„Сюфрен“ и „Колбер“: 4600 морски мили при 15 възела ход; Запас гориво: 1700 t нефт и 640 t въглища ; „Фош“: 5300 морски мили при 15 възела ход; Запас гориво: 2620 t нефт; „Дюпле“:5300 морски мили при 15 възела ход; Запас гориво: 2585 t нефт
Още преди началото на строителството на първите френски тежки крайцери от типа „Дюкен“ проектът е подложен на критика за крайно слабата, практически символична защита. Беспокойството на Морския генерален щаб (на френски: Etat-Major General) се усилва след получаване на известията за това, че първите италиански тежки крайцери от типа „Тренто“ ще носят 70 mmброниран пояс и 50 mm бронирана палуба. На техен фон крайцерите от типа „Дюкен“ изглеждат „картонени“[2]. За това, формулирайки изискванията към тактико-техническите характеристики на бъдещите тежки крайцери, предполагаеми за строителство по програмата от 1925 г., Морския генерален щаб изразява желанието да получи по-защитени бойни единици. Заданието е формулирано на 11 февруари 1924 г. и предполага постигането на следните характеристики:
Службата на „Сюфрен“ започва през ноември 1929 г., още преди официалното влизане в строй, с включването му в състава на 1-ва лека дивизия, базираща се в Брест.
Оценка на проекта
Тежките крайцери тип „Сюфрен“ са междинен тип френски кораби, от този клас, между „Дюкен“ и „Алжери“. Стремежът на командването на флота да получи по-защитени крайцери води до видимо подобряване на бронирането при новия тип, като масата на бронята расте от кораб на кораб, а схемата на защита през цялото време се усъвършенства. Различията между крайцерите се оказват толкова значителни, че двойките „Сюфрен“ – „Колбер“ и „Фош“ – „Дюпле“ могат да се отнесат към различни типове. Тънкият брониран пояс на първите два не дава на крайцерите сериозна защита от огъня на крайцерите на противника, защитеността на втората двойка се оказва по-висока. Въпреки това, по своите характеристики, всички крайцери от този тип са прилични по качество кораби и без да изпъкват с нищо сред аналозите им. Но започнатия в рамките на този проект процес на усъвършенстване на защитата на тежките крайцери води в крайна сметка към появата на най-съвършения френски крайцер – „Алжери“[8].
Източници
↑Патянин С. В., Дашьян А. В. и др. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. М., Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2007. ISBN 5-69919-130-5. с. 226.
↑Патянин С. В., Дашьян А. В. и др. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. с. 260.
↑Патянин С.В. Тяжёлые крейсера типа „Сюфрен“. Морская компания, 2009. с. 2.
↑Campbell J. Naval weapons of World War Two. Annapolis, Maryland, 1985. ISBN 0-87021-459-4. с. 290.
↑ абCampbell J. Naval weapons of World War Two. с. 306.
↑Campbell J. Naval weapons of World War Two. с. 308.
↑Campbell J. Naval weapons of World War Two. с. 310.
↑Патянин С. В. Французские крейсера Второй мировой. „Военно-морское предательство“. М, Яуза, ЭКСМО, 2012. ISBN 978-5-699-58415-4. с. 79.
Литература
Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. Минск, Харвест, 2007. ISBN 5-17-030194-4.
Патянин С. В., Дашьян А. В. и др. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2007, 362 с. ISBN 5-69919-130-5.
Патянин С. В. Французские крейсера Второй мировой. „Военно-морское предательство“. М, Яуза, ЭКСМО, 2012. ISBN 978-5-699-58415-4.
Патянин С.В. Тяжёлые крейсера типа „Сюффрен“. Морская компания, 2009. с. 2 – 21.
Campbell J. Naval weapons of World War Two. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1985. ISBN 0-87021-459-4.
Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1945. London, Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-146-7.
Osborne E. W. Cruisers and Battle cruisers. An illustrated history of their impact. Denver, USA, ABC-CLIO, 2004. ISBN 1-85109-369-9.
Le Masson H. Navies of the Second World War The French Navy Volume 1. London, Macdonald&Co Publishers Ltd, 1969. ISBN 0-356-02834-2.
Jordan J., Moulin J. French Cruisers. 1922 – 1956. London, Seafort Publishing, 2013. ISBN 978-1-84832-133-5.
Whitley M. J. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. London, Arms & Armour, 1995. ISBN 1-85409-225-1.