Тери Игълтън

Тери Игълтън
Terry Eagleton
английски литературен теоретик
Тери Игълтън със своя книга след лекция в Манчестърския институт по механика през 2008 г.
Тери Игълтън със своя книга след лекция в Манчестърския институт по механика през 2008 г.
Роден
Религиякатолицизъм
Учил вТринити Колидж
Научна дейност
Областтеория на литературата, културология
Работил вОксфордски университет
Манчестърски университет
ПовлиянКарл Маркс[1], Реймънд Уилямс[1], Луи Алтюсер[1]
Тери Игълтън в Общомедия

Тери Игълтън, както е известен (на английски: Terry Eagleton), по рождение Терънс Франсис Игълтън (Terence Francis Eagleton; роден на 22 февруари 1943 г. в Салфорд) е британски литературен теоретик, често нареждан сред най-влиятелните литературоведи от последните 3 десетилетия.

През 1992-2001 г. Игълтън е професор по английска литература в Оксфорд.

Неговата най-популярна книга е Въведение в литературната теория (Literary Theory: an Introduction, 1983, подобрено изд. 1996), която проследява изучаването на текстове от Романтизма през 19 век до постмодернизма на 20 век.

Игълтън смята себе си за марксист.

Кариера

Тери Игълтън по време на лекцията си „Културните войни“ в Берлин, 2013 г.
Тери Игълтън в Порту Алегри, 2010 г.

Игълтън получава магистърска и докторска степен от Тринити колидж, Кеймбридж и след това е аспирант в Джизъс Колидж, Кеймбридж. След като прекарва няколко години в Оксфорд в Уодам колидж, Линакър колидж и Сейнт Кейтрин колидж той става Джон Едуард Тейлър професор по културна теория в Манчестърския университет до принудителното си пенсиониране през 2008 г. [2]

Сред книгите му са монографиите „Шекспир и обществото“ (1971), „Литературознание и идеология“ (1976), „Валтер Бенямин, или напред към революционно литературознание“ (1981), „Увод в литературната теория“ (1982, 1995), „Идеология на естетиката“ (1990), „Витгенщайн“ (1993), „Функции на литературознанието“ (1996), „Илюзиите на постмодернизма“ (1997), „Идеята за култура“ (2000), „Сладко насилие (Идеята за трагическото)“ (2002)[3] и др. Съавтор е на христоматията „Марксистката литературна теория“ (1996). Но Тери Игълтън е и автор на романа „Светци и учени“ (1987), на широко дискутираните мемоари „Пазачът на дверите“ (2002), на пиесата „Свети Оскар“ (1990) и на сценария за филма на Дерек Джарман „Витгенщайн“ (1993).

През 2003 г. Тери Игълтън посещава България и изнася в Нов български университет публична лекция на тема „Културните войни“.[4].

Гостуването му е свързано с българско издание на книгата „Увод в литературната теория“[5], но се оказва, че две години по-рано тя е била публикувана[6] без съответното разплащане, нещо, което той не одобрява[7].

Критика към Игълтън

У. Дерезиевиц (Йейл) пише за книгата на Игълтън След теорията (After Theory) „колко трудно е да се обясни към какво се стреми и какво желае Игълтън? Цялата разточителност на писането и изказа, плагиатстването от самия себе си, елегантната, пъргава и лесно консумируема проза, и разбира се самите продажби обясняват: Игълтън желае премахването на капитализма, но доколкото и докогато капитализмът е тук, той планира да се възползва възможно най-добре от него. Някой, който притежава 3 къщи, не трябва да проповядва саможертвата, и някой, чийто кариеризъм в Оксбридж [тоест Оксфорд и Кеймбридж] e станал легендарен, не трябва да говори на интервюиращите за неговото от дълго време съжаление, че е отказал работа в Open University.“[8]

Библиография

  • The New Left Church [като Terence Eagleton] (1966)
  • Shakespeare and Society
  • Exiles And Émigrés: Studies in Modern Literature (1970)
  • The Body as Language: outline of a new left theology (1970)
  • Criticism & Ideology (1976)
  • Marxism and Literary Criticism (1976)
  • Walter Benjamin, or Towards a Revolutionary Criticism (1981)
  • The Rape of Clarissa: Writing, Sexuality, and Class Struggle in Samuel Richardson. Minneapolis: University of Minnesota Press, 1982[9]
  • Literary Theory: An Introduction. Minneapolis: University of Minnesota Press, 1983
  • The Function of Criticism (1984)
  • Saint Oscar (пиеса за Оскар Уайлд)
  • Saints and Scholars (роман, 1987)
  • Raymond Williams: Critical Perspectives (редактор) Boston: Northeastern University Press, 1989.
  • The Significance of Theory (1989)
  • The Ideology of the Aesthetic (1990)
  • Nationalism, Colonialism, and Literature. Minneapolis: University of Minnesota Press, 1990[10]
  • Ideology: An Introduction (1991/2007)
  • Wittgenstein: The Terry Eagleton Script, The Derek Jarman Film (1993)
  • Literary Theory. Minneapolis: University of Minnesota Press, 1996
  • The Illusions of Postmodernism (1996)
  • Heathcliff and the Great Hunger (1996)
  • Marx (1997)
  • Crazy John and the Bishop and Other Essays on Irish Culture (1998)
  • The Idea of Culture (2000)
  • The Gatekeeper: A Memoir (2001)
  • The Truth about the Irish (2001)
  • Sweet Violence: The Idea of the Tragic (2002)
  • After Theory. Basic Books, 2003
  • Figures of dissent: Reviewing Fish, Spivak, Zizek and Others (2003)
  • The English Novel: An Introduction. Wiley-Blackwell, 2004
  • Holy Terror (2005)
  • How to Read a Poem. Wiley-Blackwell, 2006
  • The Meaning of Life. Oxford University Press, 2007
  • Trouble with Strangers: A Study of Ethics (2008)
  • Literary Theory. Minneapolis: University of Minnesota Press, 2008[11]
  • Reason, Faith, and Revolution: Reflections on the God Debate. Yale University Press, 2009[12], [13], [14], [15], [16], [17]
  • On Evil (2010)[18], [19]
  • Why Marx Was Right. Yale University Press, 2011[20], [21], [22]
  • The Event of Literature. Yale University Press, 2012[23], [24]
  • How to Read Literature (2013, Yale UP) ISBN 978-0-300-19096-0
  • Culture (2016, Yale UP) ISBN 978-0-300-21879-4
  • Materialism (2017, Yale UP) ISBN:9780300218800
  • Radical Sacrifice (2018, Yale UP) ISBN 978-0-300-23335-3
  • Humour (2019, Yale UP) ISBN 978-0-300-24314-7
  • Tragedy (2020)
  • Critical Revolutionaries: Five Critics Who Changed the Way We Read (2022), Yale UP
Издания на български език
  • Теория на литературата, превод Румяна Рубенова, София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2001 (ISBN 954-07-0419-7)[25]
  • Идеята за култура, София: изд. Критика и хуманизъм, 2003 (ISBN 954-587-088-5)[26]
  • Увод в литературната теория, превод Елика Рафи, София: изд. Агата-А, 2003 (ISBN 954-540-029-3)
  • Смисълът на живота, превод Паулина Мичева, София: изд. Колибри, 2019, 160 стр. (ISBN 978-619-02-0464-0)

Източници

  1. ↑ а б в James Smith. Terry Eagleton. Wiley, 2013. ISBN 978-0-7456-5795-0.
  2. ↑ ((en)) „University of Manchester — Eagleton loses retirement appeal“, Times Higher Education, 21 август 2008.
  3. ↑ Йордан Ефтимов, „Широк хоризонт“, рец. за английското издание във в. „Култура“, бр.25, 20 юни 2003.
  4. ↑ „Издателска група „АГАТА-А“ представи българския превод на книгата „Увод в литературната теория“, в. „Култура“, бр. 26, 27 юни 2003.
  5. ↑ Увод в литературната теория, превод Елика Рафи, София: изд. Агата-А, 2003 (ISBN 954-540-029-3)
  6. ↑ Теория на литературата, превод Румяна Рубенова, София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2001 (ISBN 954-07-0419-7)
  7. ↑ „Тери Игълтън срещу литературното пиратство у нас“, News.bg, 21 юни 2003 г.
  8. ↑ ((en)) Deresiewicz, William (29 януари 2004). „Бизнесът с теорията (The Business of Theory) Архив на оригинала от 2010-06-29 в Wayback Machine.“. The Nation, линк от 1 юли 2008 г.
  9. ↑ ((en)) „The Rape of Clarissa“ Архив на оригинала от 2011-07-08 в Wayback Machine. на сайта на University of Minnesota Press.
  10. ↑ ((en)) „Nationalism, Colonialism, and Literature“ Архив на оригинала от 2011-06-05 в Wayback Machine. на сайта на University of Minnesota Press.
  11. ↑ ((en)) „Literary Theory“ Архив на оригинала от 2011-07-08 в Wayback Machine. на сайта на University of Minnesota Press.
  12. ↑ ((en)) Piers Paul Read, „Where would we be without God?“, рец. в The Observer, 24 май 2009.
  13. ↑ ((en)) Andrew O'Hehir, „Those ignorant atheists“, рец. в Salon, 28 април 2009.
  14. ↑ ((en)) Nathan Schneider, „Reclaiming Religion“, рец. в The American Prospect, 29 април 2009.
  15. ↑ ((en)) Paul Vallely, „Reason, Faith and Revolution, By Terry Eagleton“, рец. в The Independent, 17 юли 2009
  16. ↑ ((en)) Jonathan Bartley, „Ditchkins' demise?“, рец. в The Guardian, 4 юли 2009.
  17. ↑ ((en)) Stephen Cave, „Reason, Faith and Revolution by Terry Eagleton“, рец. в Financial Times, 25 май 2009.
  18. ↑ ((en)) Richard Coles, „On Evil by Terry Eagleton“, рец. в The Observer, 30 май 2010.
  19. ↑ ((en)) Will Self, „On Evil by Terry Eagleton“, рец. в блога на Уил Селф, 10 юни 2010.
  20. ↑ ((en)) Owen Hatherley, „Why Marx Was Right by Terry Eagleton“, рец. в The Guardian, 21 май 2011.
  21. ↑ ((en)) Tristram Hunt, „Why Marx Was Right by Terry Eagleton“, рец. в The Observer, 29 май 2011.
  22. ↑ ((en)) Francis Wheen, „Why Marx Was Right by Terry Eagleton“, рец. в The Financial Times, 27 май 2011.
  23. ↑ ((en)) „The Event of Literature“ на сайта на Yale University Press.
  24. ↑ ((en)) Stuart Kelly, „The Event of Literature by Terry Eagleton“, рец. в The Guardian, 6 април 2012.
  25. ↑ Амелия Личева, „Книгата като учебник“, в. „Култура“, бр.39, 6 октомври 2000 г.
  26. ↑ Александър Лозев, „Игълтън за културата“, в. „Литературен вестник“, бр.21, 11 юни 2003 г.

Външни препратки

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни

Strategi Solo vs Squad di Free Fire: Cara Menang Mudah!