба на Адолф Хитлер като негов служител за връзка и представител на СС. Фегелайн присъства на неуспешния опит за атентат срещу Хитлер на 20 юли 1944 г. Той е на служба във Фюрербункер в Берлин през последните месеци на войната и е застрелян за дезертиране на 28 април 1945 г., два дни преди самоубийството на Хитлер. Фегелайн е опортюнист, на когото Химлер дава най-добрите задачи и бързи промоции. Историците Уилям Ширер и Ян Кершо го характеризират като циничен и недостоен. Алберт Шпеер го нарича „един от най-отвратителните хора в кръга на Хитлер“.^[6]

Източници

1. Miller 2006, с. 306.
2. Joachimsthaler 1999, с. 285.
3. Krüger Scharenberg, с. 80.
4. Pieper 2015, с. 14.
5. Miller 2006, с. 305.
6. Fest 2006, с. 143.

Литература

• Antony, Beevor. Berlin: The Downfall 1945. London, Penguin Books, 2002. ISBN 0-670-88695-5. (на английски)
• Berger, Florian. Mit Eichenlaub und Schwertern. Die höchstdekorierten Soldaten des Zweiten Weltkrieges. Wien, Austria, Berger, 1999. ISBN 3-9501307-0-5. (на немски)
• The Hitler Book: The Secret Dossier Prepared for Stalin. New York, Public Affairs, 2005.
• Eberle, Henrik, Uhl, Matthias. Das Buch Hitler: Geheimdossier des NKWD für Josef W. Stalin, zusammengestellt aufgrund der Verhörprotokolle des Persönlichen Adjutanten Hitlers, Otto Günsche und des Kammerdieners Heinz Linge, Moskau 1948/49. Bergisch Gladbach, Germany, Bastei Lübbe, 2011. ISBN 978-3-404-64219-9. (на немски)
• Fellgiebel, Walther-Peer. Die Träger des Ritterkreuzes des Eisernen Kreuzes, 1939 – 1945: Die Inhaber der höchsten Auszeichnung des Zweiten Weltkrieges aller Wehrmachtteile. Friedberg, Germany, Podzun-Pallas, 2000, [1986]. ISBN 978-3-7909-0284-6. (на немски)
• Fest, Joachim C. Inside Hitler's Bunker: The Last Days of the Third Reich. New York, Picador, 2002. ISBN 978-0-312-42392-6.
• Fest, Joachim C. Die unbeantwortbaren Fragen: Notizen über Gespräche mit Albert Speer zwischen Ende 1966 und 1981. Hamburg, Rowohlt, 2006. ISBN 978-3-499-62159-8. (на немски)
• Görtemaker, Heike B. Eva Braun: Life with Hitler. New York, Alfred A. Knopf, 2011. ISBN 978-0-307-59582-9.
• Jaeger, Hans-Eckart. Als Hitlers Schwager das Spring-Derby gewann // Hamburger Abendblatt online, 18 май 2004. Архивиран от оригинала на 18 август 2010. Посетен на 8 юли 2015. (на немски)
• Joachimsthaler, Anton. The Last Days of Hitler: The Legends, the Evidence, the Truth. London, Brockhampton Press, 1999, [1995]. ISBN 978-1-86019-902-8.
• Junge, Traudl. Until the Final Hour: Hitler's Last Secretary. New York, Arcade, 2004. ISBN 978-1-55970-728-2.
• Kershaw, Ian. Hitler: A Biography. New York, W. W. Norton & Company, 2008. ISBN 978-0-393-06757-6.
• Krüger, Arnd, Scharenberg, Swantje. Zeiten für Helden – Zeiten für Berühmtheiten im Sport. Münster, Germany, LIT Verlag, 2014. ISBN 978-3-643-12498-2. (на немски)
• Longerich, Peter. Holocaust: The Nazi Persecution and Murder of the Jews. Oxford; New York, Oxford University Press, 2010. ISBN 978-0-19-280436-5.
• Miller, Michael. Leaders of the SS and German Police, Vol. 1. San Jose, CA, R. James Bender, 2006. ISBN 978-93-297-0037-2.
• Misch, Rochus. Hitler's Last Witness: The Memoirs of Hitler's Bodyguard. Barnsley, Frontline Books, 2014. ISBN 978-1-84832-749-8.
• O'Donnell, James P. The Bunker: The History of the Reich Chancellery Group. Boston, Houghton Mifflin, 1978. ISBN 978-0-395-25719-7.
• Patzwall, Klaus D., Scherzer, Veit. Das Deutsche Kreuz 1941 – 1945 Geschichte und Inhaber Band II. Norderstedt, Germany, Patzwall, 2001. ISBN 3-931533-45-X. (на немски)
• Pieper, Henning. Fegelein's Horsemen and Genocidal Warfare: The SS Cavalry Brigade in the Soviet Union. Houndmills, Basingstoke, Hampshire, Palgrave Macmillan, 2015. ISBN 978-1-137-45631-1.
• Scherzer, Veit. Ritterkreuzträger 1939 – 1945 Die Inhaber des Ritterkreuzes des Eisernen Kreuzes 1939 von Heer, Luftwaffe, Kriegsmarine, Waffen-SS, Volkssturm sowie mit Deutschland verbündeter Streitkräfte nach den Unterlagen des Bundesarchives. Jena, Germany, Scherzers Militaer-Verlag, 2007. ISBN 978-3-938845-17-2. (на немски)
• Shirer, William L. The Rise and Fall of the Third Reich. New York, Simon & Schuster, 1960. ISBN 978-0-671-62420-0.
• Simon, Ralf. Interview With Hitler's Bodyguard: The Secrets of Hitler's Last Living Aide // Der Spiegel. Hamburg, Germany, SPIEGEL-Verlag, 30 юли 2007. Посетен на 10 септември 2012.
• Stockert, Peter. Die Eichenlaubträger 1939 – 1945 Band 2. 4th. Bad Friedrichshall, Germany, Friedrichshaller Rundblick, 2012, [1997]. ISBN 978-3-9802222-9-7. (на немски)
• Thomas, Franz. Die Eichenlaubträger 1939 – 1945 Band 1: A–K. Osnabrück, Germany, Biblio-Verlag, 1997. ISBN 978-3-7648-2299-6. (на немски)
• Vinogradov, V. K. Hitler's Death: Russia's Last Great Secret from the Files of the KGB. London, UK, Chaucer Press, 2005. ISBN 978-1-904449-13-3.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Hermann Fegelein в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​