PROFILBARU.COM

Урахите (на немски: Haus Urach, Grafen von Urach) са швабски благороднически род от 12 и 13 век с главна резиденция при Урах (днес Бад Урах в Баден-Вюртемберг). Графовете на Урах са роднини с графовете на Ахалм. От този род произлизат графовете на Фрайбург и графовете на Фюрстенберг.

Те произлзат от един Унруох (Unruoch) (вероятно от Унрох III от род Унруохинги). Около 1050 г. двамата братя Егино и Рудолф, с главно седалище при Детинген, си построяват замък Ахалм при Ройтлинген. Рудолф фон Ахалм и неговите наследници образуват там линията на графовете фон Ахалм, а наследниците на Егино I фон Детинген († 1050) построяват още един друг замък при Бад Урах. Хайнрих фон Урах († 1284) става през 1249 г. граф на Фрайбург, 1250 г. граф на Фюрстенберг и ландграф в Баар и заради липса на пари през 1265 г. продава замъка и повечето собствености на граф Улрих I от Вюртемберг. Линията Урах завършва със смъртта на Бертхолд Млади ок. 1261 г. (син на граф Егино V фон Урах). Урах става веднага част от Графство Вюртемберг.

Отново позване на титлата Урах

Вилхелмине фон Гревениц (1686–1744) през 1707 г. се омъжва (морганатичен брак) за херцог Еберхард Лудвиг от Вюртемберг и получава титлата графиня на Урах.

През 1867 г. се образува херцогската линия Дом Урах, клон на Дом Вюртемберг, с титлата херцог на Урах за граф Вилхелм фон Урах от Вюртемберг като Вилхелм I първият херцог фон Урах. Вилхелм Карл фон Урах (* 1810, † 1869) е избран през юли 1918 г. за крал на Княжество Литва, но през ноември му е отказано.

Литература

Franz Quarthal: Clemens und Amandus. Zur Frühgeschichte von Burg und Stadt Urach. In: Alemannisches Jahrbuch 1976/78. Bühl/Baden 1979, S. 17–29.
G. Kittelberger: Urach. In: Landesarchivdirektion Baden-Württ. in Verbindung mit dem Landkrs. Reutlingen (Hrsg.): Der Landkreis Reutlingen. 1997.
Paul Friedrich Stälin: Geschichte Württembergs. S. 403–405.
S. Lorenz: Bempflingen – Aus der Geschichte einer Ermstalgemeinde, 1991, 11–31.
H. Büttner: Egino von Urach-Freiburg, der Erbe der Zähringer, Ahnherr des Hauses Fürstenberg (= Veröffentlichungen aus dem Fürstlich Fürstenbergischen Archiv, H.6), Donaueschingen 1939.
S. Riezler: Geschichte des fürstlichen Hauses Fürstenberg und seiner Ahnen bis zum Jahr 1509, Tübingen 1883.
Ernst Münch: Geschichte des Hauses und Landes Fürstenberg, Aachen und Leipzig 1829, S. 76 ff.
J. Bader: Egeno der Baertigte, Graf von Urach: nach den Quellen, 1844
David Wolleber: Chorographia Württemberg, Schorndorf 1591 online, Universität Tübingen