През 1651 г. той сключва наследствен договор с най-големия си брат Еберхард III и получава дворец Нойенбюрг. Другият му брат Фридрих основава страничната линия Вюртемберг-Нойенщат.
Мария Катарина Шарлота (* 12 септември 1648 † 15 септември 1648)
Улрих се жени втори път на 15 май 1651 г. в Брюксел за принцеса Изабела (Елизабета) фон Аренберг-Барбенсон (* 1623, Барбенсон; † 17 август 1678, Париж), вдовица на граф Алберт-Франсоа де Лалаинг от Хоогстратен (1610 – 1643), дъщеря на Алберт де Лине-Аренберг (* 1600; † 1674, Мадрид), херцог и княз на Барбенсон, и Мари де Барбенсон (* 1602; † 1675), вицеграфиня на Даве. Той става католик.[4] Те имат две дъщери:
Мария Анна Игнация (* 1653; † 20 декември 1693)
дъщеря (* 15 октомври 1653, умира рано)
Вторият му брак не е щастлив и те се разделят без да се разведат. Тя отива с дъщеря си в Париж. През 1657 г. херцог Улрих става отново протестант.
Литература
Eugen Schneider: Ulrich (Militär). In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 39, Duncker & Humblot, Leipzig 1895, S. 243 f.
Das Haus Württemberg. Ein biographisches Lexikon. Kohlhammer, Stuttgart 1997, ISBN 3-17-013605-4, S. 157 f.