Франк Рост

Франк Рост
Лична информация
Прякор	Фойстел
Роден	Франк Рост 30 юни 1973 г. (51 г.) Кемниц, Източна Германия
Ръст	194 cm
Пост	вратар
Настоящ отбор
Отбор	Ню Йорк Ред Булс
Номер	1
Юношески отбори
1981 – 1982 1982 – 1986 1986 – 1991 1991 – 1992 Локомотив Запад Лайпциг Кемий Бьолен Локомотив Лайпциг Маркклееберг
Професионални отбори¹
Години Отбор М Г 1992 – 2002 2002 – 2007 2007 – 2011 2011 Вердер Бремен Шалке 04 Хамбургер ШФ Ню Йорк Ред Булс 147 130 149 11 (1) (0) (0) (0)
Национален отбор²
2002 – 2003 Германия 4 (0)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства  и е актуална към 2 август 2009. 2. Информацията е актуална към 25 май 2008.
Франк Рост в Общомедия

Франк Рост (на немски: Frank Rost) е германски футболен вратар, роден на 30 юни 1973 в Карл-Маркс-Щат днес Кемниц, (Източна Германия).

Кариера

Франк Рост започва да тренира футбол в лайпцигския „Локомотив Запад“, а през 1982 преминава в „Кемий Бьолен“. В тези начални години той играе като нападател, а на 13 години застава на вратата. От 1986 г. играе за „Локомотив Лайпциг“, а след Обединението на Германия – във ФК Маркклееберг.

През 1992 е трансфериран във Вердер Бремен, като първоначално рядко намира място сред титулярите. След като титулярният вратар Оливер Рек преминава в Шалке 04 през 1998 г., Рост става първи вратар на отбора. С този тим става шампион на Германия през 1993 и два пъти печели купата на страната (1994, 1999). През 2002 той също преминава в Шалке, където през 2005 г. става вицешампион и носител на Купата на лигата и играе финал за купата на Германия.

В началото на есенния полусезон 2006 Рост се контузва и е заменен от Мануел Нойер, който се представя доста добре. След два мача Рост се завръща като титуляр, но след не особено убедителна игра в следващите мачове от Бундеслигата (три победи и три загуби от шест мача, при голова разлика 7:10) и отпадането от Нанси в първи кръг на Купата на УЕФА е оставен на резервната скамейка, а треньорът Мирко Сломка оправдава постъпката си с думите, че на Рост му „липсва доза късмет“.^[1] Тъй като Сломка не слага Рост в плановете си като титулярен вратар, вратарят преминава в Хамбургер ШФ през зимната пауза, подписвайки договор за две години.

През сезон 2007/2008 печели наградата за най-много мачове за първенство без допуснат гол (13).

За националния отбор Рост има четири мача, като дебютът му е през 2002 г. срещу САЩ.

Личен живот

Рост е роден в спортно семейство. Родителите му са национали на ГЗР по хандбал. Петер Рост е златен медалист от олимпиадата в Москва през 1980, а Кристина Рост е носителка на сребърен медал от Олимпийските игри през 1976 в Монреал.

Франк Рост е женен, има една дъщеря.

Успехи

• 1х Шампион на Германия: 1993 (с Вердер)
• 2х Вицешампион на Германия: 1995 (с Вердер), 2005 (с Шалке)
• 2х Носител на Купата на Германия: 1994, 1999 (с Вердер)
• 2х Финалист за Купата на Германия: 2000 (с Вердер), 2005 (с Шалке)
• 1х Носител на Купата на лигата: 2005 (с Шалке)
• 2х Финалист за Купата на лигата: 1999 (с Вердер), 2002 (с Шалке)
• 2х Носител за Суперкупата на Германия: 1993, 1994 (с Вердер)
• 1х Полуфинал за Купата на УЕФА: 2006 (с Шалке)
• 1х Четвъртфинал за Купата на УЕФА: 2000 (с Вердер)
• 1х Носител на Купа Интертото: 2007 (с Хамбургер)

Любопитно

• Рост е един от двамата вратари (другият е Йенс Леман), вкарали гол от игра в мач от Бундеслигата. На 31 март 2002 в мача между Вердер и Ханза вратарят прави резултата 3:3, отбелязвайки минута преди края. В добавеното време Вердер дори успява да вкара още един гол и така печели мача.

• В края на предаването на немската държавна телевизия ZDF „Актуално спортно студио“ гостите трябва да вкарат футболна топка от седем метра във врата с две дупки – горна и долна – с диаметър 55 см, като имат по три опита на дупка. Франк Рост е един от осем гости на предаването (другите са Гюнтер Нетцер, Руди Фьолер, Гюнтер Херман, Райнхард Зафтих, Матиас Бекер, Ролф Фрингер и Франк Пагелсдорф), успели да вкарат пет пъти. Няма гост, уцелил дупките и при шестте си опита.

Външни препратки

• Официален сайт

Източници

1. „Новият не е нов“. Сайт на УЕФА.