След неуспеха на Мартенската революция в Германия от 1848/49 г. бъдещият баща на Франк Ведекинд – лекар-гинеколог – се преселва в Америка, където натрупва значително състояние по времето на Калифорнийската златна треска. В Сан Франциско се жени за швейцарка и през 1864 г. младото семейство се завръща в Германия, като се установява в Хановер. Там на 24 юли 1864 г. се ражда Франк Ведекинд.
През 1872 г. емигрират в Швейцария. Като опозиция на новосъздадената пруско-немска империя бащата е купил двореца „Ленцбург“ в кантона Ааргау. Там Франк Ведекинд прекарва ранните си години. През есента на 1872 г. постъпва в ленцбургското областно училище и завършва гимназия.
След като полага матура през 1884 г. Ведекинд започва да следва немска и френска литература в Лозанския университет. Още същата година по желание на бащата се премества в Мюнхенския университет, където записва право, но и тук прекъсва следването си. Работи между другото като журналист и шеф на рекламния отдел на швейцарската фирма за хранително стоки „Маги“. За кратко е секретар в „Цирк Херцог“. Приятелският му кръг се състои от художници и циркови артисти. Цирковите представления очароват Ведекинд през целия му живот и вдъхновяват неговото творчество.
През лятото на 1888 г. Франк Ведекинд според очакванията на баща си започва отново да следва право в Цюрих. Когато през октомври същата година бащата умира, Ведекинд прекъсва и това следване. Бащата му оставя значително наследство, което позволява на сина да води независим и свободен творчески живот, но само за няколко години състоянието се стопява.
Разпространяването на едно сатирично стихотворение за кайзер Вилхелм II („В обетованата земя“) принуждава Ведекинд да бяга в Париж. Когато през следващата година се завръща в Германия, е осъден за „оскърбление на монарха“ и за шест месеца е хвърлен в затвора.
До смъртта си Ведекинд живее в Мюнхен заедно със съпругата си, австрийската актриса Тили Невес, която играе главните роли в много от неговите пиеси. Когато в началото на Първата световна война консервативно-националистическите сили в Германия вземат надмощие, Ведекинд отново изпада в материални затруднения.[1]
Франк Ведекинд умира на 9 март 1918 г. вследствие на усложнения след операция на апендицит.
Пиеси (подбор)
Пробуждане на пролетта, Корица на оригиналното издание от 1891 г.
Kinder und Narren, Drama (1890)
Frühlings Erwachen, Drama (1891)
Пробуждане на пролетта. Трагедия на детската душа, изд.: Стара Загора (1909), прев. Цветан Маринов
Пробуждане на пролетта. Трагедия на детската душа, изд.: Хемус, София (1918), прев. Цветан Маринов
Пробуждане на пролетта, изд.: Пигмалион, Пловдив (2003), прев. Владко Мурдаров
