Филип Панайотов
Филип Панайотов | |
Роден |
|
---|
Починал |
|
---|
|
Област | История на журналистиката |
---|
Работил в | Софийски университет |
---|
Публикации | „Вестници и вестникари“ (2008) |
---|
Филип Ламбев Панайотов е български журналист и изследовател на историята на българската журналистика и печат, професор в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.[1]
Биография
Филип Панайотов е роден на 30 октомври 1933 г. в с. Златарица, Еленско. Той е един от първите преподаватели в специалността „Журналистика“ във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет. Преподавател по история на българската журналистика, зам.-декан, ръководител на катедра „История и теория на журналистиката“.[1] Преподава и народопсихология в УНСС.[1]
Защитава дисертация за научната степен доктор на науките на тема „Печатът в огъня на въстанието (Септемврийското въстание 1923 г. и българският периодичен печат)“ (1980). Доцент от 1973 г. и професор от 1984 г.[2]
Още като млад журналист става главен редактор на вестник „Пулс“, а след това и на списание „Младеж“ (1968 – 1974). Става основател и главен редактор на вестник „АБВ“ (1979 – 1989). По-късно създава и става първи директор на Университетското издателство „Св. Климент Охридски“.[1]
Умира на 14 юни 2023 г.[3]
Библиография
- „Участието на младежта в Септемврийското въстание 1923“. София: Народна младеж, 1958.
- „1923“. София: Народна просвета, 1963.
- 2 изд. София: Народна просвета, 1973.
- „Автопортрет на поколението“. София: Народна младеж, 1965.
- „На твоите години. Разкази за деца и юноши“. София: Народна младеж, 1966.
- 2 изд. София: Народна младеж, 1986.
- „В страната на Съветите - 30 години по-късно“. София: Български писател, 1967.
- „Съвременници на бъдещето“. София: Народна младеж, 1971.
- „Гусларят. Исторически разказ в картинки“. София: Наука и изкуство, 1973.
- „Димитър Найденов - познатият и неизвестният“. София: Партиздат, 1973.
- „Печатът в огъня на въстанието 1923. Септемврийското въстание и българският периодичен печат“. София: Наука и изкуство, 1979.
- „Документът: Отворено писмо до работниците и селяните в България“. София: Партиздат, 1979.
- „Бачо Киро“. София: Отечество, 1980.
- „Двубой в ефира 1941-1944“. София: Партиздат, 1980.
- 2 изд. София: Христо Ботев, 1995.
- 3 изд. София: Захарий Стоянов, 2014.
- „Йосиф Хербст: Живот и смърт“. София: Партиздат, 1981.
- 2 изд. София: Христо Ботев, 1995.
- 3 изд. София: Захарий Стоянов, 2014.
- „Чучулигите. Документален разказ за първите български социалисти с извадки от техни писма, дневници и спомени, съобщения от тогавашната преса и материали от полицейските архиви“. София: Народна младеж, 1981.
- „Септемврийското въстание 1923“. София: Септември, 1983.
- „Доктор Кръстю Раковски. Допълнения към автобиографията му“. София: Партиздат, 1988.
- „Истината, в която никой не повярва“. София: УИ Климент Охридски, 1990.
- „И мъртвите ще проговорят. Допълнения към автобиографията на д-р Кръстю Раковски“. София: Партиздат, 1990.
- 2 изд. София: УИ Климент Охридски, 2002.
- „Царе и царедворци“. София: Христо Ботев, 1993.
- „Старобългарска публицистика (лекции)“. София: УИ Климент Охридски, 1996.
- „Животът и смъртта на Кръстю Раковски“. София: Захарий Стоянов, 2003.
- „Вестници и вестникари“. София: Захарий Стоянов, 2007.
- „Изрезки от стари вестници“. София: Захарий Стоянов, 2009.
- „Без недомлъвки (Полемични статии, реплики и апострофи)“. София: УИ Климент Охридски, 2011.
Източници
Външни препратки
- От и за Филип Панайотов в Своден каталог НАБИС - национален каталог на академичните библиотеки в България
- Филип Панайотов, Разумът няма цветове, в-к Култура, бр. 42, 5 ноември 2004
- Филип Панайотов: Да не тревожим душите си с неща, които не пребъдват вечно, сайт на Кеворк Кеворкян
- Деян Кюранов, Отиде си Филип Панайотов, Портал за култура, изкуство и общество, 15 юни 2023
Нормативен контрол | |
---|
|
|
|