Снимка от изпълнение на „слядно хоро“ от самодейната група при Тракийското дружество в Кърджали. На снимката от ляво надясно: Пею Андреев, Илко Димитров, Панталей Палазов, Иван Митев, Марин Стоянов, Васил Попниколов, Стоянов, Мара Михайлова, Мара Ковачева, Русана Ив. Митева, Ел. Атанасова, Станка Войводова. Източник: ДА „Архиви“
Името му идва от това, че играчите на хорото се следват един друг – мъжете с поставяне на ръка върху рамото на тези пред тях, а жените – хващайки се през кръста. Хорото е характерно за село Черничево, област Кърджали, където се играе на Разпети петък, тъй като е тъжен танц. Описан е от акад. Любомир Милетич в „Разорението на тракийските българи през 1913 г.“.[1]
Филип Кутев използва хорото като основа за един „мъжко танц“ в спектакъла си „Българе глава дигнале“.[1]
