Франсоа-Рене, виконт дьо Шатобриан (на френски: François-René, vicomte de Chateaubriand) е виден френскиписател, представител на френския романтизъм и политик.
Биография
Франсоа-Рене дьо Шатобриан е роден в обедняло аристократично семейство в Сен Мало. Бащата на Шатобриан обаче успява да възвърне благоденствието на рода, търгувайки с колониите. Пристига в Париж през 1788 г., когато се сближава с Жан-Франсоа дьо ла Арп, Мари-Жозеф Жение и др.
Шатобриан подкрепя пламенно идеалите на ултрароялистите и сътрудничи в техния орган Conservateur.
През 1820 г. е един от пълномощниците на конгреса във Верона и спомага за приемането на решение за разгромяване на революцията в Испания, сломявайки съпротивата на Великобритания, наричана от Шатобриан Коварния Албион[1]. След завръщането си е назначен за министър на външните работи.
След преврата от юли 1830 г., довел до либералната Юлска монархия, начело с Луи-Филип, Шатобриан се оттегля от политическия живот, но не приема епохата, настъпила след залеза на Втората реставрация.
Творчество
Основни произведения
Есе за революциите (Essai sur le revolutions,1797)