Франц Тоула (на немски : Franz Toula ) австрийски геолог и един от изследователите на България .[ 1] [ 2]
Произход ранни години (1845 – 1875)
Роден е на 20 декември 1845 г. във Виена , Австрийска империя . Студент е на Фердинанд фон Хохщетер , след това и негов асистент, а след смъртта на Хохщетер оглавява Катедрата по геология във Императорския политехнически институт във Виена.
Изследователска дейност (1875 – 1892)
Преди да се насочи към България Франц Тоула обикаля Австро-Унгария , европейската част на Русия и Урал .
Първото си пътуване в България започва на 9 август 1875 г. от град Видин .[ 3] Изследва предимно района между Видин, Ниш , Пирот и София , като насочва вниманието си и към Стара планина . Пресича я на три места – през Петроханския проход , Шипченския проход и Искърския пролом .
При второто си идване в България (през 1880) Тоула обикаля Западна Стара планина достигайки до долината на река Малки Искър .
За трети път идва през 1884 г. и изследва Средна Стара планина на изток до Твърдишкия проход . Пресича я 9 пъти. През 1888 г. Франц Тоула е отново в България и изучава Източна Стара планина , Рила и областта между София, Кюстендил и Дупница .
През 1892 г. е за пети път в България и обикаля района на Силистра и Западна Добруджа .
Франц Тоула изучава геологията на България около 15 години и оставя много ценни данни, спомогнали за по-бързото развитие на родната геология.[ 4]
Следващи години (1892 – 1920)
Паметна плоча на Франц Тула във Виенския технически университет.
От 1898 г. и до смъртта си е член на Българската академия на науките .
Умира на 3 януари 1920 г. във Виена на 74-годишна възраст.
Геоложка карта на Княжество България и Източна Румелия, публикувана от Франц Тула през 1890 г. Картата е изложена в Музея по палеонтология и исторична геология на Софийския университет "Свети Климент Охридски"
Библиография
Eine geologische Reise nach Kleinasien (Bosporus und Südküste des Marmarameeres) , Beiträge zu Paläontologie Österreich-Ungarns, Band 12, Heft 1, 1898
Toula, Franz. Geologische Untersuchungen im östlichen Balkan und in den angrenzenden Gebieten // Denkschriften der Kaiserlichen Akademie der Wissenschaften, Mathematisch-Naturwissenschaftliche Classe (57). 1890. с. 323 – 400. Посетен на 20 май 2018.
Lehrbuch der Geologie , Wien: Hölder 1900 (Text- und Atlas-Band), 2. Auflage 1906, 3. Auflage 1918
Die Steinkohlen, ihre Eigenschaften, Vorkommen, Entstehung und nationalökonomische Bedeutung , 1888
Die Tiefbohrung bis 600 m Tiefe auf dem Gebiete der Fabrik chemischer Produkte und zwar der Holzverkohlungs-Industrie-Aktien-Gesellschaft in Liesing bei Wien . In: Nova Acta. Abhandlungen der Kaiserlich Leopoldinisch-Carolinischen Deutschen Akademie der Naturforscher. Band C Nr. 3. Halle, 1914.
Източници
↑ Делирадев, П. Франц Тоула // Изследвачите на България. Т. 1 - Чужденци. Печатн. „Гладстон“, 1929. с. 46 – 50.
↑ Ванков, Лазар . Поменик на Българската академия на науките: професор Franz Toula // Летопис на Българската академия на науките (5). 1922. с. 69 - 71.
↑ Toula, Franz. Eine geologische Reise in den westlichen Balkan und in die benachbarten Gebiete . Wien, Alfred Hölder, 1876. Посетен на 20 май 2018.
↑ Виж Иречек, Конст. Геологический очерк от професор д-р Франц Тоула във Виена // Княжество България: Негова повърхнина, природа, население, духовна култура, управление и нова история . Пловдив, Хр. Г. Данов, 1899. с. 15 – 37. Посетен на 20 май 2018.
Литература
Панайотов, И. и Р. Чолаков, Календар на географските открития и изследвания , София, 1989, стр. 244.
Нормативен контрол