PROFILBARU.COM

Франческо Мария Сфорца
Francesco Maria Sforza
	Франческо Мария Сфорца Francesco Maria Sforza
I. граф на Павия; II. граф на Бари
	Портрет на Франческо Мария Сфорца от Джовани Антонио Болфато ; (ок. 1495, Национална художествена галерия, Вашингтон)
Роден	30 януари 1491 г. Павия, Миланско херцогство
Починал	1512 г. (20 г.) Ангулем, Кралство Франция
Управление
Период	I. 1491 – 1499; II. 1494 – 1512
Други титли	абат на Мармутие; (1505 – 1512)
Герб
Семейство
Род	Сфорца
Баща	Джан Галеацо Мария Сфорца
Майка	Изабела Арагонска (Милано)
Братя/сестри	Бианка Сфорца; Иполита Мария Сфорца; Бона Сфорца
Съпруга	Изабела Арагонска
Деца	няма
	Франческо Мария Сфорца в Общомедия

Франческо Мария Сфорца, нар. ил Дукето („Малкият херцог“) (на италиански: Francesco Maria Sforza, detto "il Duchetto"; * 30 януари 1491, Павия, Миланско херцогство; † 1512, Ангулем, Кралство Франция), е граф на Павия (1491 – 1499), граф на Бари (1494 – 1512) и абат на Мармутие (1505 –1512).

Произход

Той е единствен син на Джан Галеацо Сфорца (* 1469, † 1494), херцог на Милано, и на съпругата му – неговата братовчедка неаполитанската принцеса Изабела Арагонска (* 1470, † 1524). Негови дядо и баба по бащина линия са миланският херцог Галеацо Мария Сфорца и Бона Савойска, а по майчина – крал Алфонс II и Иполита Мария Сфорца. Има три сестри:

Бианка, починала като малка
Иполита Мария (* 1493, † 1501), сгодена за Фердинанд Арагонски, херцог на Калабрия
Бона (* 1494, † 1557), кралица на Полша и велика херцогиня на Литва като съпруга на Зигмунт I Стари

Негов кръстник е Леонардо да Винчи.^[1]

Биография

Баща му Джан Галеацо официално е херцог на Милано, но всъщност неговият прачичо Лудовико „Мавъра“, син на първия херцог от династията Сфорца, Франческо, управлява години наред като наставник.

През 1494 г. император Максимилиан I Хабсбург сключва таен договор с Лудовико: императорът официално ще го инвестира като херцог на Милано, а Лудовико се ангажира с това да предложи своя съюз срещу французите.^[2] Договорът е скрепен от брака между императора и Бианка Мария Сфорца – дъщеря на покойния херцог Галеацо Мария Сфорца, брат на Лудовико. Инвеститурата е на 5 септември 1494 г. и за да я узакони, новият херцог открива правна тънкост: когато се ражда Лудовико, баща му Франческо вече е херцог на Милано за разлика от времето, когато се ражда по-големият му брат Галеацо.^[2]

Когато херцог Джан Галеацо умира на 20 октомври 1494 г., Херцогският съвет предпочита Лудовико като негов наследник, а не малкия Франческо, предвид заплахата на френския крал Шарл VIII, който започва да напредва към Италия.^[2]

На вдовицата Изабела Арагонска с децата ѝ е разрешено да остане да живее в херцогския апартамент с всички почести за нейния ранг.

Когато Шарл VIII умира, той е наследен от Луи XII, който като потомък на Валентина Висконти смята Миланското херцогство за свое наследство. Лудовико бяга в Бресаноне, оставяйки временно управление в Милано. Когато Луи XII влиза в града, Изабела се надява, че кралят може да даде на сина ѝ Франческо титлата, на която има право,^[2] но кралят има други планове: с оправданието, че иска да му даде образование съгласно ранга му, той взима Франческо във Франция.^[2] Там той по-късно става абат на Мармутие. Той никога повече не се връща в Милано и умира през 1512 г. на 20-годишна възраст след падане от кон.

Вижте също

Източници

Mariana Frigeni Careddu, Ludovico il Moro, Piacenza, Sperling&Kupfer Editori, 1997. ISBN 88-200-2434-9
Francesco "il Duchetto", genealogy.euweb.cz

Бележки

↑ The Sforza — Francesco Maria "il Duchetto" Sforza // Посетен на 6 окт. 2021.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д Mariana Frigeni Careddu. Ludovico il Moro. Piacenza, Sperling&Kupfer Editori, 1997. ISBN 88-200-2434-9

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Francesco Maria Sforza в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.