Фридрих Кристиан Делиус започва литературния си път с общественокритична лирика – стихосбирката „Рабош“ (1965) – и документални, остро сатирични текстове. След 1970-те години пише главно романи, в които разглежда теми от историята на Федерална република Германия. Известност му донасят романите „Банкер по време на бягство“ (1975), „Герой на вътрешната сигурност“ (1981), „Аденауерплац“ (1984) и най-вече „Заложници в Могадишу“ (1987). Следват „Крушите на Рибек“ (1991), „Възнесението на един държавен враг“ (1992), „Неделята, в която станах световен шампион“ (1994), „Домът на Америка и танцът около жените“ (1997), новелата „Трепкащият език“ (1999), романите „Създателят на крале“ (2001), „Моята година като убиец“ (2004), новелата „Портрет на майка ми като млада жена“ (2006) и романът „Жената, за която изобретих компютъра“ (2009).
За своя 70-годишен юбилей Делиус публикува биографичните си скици „Когато книгите все още помагаха“ (2012)
Библиография
Kerbholz, 1965
Wir Unternehmer, 1966 (zusammen mit Karl-Heinz Stanzick)
Wenn wir, bei Rot, 1969
Der Held und sein Wetter, 1971
Unsere Siemens-Welt, Berlin 1972
Rezepte für Friedenszeiten, 1973 (в съавторство с Nicolas Born и Volker von Törne)
