Той е по-малък син (от 13 деца) на камерхер граф Фридрих Вилхелм Август фон Алвенслебен-Изеншнибе (1798 – 1853) и съпругата му Августа Фридерика Вилхелмина Шарлота фон дер Остен-Закен (1804 – 1890), дъщеря на Кристиан Фридрих Август Бернхард Лудвиг фон дер Остен-Закен (1778 – 1861) и графиня Амалия Луиза Мариана фон Хойм-Дройсиг (1763 – 1840). Майка му е придворна дама на Мария Анна фон Анхалт-Десау, принцеса на Кралство Прусия. Близнак е на Август фон Алвенслебен (1837 – 1870, убит при Марс ла Тур). Най-малкият му брат е генерал-лейтенант Алкмар фон Алвенслебен (1841 – 1898).[2] Баща му е от 1840 г. наследствен „граф на Алвенслебен-Изеншнибе цу Ветеритц“.
Фридрих фон Алвенслебен влиза в пруската войска на 2 май 1856 г. и края на декември 1857 г. е „секуде“-лейтенант. През март 1869 г. е хауптман и шеф на компания и участва през 1870/1871 г. във войната срещу Франция. Той получава Железен кръст II. класа и други ордени. В средата на януари 1879 г. става майор, от 1888 г. е полковник и командир на регимент. На 20 октомври 1891 г. той е генерал-майор и командир. През януари 1894 г. получава „Ордена на Червения орел“ II. класа и става генерал-лейтенант на 14 май 1894 г. при напускането му.
Фридрих фон Алвенслебен умира неженен и бездетен на 5 октомври 1894 в Хановер.
Литература
Julius von Basse, Karl von Kleinsorgen: Stamm-Liste des Infanterie-Regiments Herwarth von Bittenfeld (1. Westfälisches) Nr. 13. Belser-Verlag, Stuttgart ohne Jahr, S. 22.
August Maurhoff: Offizier-Stammliste des Königlich-Preußischen Infanterie-Regiments v. Winterfeldt (2. Oberschlesisches) Nr. 23. E.S. Mittler & Sohn, Berlin 1913, S. 37 – 38.
Deutsche Adelsgenossenschaft: Jahrbuch des Deutschen Adels. Erster Band, Verlag Bruer, Berlin 1896, S. 39 – 40.
