Той е най-възрастният син на граф Фридрих III фон Мьорс (* ок. 1354; † 12 май 1417) и съпругата му графиня Валбурга фон Сарверден (* пр. 1367; † 23 октомври 1418), дъщеря на граф Йохан II фон Сарверден и Клара фон Финстинген-Бракенкопф. Майка му е сестра и наследничка на кьолнскиятархиепископФридрих III фон Сарверден († 1414), който определя Фридрих IV за наследник на графството Сарверден.
През 1417 г. Фридрих IV наследява баща си граф Фридрих III. Той задържа графството Мьорс, а графството Сарверден дава през 1418 г. на по-малкия си брат Йохан I.[2]
Фридрих IV умира на 11 юли 1448 г. и е погребан в Св. Панталеон, Кьолн.
Фамилия
Фридрих IV се жени през 1392 г. за Енгелберта фон Клеве-Марк (* ок. 1383; † 7 декември 1458), дъщеря на Адолф III фон Марк (1334 – 1394) и Маргарета фон Юлих († 1425).[3] Чичо му архиепископ Фридрих III му подарява 10 000 гулдена. Те имат децата:[4]
Клара († 1459/61), 1448/58 абатиса на Санкт Квирин в Нойс
Литература
Hans-Walter Herrmann: Geschichte der Grafschaft Saarwerden bis zum Jahre 1527. 2 Bände, Saarbrücken 1957 – 1962, zugleich Dissertation, Saarbrücken 1959
Gerhard Köbler: Historisches Lexikon der deutschen Länder. Die deutschen Territorien vom Mittelalter bis zur Gegenwart, 1995, ISBN 3-406-39858-8.
Raphael de Smedt: Les chevaliers de l’ordre de la Toison d’or au XVe siècle. Notices bio-bibliographiques. (Kieler Werkstücke, D 3).Lang, Frankfurt am Main 2000, ISBN 3-631-36017-7, S. 57 – 60, Nr. 25.
Fritz Eyer: Das Territorium der Herren von Lichtenberg 1202 – 1480. Untersuchungen über den Besitz, die Herrschaft und die Hausmachtpolitik eines oberrheinischen Herrengeschlechts = Schriften der Erwin von Steinbach-Stiftung 10. 2. Aufl. Bad Neustadt an der Saale 1985 [Nachdruck des Werks von 1938]. ISBN 3-922923-31-3, S. 33.
Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. VII, Tafel 168.
Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, Band 29, 2013, Tafel 94.