Хенрик Дембѝцки, с рождени имена Иполит Наполеон Хенрик Дембицки (Hipolit Napoleon Henryk Dębicki, с румънски вариант Дембински (Dembiński / Dembinski[1]), на български познат също като Хенрих Дембицки, е полски и румънски художник – живописец (портретист, баталист), карикатурист, илюстратор, литограф, полски писател и революционер, действал като военен кореспондент в Руско-турската война (1877 – 1878).
Наричан е създател на българската политическа карикатура.[2]
След Януарското въстание (1863) емигрира в Румъния. Според други данни за участието му във въстанието е осъден на каторжен труд и е изпратен в Томск в Сибир, успява да избяга през Туркестан, достига Румъния, където се установява.[3]
Работи като учител по рисуване в лицей в Букурещ и в гимназия в Браила. Там се запознава с българския поет и политически деец Христо Ботев. Сътрудничи му в българския емигрантски печат като илюстратор на негови статии. Автор е на множество политически карикатури и литографии за историята на българите.
Тази статия се нуждае от подобрение.
Необходимо е: редактиране на превода в раздел „Биография“.Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции.
Внук е на варшавски готвач, вероятно работил за Станислав Август Понятовски. Дядо му Войчех (Ян Лоранти?) Дембицки умира в Санкт Петербург. Баща му Якуб е роден в Гродно през 1795/1796 г. По-възрастен от Якуб, чичо Францишек е роден около 1792 г. във Варшава. Вдовицата баба Елеонора, родена Езиерска, се завръща във Варшава. Бащата и чичото на Иполит са отгледани от втория си баща, готвач, варшавянин, Павел Венцковски. Чичо Францишек става готвач, вероятно работи за царския управител, погребан е в колумбариума във Варшава Повонзки през 1858 г. Родителите на художника, Якуб и Марциана Бозницка от село Липа, дъщеря на иконом, женен във Варшава през 1827 г. Бащата на художника, Якуб, е търговец, чиновник, писател, той умира рано, през 1842 г. Под името Наполеон Дембицки той дебютира като писател през 1851 г., като отпечатва фантастичен разказ „Фрагмент от живота на двама известни личности“ и стихотворението „Muzyka (Музика)“ в сборника „Pamiętnik Literacki -Dzieło zbiorowe“, публикуван от Зенон Раппапорт. След това, през 1856 г., под свое име, той публикува стихотворението „Trzy Łzy (Три сълзи)“ в „Gazeta Codzienna" № 313. Под собственото си име той публикува през 1858 г. три поредици от карикатурни албуми, озаглавени „Sceny z życia (Сцени от живота)“, а през 1862 г. четири серии, озаглавени „Пътуване към ада, от нотите на моден турист“. Той също така публикува анонимно, в „Kurier Niedzielny“ в No 8 от 1862 г., дава неподписано, но подписано допълнение, рисунки, озаглавени „Sceny z Othello“, което е свързано с прочутата премиера на „Отело“ с Айра Олдридж, която се състоя във Варшава на 23 май 1862 г.). В сборника „ВАМПИРСКИ СПОМЕНИ ИЛИ ВАМПИРИ В ХУДОЖНИТЕ И ЛИТЕРАТУРНИТЕ СВЕТИ“, публикуван от първия му издател, роден в Лвов през 1830 г., син на Йоаким и Амалия, роден Ректор, от връстник, може би приятел от гимназията, Зенон Раппапорт, дава неподписани, но подписани чертежи "ND", чиято главна героиня е Анна де Ла Гранж (1825-1909), световноизвестна певица, сопран, която също се изявява във Варшава. В седмичника "Czytelnia Niedzielna" той разказва кратки разкази: "Пръстенът" (No 39 от 1858 г.) и "Ръката на провидението" (No 8 от 1860 г.), а вероятно и няколко други, отпечатани анонимно. Той работи и като журналист, в 34 -ия брой на 1861 г. на същата „Gazeta Codzienna“ откриваме неговата бележка, интересни факти от чуждестранната преса. Наполеон Дембицки е свързан със семейството на лекарите в Ландовски, защото те помагат при акта за раждане на дъщеря му седмица преди въстанието. Може би е част от въстаническото сатирично списание „Коса“. По време на въстанието 1863-1864 г. известно време той е командир на 4-ти отдел на Националната жандармерия във Варшава (област Муранов), след което вероятно е бил в подразделението „Коса“ на Павел Ландовски. Арестуван, свидетел по делото на Ромуалд Траугът. Осъден на 15 години работа в мини в Сибир. Вероятно в Тоболск той поема документите на починалия де Лампи, защото по-късно той се появява в Томск под това име. Там той трябва да издава илюстрованото сатирично списание „Osa“ и периодичното издание „Etap“, като същевременно играе важна роля в революционната конспирация. Той бяга ефективно, вероятно през Туркестан. През пролетта на 1867 г. той се появява в Сулина в делтата на Дунав, която се управлява от Comission Europèenne du Danube / Европейска комисия на Дунав. След това го намираме в Букурещ. В Румъния той използва името Иполит. Тук той се появява с рисунките си на 14 юли 1868 г. в сатиричното списание „Ghimpele”. Той е в Асмодеу от брой 1, а в следващия брой списанието получава винетка по негов дизайн. Той изпада в беда след публикуването в Гимпеле на 9 януари 1872 г. на карикатура, на която митрополит Нифон е изобразен да благославя коленичил вярващ, а изпод расотата му стърчат главите на двама незначителни постуланти, а в далечината играе друг свещеник с жената, и двете с чаши вино в ръка. Поради тази причина той бе съден в пресконференция, която завърши с оправдание на художника. Но преди това той е в беда, той е отвлечен от полицията и отведен до границата близо до турския Рушчук, където се грижи за него инженер, работещ за Турция, познат от Томск, Зигмунт Минейко (на гръцки: Ζίγκμουντ Μινέικο).
Той си сътрудничи с българската емиграция, илюстрира повечето от броя на списание "Тепан" и един от трите броя на списание "Будилник". през 1872 г. се премества в град Бржила, където започва работа като учител по калиграфия и рисуване, където работи до 1898 г. Тук издава учебник по рисуване, предназначен за истински гимназии. "Seria I de desene granuale tehnice". По време на войната с Турция той публикува патриотични образи в списание.
„Бой на румънски части на редут при с. Гривица“. Х. Дембицки
Сред най-известните му литографии са:
Второто сражение на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа в Карапановата кория на 8 юли 1868 г.
Симеон Велики влиза в Цариград през 924 г.
Първият български патриарх Антим I в обикновено и тържествено облекло
Polska jej dzieje i kultura, nakł. Księgarni Trzaski, Everta i Michalskiego, t. III, Warszawa 1930: Adam Szelągowski, Dzieje Polski w czasach Powstania Styczniowego, s. 554-555.
Hanna Górska, Eryk Lipiński: Z dziejów karykatury polskiej, Wiedza Powszechna, Warszawa 1977, s. 104-105, 119-120.
Tatiana Silianovska Dimitrova: ARPR, Studii Revista de istorie şi filosofie, IV, Anul 2, octombrie-decembrie, 1949, PE URMELE LUI BOTEV ŞI DEMBITZKI IN REPUBLICA POPULARĂ ROMÂNĂ, s. 90-104.
Tatiana Silianowska Dymitrow: Przegląd Artystyczny Nr 1-2, 1950, Hipolit Dębicki, Artysta polski bojownikiem o demokrację w Bułgarii, s. 13-16.
Камен Рикев: ДВЕ НЕПОЗНАТИ ИЛЮСТРАЦИИ ОТ ХЕНРИК ДЕМБИЦКИ С БЪЛГАРСКА ТЕМАТИКА, ПРОГЛАС, кн. 1, 2018 (год. ХХVII), ISSN 2367-8585, ISBN: 086179096.
Edmund Oppman: Przegląd Historyczno Wojskowy t. III 1930, WOJSKOWA ORGANIZACJA W POWSTANIU STYCZNIOWEM, s. 237-244.
Proces Romualda Traugutta i członków Rządu Narodowego akta Audytoriatu Polowego z lat 1863/1864 t. I-IV [w 5 vol.][red. Emanuel Halicz], PWN Warszawa 1960-1961, t. II (1), s. 268, 269, 274.
Mikołaj Berg: Zapiski o Powstaniu Polskiem 1863 i 1864 roku, t. III, Kraków 1899, s.195-196, 277, 285.
Устимович М.П.: Заговоры и покушение на жизнь наместника его императорского величества в царстве Польском и главнокомандующего войсками Варшавского военного округа генерал-фельдмаршала графа Берга 7 (19) сентября 1863 года, Варшава 1870, s. 102.
ZARYS POWSTANIA STYCZNIOWEGO OPRACOWANY W WARSZAWSKIEJ CYTADELI, Wrocław-Warszawa-Kraków-Łódź, PAN 1985, s. 278, 282.
Walery Przyborowski: DZIEJE ROKU 1863 t. 5, s. 66 (Dembiński – sic!).
Henryk Cederbaum: Powstanie styczniowe. Wyroki Audytoryatu Polowego z lat 1863, 1864, 1865 i 1866, Warszawa-Lublin-Łódź-Kraków 1917, s. 108.
Zbiór Zeznań Śledczych o Przebiegu Powstania Styczniowego, S. Kieniewcz, T. Kopriejewa, I. Miller, Wrocław-Warszawa-Kraków 1965, s. 372, 373
Prasa Tajna z Lat 1861-1864, S. Kieniewicz, I. Miller, Wrocław-Warszawa-Kraków 1970, część 3, s. 175- 181.
Н. П. МИТИНA, В глубине сибирских руд, НАУКА, Москва 1966, s. 58, (Нинель Петровна Митина.
РУССКО-ПОЛЬСКИЕ РЕВОЛЮЦИОННЫЕ СВЯЗИ. Т.2. Москва- WROCIAW, Изд-во «Академии наук СССР, 1963, s. 609, 615-618, 622, 624.
Zbigniew Klein: POLSKIE ŚLADY W BUDOWIE NOWOŻYTNEJ BUŁGARII 1877-1914, Łowicz 1999 ISBN 83-87222-15-1, s. 263-266.
Pamiętnik Literacki - Dzieło zbiorowe: Urywek z życia dwóch sławnych ludzi, oryginalnie napisał Napoleon Dębicki; Muzyka, Napoleon D...., Muzyka, wydanie Zenona Rappaporta,Warszawa 1851, s. 1-20, 80.
Gazeta Codzienna 1856 nr 313, „Trzy Łzy”, s. 3-4.
Napoleon Dębicki: SCENY z ŻYCIA, Ser. I, Warszawa 1858, Lit. A.Pecq & Co. (Biblioteka Wilanowska, obecnie BN-Polona).
Napoleon Dębicki: SCENY z ŻYCIA, Część 2, Część 3, Warszawa (1858/1859), Lit. A.Pecq & Co. (zbiory prywatne).
Czytelnia Niedzielna; rok trzeci, nr 39, 1858 ,Pierścień, s. 306-308; rok piąty, nr 8, 1860, Ręka Opatrzności, s. 62-64.
Gazeta Codzienna, Warszawa 1861 nr 34, s. 2.
Zenon Rappaport: PAMIĘTNIKI WAMPIRA CZYLI WAMPIR W ŚWIECIE ARTYSTYCZNO – LITERACKIM, Warszawa 1861: POSTĘP I EMANCYPACYA, OBRAZEK WSPÓŁCZESNY w DZIEWIĘCIU SZKICACH, napisany przez Jana Kapistrana Włóczykija, tom I, , s. 163 – 205, ilustracje na stronach 98, 170, 174, 183, 185 (Harvard College Library).
H. Emile Chevalier: BIOGRAPHIE de MADAME ANNA DE LA GRANGE, Montreal 1856.
Podróż do piekła, z notatek modnego turysty spisał N. Dębicki, litogr. D. Brauna,wydał J. Psurski, Drukarnia Rządowa, 1862, zeszytów IV (British Library, St. Pancras, London), Shelfmark(s): General Reference Collection 1871.d.12, UIN: BLL01000888171.
Kurjer Niedzielny: tygodnik polityczny, literacki i humorystyczny. 1862, no 8 + dod, dodatek „Sceny z Otella”.
Tygodnik Ilustrowany, 38 / 16.09.1876, s. 179, 188, 189.
Tygodnik Ilustrowany, 158 / 9.01.1886, s. 24.
Йордан Попов: Карикатурна броеница от Дембицки до Комарницки, 2013 Стършел, s. 7-12.
Генов Цонко, Освободителната война 1877-1878, изд. „Наука и изкуство“, София, 1978, s. 301.
Toader Buculei: O vatrǎ de luminǎ secularǎ- Liceul de Matematicǎ -Fizicǎ „Nicole Balcescu" din Brǎila, 1863-1988, 1988, Brǎila, s. 165-166.
Силяновска-Димитрова Татяна: Карикатурите на Х. Дембицки във вестниците "Тъпан" и "Будилник", София 1949.
ADRIAN-SILVAN IONESCU: PENEL ŞI SABIE, ARTISTI DOCUMENTARISTI ŞI CORESPONDENTI DE FRONT IN RAZBOIUL DE INDEPENDENTA 1877-1878, Bucuresti 2002, ISBN 973-8369-42-9, s. 11, 145-149, 152, 212, 225, 252, 30-303.
Bibliografia Polska XIX Stulecia, pod redakcją Karola Estreichera, profesora UJ, 1966, s. 58.
Kraszewski i wiek XIX, Studia, WYDAWNICTWO PRYMAT, ISBN 978–83–63470–33–3, s. 277.
Тъпан (вестник), Букурещ год. І, 1869 No. 1-18, год. ІI, 1870 No 1-2.
R. S. (Rybicki): „Kosa”, Tygodnik Ilustrowany 1909, Nr 32 – 35, s. 635 – 637, 671, 693, 714, 715.
Horia Vladimir Șerbǎnescu: CARICATURA MILITARǍ ÎN PRESA UMORISTICǍ ROMÂNEASCǍ DE LA UNIRE PÂNǍ LA RǍZBOIUL CEL MARE (1859–1916), SCIA.AP, Tom 3 (47), 2013, s. 18-19.
Doina Pungă, Grafica pe teritoriul României în secolul al XIX-lea. Litografia şi gravura în acvaforte, Bucureşti, 2009, s. 118-120, 134, 168
Ghimpele, 12, nr. 51, 9 ianuarie 1872, s. 4.
Resboiul; no.196/5 februarie 1878, no. 327/16 iunie 1878, calendarul Resboiului pe anul 1880".
Adrian-Silvan Ionescu, Penel şi sabie. Artişti documentarişti şi corespondenţi de front în Războiul de Independenţă (1877-1878), Bucureşti, 2002, s. 11, 145-149, 152, 212, 225, 252, 302, 303.
Камен Рикев „БЪЛГАРИН В ТЪМНИЦА" - ЕДНО ЗАБРАВЕНО ПОЛСКО СТИХОТВОРЕНИЕ ОТ 1877 Г, PROCEEDINGS OF UNIVERSITY OF RUSE - 2018, volume 57, book 6.3. 7 Г, s. 7-12.
Lech-Wanda: Bułgar w więzieniu. // Kłosy, 604, 13(25).01.1877, s. 3 (51).
Нинель Петровна Митина, Тамара Федоровна Федосова: Русско-польские революционные связи в подполье и ссылке 1864-1866, Мoсква 1963 s. 624-625 (BJ Uniwersytet Jagielloński).
Zygmunt Mineyko "Pamiętniki Zygmunta Mineyki" doprowadzone do 1869 r., pisane w Atenach w latach 1918-1925 T. 7, "Droga na Sybir. Droga w Syberii. Pobyt w Syberii. Ucieczka z Syberii". 1865-1866, s. 141-145 (Uniwersytet Jagielloński BJ Rks. 7092 I t. 7).
Източници
↑((ro)) Adrian-Silvan Ionescu: Mișcarea artistică oficială în România secolului al XIX-lea, NoiMediaPrint, București, 2008, pag. 195
