Лига Депортива Университария де Кито (на испански: Liga Deportiva Universitaria de Quito), по-известен като Лига де Кито, е еквадорски футболен отбор от столицата Кито.
Това е единственият отбор от тази държава, печелил международни титли – Копа Либертадорес през 2008 г. и Рекопа Судамерикана през 2009 г. Освен това е деветкратен шампион на Еквадор, по този показател е на четвърто място в Еквадор.
През 1954 г. аматьорската футболна асоциация на Пичинча се трансформира в професионална и започва да организира професионално първенство за отборите от Кито и Амбато. Това е Кампеонато Професионал Интерандино, който заедно със стартиралия четири години по-рано Кампеонато Професионал де футбол де Гуаякил представлява най-високото ниво на футбола в страната. Победителите в тях обаче не се водят като шампиони на Еквадор до 1957 г., когато първите два (по-късно четири) отбора от всяко първенство започват да играят мачове помежду си за тази титла. ЛДУ не успява да спечели този финален турнир, въпреки че доминира в Интерандино с шест титли (1954, 1958, 1960, 1961, 1966, 1967) и пет втори места. Първите чужденци в отбора идват в края на 1950-те и през 1960-те години – сред тях са бразилецът Жозе Гомеш Ногейра, чилиецът Роман Сото и парагваецът Хосе Мария Окампо и уругваецът Франсиско Бертоки.
През 1967 г. вместо регионални турнири започва да се организира едно общонационално първенство – Серия А. ЛДУ се започва участието си в него през 1968 г. и само година по-късно триумфира за първи път в историята си като шампион на Еквадор. В този шампионски отбор освен Жозе Гомеш Ногейра и Франсиско Бертоки личат имената на Хорхе Тапия, Армандо Лареа, Карлос Риос, Сантяго Але, Енрике Портия и Рамиро Тобар. Успехът осигурява на ЛДУ правото на участие в турнира Копа Либертадорес, където достига втората фаза, а Бертоки и Оскар Мас от Ривър Плейт стават голмайстори с по 9 гола. Успехите на ЛДУ обаче не траят дълго – през 1972 г. отборът завършва на предпоследно място в осемчленната Серия А и тъй като в нея има място само за четири отбора от провинция Пичинча, трябва да играе плейоф срещу най-добрия отбор от Пичинча в Серия Б – Универсидад Католика. ЛДУ губи мача и изпада в Серия Б, а след това и в по-долна дивизия. През 1974 г. отборът отново е в Серия А и дори успява да спечели втората си шампионска титла, а година по-късно – и третата. При съответните участия в Копа Либертадорес тимът стига два пъти до полуфинал. В основата на тези поредни успехи са колумбийският треньор Лионел Монтоя и играчите Поло Карера, Оскар Субия, Хорхе Тапия, Густаво Тапия, Валтер Маесо, Хуан Карлос Гомес, Рамиро Тобар, Хуан Хосе Перес и Роберто Сусман.
Контрастирайки на успехите от 1970-те, 1980-те години са безплодни, като най-добрите постижения са второ място през 1981 г., участие в Копа Либертадорес през 1982 г. и голмайсторската титла на Пауло Сезар през 1981 г.
Преди началото на мача срещу Сан Лоренцо (Арж) от Копа Америка 2008
ЛДУ е отборът с най-много фенове в Кито и е на второ място по този показател в страната след Барселона (Гуаякил).[1]Ултрасите наричат себе си Бялата смърт (La Muerte Blanca) и по време на домакинските мачове заемат южната трибуна на стадиона, подкрепяйки отбора с големи знамена, факли и барабани.
Съперничества
Суперкласико де Кито, 2005 г.
Най-дългопродължаващото съперничество е с Аукас, отбор от Южен Кито, основан през 1945 г. Дербито между двата отбора е наречено Ел Суперкласико де Кито (Супердербито на Кито). Още първите срещи са много оспорвани. Аукас и Депортиво Еквадор трябва да определят отбора, който печели промоция в по-горна дивизия. Футболният съюз решава те спорят за мястото и с последния от първа дивизия – ЛДУ. В първата среща Аукас побеждава Депортиво, а след това Депортиво решава да се оттегли. На 11 февруари 1945 г. ЛДУ и Аукас завършват наравно. Седмица по-късно ЛДУ води до деведесатата минута с 2:1 и хронометристът обявява край на мача, но съдията не забелязва това и в 92-рата минута Аукас вкарва изравнително попадение. От ЛДУ настояват за смяна на рефера преди двете продължения по 15 минути, но искането им не е изпълнено. В продълженията не падат голове. След това е взето соломоновско решение и двата отбора да получат право да играят в горната дивизия.[2] Най-големите победи на ЛДУ в дербито са 8:0 през 1989 г. и 6:0 през 1960 и 1964 г., а най-големите загуби – 7:0 през 1947 и 5:1 през 2004 г. От 2006 г. Ел Суперкласико не се провежда, защото Аукас изпада в Серия Б.
Други дербита с участието на ЛДУ са Ел Класико Капиталино срещу Депортиво (Кито), мачовете срещу Ел Насионал, ЕСПОЛИ, несъществуващия вече Политекнико, Барселона (Гуаякил) и Емелек.
Емблема
Настоящата емблема на ЛДУ е бяла буква U на фона на обърнат равностранен триъгълник, който е наповина син и наполовина червен – цветовете на знамето на Кито. Въведена е през 1990-те години. Преди това емблемата е била червена буква U. След представянето на новата емблема през голяма част от времето над нея има няколко сини звезди, символизиращи шампионските титли на отбора. По-късно те са махнати, а след спечелването на Копа Либертадорес през 2008 г. са заменени от една жълта звезда. Втора жълта звезда е добавена след спечелването на Рекопа Судамерикана.
