Франческо Борджия

Франческо Борджия Francisco de Borja y Trastámara
I. Херцог на Гандия II. Вицекрал на Каталония III. Католически светец
Алонсо Кано, Портрет на Франческо Борджия, 1624
Роден	Франсиско де Борха и Трастамара 28 октомври 1510 г. Гандия, Кралство Валенсия
Починал	30 септември 1572 г. (61 г.) Рим, Папска държава
Погребан	Мадрид, Испания
Религия	Католическа църква
Управление
Период	I. 1543 – 1550 II. 26 юни 1539 – ? III. 20 юни 1670 – понастоящем
Предшественик	I. Хуан де Борха и Енрикес
Наследник	I. Карло де Борха и Кастро
Канонизация
Празник	10 октомври[1]
Семейство
Род	Борджия
Баща	Хуан де Борха и Енрикес де Луна
Майка	Хуана де Арагон и Гуреа
Съпруга	Елеонора де Кастро Мело и Менесес
Деца	Карлос де Борха и Кастро Исабела де Борха и Кастро Хуан де Борха и Кастро Алвар де Борха и Кастро Хуана Франческа де Борха и Кастро Фернандо де Борха и Кастро Доротея де Борха и Кастро Алфонсо де Борха и Кастро
Други роднини	Александър VI Джовани Борджия Фердинанд II Арагонски Карл V Хуана Кастилска Изабела Арагонска Мария Арагонска Катерина Арагонска Филип II Фердинанд I Максимилиан II
Франческо Борджия в Общомедия

Франчèско Бòрджия, с пълно име Франсиско де Борха и Трастамара (на испански: Francisco de Borja y Trastámara; * 28 октомври 1510, Гандия, Арагонска корона; † 30 септември 1572, Рим, Папска държава), е 4-ти херцог на Гандия и вицекрал на Каталония.^[2] Канонизиран е за светец от папа Климент X на 20 юни 1670 г.^[3] и е честван на 3 октомври.

Произход

Той е роден в известното семейство Борджия, което е от испански произход, като син на Хуан де Борха и Енрикес де Луна и Хуана де Арагон и Гуреа. Неговият дядо по бащина линия, Джовани Борджия, втори херцог на Гандия, е един от синовете на Родриго Борджия (папа Александър VI), който следователно е негов прадядо. Неговият дядо по майчина линия е архиепископът на Сарагоса Алфонсо, извънбрачен син на крал Фердинанд II Арагонски. Неговата леля по бащина линия е Изабела Борджия Енрикес, игуменка с мирис на святост с името „Франсиска де Хесус“.

Биография

Той израства в Сарагоса и на 12-годишна възраст е изпратен като паж в Тордесиляс, където помага на кралица Хуана Лудата, която след смъртта на съпруга си се е оттеглила там заедно с дъщеря си, инфантата Катерина.

От 1528 г. е във Валядолид с Карл V: скоро спечелва благоволението на императрица Изабела Португалска, която го прави маркиз на Ломбай и го жени за португалската благородничка Елеонора де Кастро, от която има осем деца. Един от неговите племенници е Франсиско де Борха и Арагон. Той следва император Карл V в многобройни пътувания; през 1535 г. е в Тунис, а след това в Прованс.

През май 1538 г. императрица Изабела умира и Франческо е дълбоко потресен от гледката на трупа в напреднал стадий на разлагане на една от красавиците на епохата, и от проповедта на Йоан от Авила по време на погребалната служба. От този момент той започва пътуване към католическата вяра и евангелския живот. Започва да се посвещава на изучаването на теологията, като получава докторска степен.

На 26 юни 1539 г. Франческо е назначен за вицекрал на Каталония. През 1546 г. съпругата му Елеонора умира и той се поставя под духовното ръководство на отците йезуити. На 1 февруари 1548 г. полага своите тържествени обети и влиза в Обществото на Исус, но получава специално разрешение да остане светски, докато не изпълни задълженията си като родител на своите осем деца.

Жан-Пол Лоран, Франческо Борджия пред ковчега на Исабела Португалска

На 23 октомври 1550 г. достига Рим, където е ръкоположен за свещеник и става един от основните сътрудници на Игнатий Лойола. Допринася с голяма сума пари за създаването на „Римския колеж“, днешния Григориански университет, и е натоварен да контролира разпространението на Йезуитския орден на Иберийския полуостров.

На 10 юни 1554 г. е назначен за генерален комисар в Испания. Франческо отказва номинацията за кардинал, предложена му първо от папа Юлий III, а след това от Пий IV, Пий V и накрая от Григорий XIII. През 1565 г. основава йезуитските мисии в Перу и Флорида. Той също така е назначен за изпълнител на завещанието на Карл V. Отзован от Пий IV, през 1561 г. се завръща в Рим, където се сприятелява с кардиналите Микеле Гизлиери (бъдещ Пий V) и Карло Боромео, и на 20 януари 1565 г. е назначен за генерален викарий на Компанията.

На 2 юли 1565 г. е избран за „генерален началник“ на Обществото на Исус, наследявайки Диего Лайнес. Дава голям тласък на мисионерската дейност на Ордена в Индия, Бразилия и Япония. Що се отнася до духовното и интелектуално формиране на младите религиозни мъже, той издава нови правила за обичаите и обучението на начинаещите и нарежда за тях да бъдат построени „Къщата“ и църквата „Свети Андрей при Квиринала“. По време на понтификата на Пий V отговаря за подпомагането на кардинал-племенника Микеле Бонели в неговите дипломатически мисии, но тези пътувания са фатални поради лошото му здраве: 61-годишният Франческо умира в Рим през 1572 г., малко след като отново отказва номинацията за кардинал от част от новоизбрания Григорий XIII.

Култ

Francesco Borgia, Opera Omnia, Bruxelles, François Foppens, 1675

Папа Урбан VIII го провъзгласява за блажен на 23 ноември 1624 г. след възстановяването на внучката на херцога на Лерма (на когото Франческо Борджия е дядо по майчина линия), след като е помолено изричното му застъпничество. На 20 юни 1670 г. Франческо е канонизиран за светец от папа Климент X. Литургичният му възпоменание се пада на 30 септември^[4] (10 октомври по календара на Тридентската литургия).

Брак и потомство

∞ 1529 г. за Елеонора де Кастро Мело и Менесес, придворна дама на кралица Изабела Португалска, от която има пет сина и три дъщериː

• Карлос де Борха и Кастро (* 1530, † 1592), 5-ти херцог на Гандия, ∞ 1548 за Мадалена де Сентелес и Кардона, от която има четири сина и три дъщери
• Исабела де Борха и Кастро (* 1532, † 1558), ∞ 1548 за Франческо Гомес де Сандонал и Рохас, граф на Лерма, от когото има един син
• Хуан де Борха и Кастро, 1-ви граф на Маялда (* 1533, † 1606), ∞ 1552 за Лоренца де Оназ и Лойола († 1575), от която има четири дъщери. 2. за Франческа де Арагон и Баредо, от която има пет деца
• Алвар де Борха и Кастро (* 1534, † 1594), ∞ за племенницата си Елвира де Енрикес и Борха (дъщеря на Джована Франческа), от която има двама сина и четири дъщери
• Хуана Франческа де Борха и Кастро (* 1536), ∞ 1550 за Джовани де Енрикес и Алманса и Рохас, маркиз на Алканисес, от когото има една дъщеря
• Фернандо де Борха и Кастро (* 1537), ∞ за Виоланте де Армендия, от която има един син
• Доротея де Борха и Кастро (* 1538, † 1552), монахиня кларисинка.
• Алфонсо де Борха и Кастро (* 1539), ∞ 1567 г. за Елеонора де Норона, от която няма деца.

Елеонора прекарва последните си дни в манастир близо до Гандия, където умира на 27 март 1546 г. След нейната смърт Франческо Борджия се отказва от състоянието си и от благородническите си титли в полза на сина си, и се установява в Рим.

Източници

1. www.catholic.org
2. P. Suau, Histoire de Saint François de Borgia, Paris, 1910
3. St Francis Borgia
4. Martyrologium Romanum. Città del Vaticano, Typis vaticanis, 2001. ISBN 88-209-7210-7.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Francesco Borgia в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​