Фулк, заедно с по-големия си брат Жофроа Брадатия, започва служба при чичо си по майчина линия граф Жофроа II Мартел от Анжу, който през 1060 г. го прави рицар. Малко след това чичо му умира и Жофроа Брадатия получава голямото му наследство. Той дава на Фулк управлението на аквитанския Сентонж. Скоро Фулк се скарва с брат си. През 1067 г. Фулк затваря брат си, и по настояване на църквата го освобождава. Братята се скарват отново и след една година Фулк затваря отново брат си за винаги.
През 1096 г. Фулк пише недовършена история на Анжу и неговите владетели (Fragmentum Historiae Andegavensis).
Фамилия
Фулк се жени вероятно пет пъти.
Първи брак: 1068 г. с Хилдегарда де Боженси († пр. 1070), дъщеря на Ланцелин II де Боженси. С нея той има една дъщеря:
Четвърти брак: вер. с неизвестна по име дъщеря на граф Валтер I от Бриен.
Двете жени от третия и четвърти брак Фулк изгонва след известно време, вероятно заради близко кръвно родство.
Пети брак: 1089 г. с Бертрада дьо Монфор († 1117). През 1092 г. тя е отвлечена от крал Филип I от Франция и той се жени за нея на 15 май 1092 г., въпреки че тя още не е разведена от Фулк. Тя оставя на Фулк един син:
Jim Bradbury: Fulk le Réchin and the Origin of the Plantagenets. Studies in Medieval History Presented to R. Allen Brown. Boydell, Woodbridge 1989, ISBN 0-85115-512-X, S. 27 – 41.
Marie-Nicolas Bouillet et Alexis Chassang (dir.), Foulques IV d'Anjou, Dictionnaire universel d’histoire et de géographie, 1878
